Цеци Красимирова: Атентатът е само минало

Цеца Красимирова Димитрова е родена на 21 януари 1980 г. Зодия Водолей. Зад гърба си има редица титли: "Най-добър модел на България 1997" и националния конкурс "Най-добър модел на Европа 1997".

Водеща е на предаването "Високи токчета" по Нова тв, което в момента е в лятна ваканция. Тя активно се занимава с организирането на своя школа "Пауърклуб". Подготвя и диск, наречен "Пристрастяване" за здравословен начин на живот. Има дъщеря - Джудит, на 11 г., зодия Скорпион. За себе си казва, че е открила най-голямата си любов - Бог.

- Ти си един от най-загадъчните BG модели. Какви са личните ти мечти и върхове, които си покорила?

- Личните ми мечти са свързани с дъщеря ми Джудит и семейството ми. По-скоро съм успяла да опозная себе си и се опитвам да не позволявам недостатъците ми да пречат на близките ми.

- Всяка майка прави планове за децата си, но не всяка има куража да ги изрече на глас. Какви са твоите за Джудит?

- Надявам се, че ще бъде щастлива и ще живее пълноценен живот. Като всяка майка искам да я предпазя от моите грешки, но и да й помогна да изживее своите.

- Джон Кехоу съветва точно това - родителите да оставят децата си да правят грешки, за да съзреят като личности.

- Съгласна съм. В това отношение свекърва ми е много загрижена, тя не дава косъм да падне върху главата на Джудит. Ние с баща й сме по-свободомислещи.

- В какви отношения си с бащата на Джудит?

- В много добри.

- Как успяхте да ги запазите?

- Аз се погрижих доста това да се случи. Имахме сериозен откровен разговор, в който решихме, че двамата трябва да се обединим, за да дадем на детето си цялата си любов и то по никакъв начин да не усеща липсата й.

- На колко роди Джудит?

- На 18. Живяхме 3 г. заедно и се разделихме. За мен беше много важно детето да получи любовта и да вижда и усеща, че двамата сме приятели, а не просто актьори. Но това зависи и от човека отсреща.

- Разказваше, че си качила 45 кг по време на бременността си. Как се отърва от излишните?

- С много спорт и много дисциплина. Отидох да раждам, когато станах 96 кг. Близо 8-9 месеца ми бяха нужни да ги сваля. Спрях абсолютно газираното, тестените храни, сладкишите и спортувах всеки ден.

- Поражения имаше ли по тялото ти след свалянето на килограмите?

- Да, по краката. Кожата там не издържа и се появиха стрии.

- Кърми ли Джудит?

- Да, но тогава имах малки гърди, не виснаха. Малките гърди се запазват въпреки кърменето, но за да ги предпазя, носех непрекъснато сутиен. Дори спях с него.

- Наскоро завърши филм с техники и упражнения за поддържане на тяло. За каква аудитория е?

- Казва се "Пристрастяване" към нов, здравословен начин на живот. Съчетание е от упражнения за вътрешните органи - сърце, далак, ендокринна система, щитовидна жлеза, за поддържане на здравето и на тялото в перфектна форма.

- Как се грижиш за красотата си?

- Тялото си - със спорт всеки ден. 1-2 пъти в месеца правя лунна диета, пия само чайове и фрешове, но не заради слабеенето, а по-скоро за пречистване. И 1-2 пъти месечно ходя на сауна за пречистване на кожата.

- Готвиш школа, където деца и възрастни ще учат манекенство, походка, етикет, дори и танци.

- Това е проектът на живота ми. Влагам цялата си енергия, за да се случи моят “Пауърклуб” в края на август, най-късно септември.

- Знам, че си силно религиозна и от 2006 г. си евангелистка. Какво ти дава религията?

- Аз съм евангелски християнин. В България има много църкви. В София аз си ходя в една в кв. Подуяне. Приемам основните истини от божието слово в Библията. Определено преди не съм чувствала църквата такава, каквато я чувствам в момента. Наскоро се навърши 1 година, откакто си направих водно кръщене в река.

Вярата е нещо много лично. На мен ми харесва, защото добре възпитава децата. Има неделно църковно училище, водя Джудит там и веднага виждам разликата. Децата според мен трябва от най-ранни години да се възпитават, че е страшно да се краде, страшно е да се лъже, страшно е да се убива. Там ги възпитават точно така. И Джудит знае, че дядо Боже вижда всичко, при него няма скрито-покрито и той никога не трябва да се лъже.

- Ти как се почувства, като отиде за първи път в църквата?

- Отидох, изплаших се и избягах. Защото хората се молят групово, молитвите са много мощни и силни и аз си казах: Леле, влязох в секта, колко е страшно, никога повече. Върнах се след 3 г., когато вече бях готова. Сега пък нямам търпение да отида, много ми е добре.

- Промени ли те църквата?

- Църквата и вярата са различни неща. Вярата ме промени. Ти можеш да се молиш вкъщи, навсякъде.

- Кой е най-тежкият момент в живота ти?

- Доста са, но не гледам назад.

- Каква е първата дума, която ти идва, за да опишеш инцидента в Амстердам?

- Минало.

- Как успя да го превъзмогнеш?

- Аз имам дете и това е повече от достатъчно, за да избера живота пред смъртта. В дългия период, в който лежах в болница, само тя ми беше пред очите, само тя ми даваше сила.

- Как събра кураж тогава?

- Човек няма избор понякога. Куршумът беше на 2 мм от сънната артерия, нямах никакъв избор.

- Колко време ти трябваше, за да стъпиш на крака и да усетиш вкуса на живота отново след стрелбата на площад “Дам”?

- Близо 4-5 години ми бяха необходими, за да стана това, което съм сега. Вчера си мислех, че след 7 г. имам дни, в които не мисля за това нещо. Защото доскоро се събуждах с тази мисъл, заспивах с нея.

- Какво беше за теб тогава Косьо Самоковеца, какво е днес?

- Мъж. Мъж, скъп приятел.

- Какво е усещането да погребеш човек, когото не си готов да заровиш?

- Съзнанието се бунтува, връща лентата, иска да промени случилото се. Но колкото и да са абсурдни някои неща в живота, след време ги приемаш.

- Ако случайно някъде съдбата ви засече с Ангелина, как би реагирала?

- Как да реагирам, като не познавам тази жена. Тя може и да е до мене, но не зная как изглежда.

- Ерата "Гонзо" е минало. Казваш, че ти е близък и скъп като брат. Какво харесваш у него?

- Харесвам лоялността и подкрепата му. Нещата, които споделям на сестра си, споделям и на него. И съм сигурна, че ще получа безпристрастно и ценно мнение и съвет.

- Човека, който е пленил сърцето ти, наричаш Любчо Добрия. Добротата ли е най-важното качество, което жената трябва да търси у един мъж?

- Много е индивидуално. Аз знам какво търсех и го намерих. Няма универсална формула. През август ще направим една година, откакто сме заедно.

- Когато го няма, мислиш ли за него?

- Него винаги го има. Не се разделяме почти. Живеем заедно. Обичаме да си готвим вечер, той е по-добрият кулинар. Почти всеки ден ми подарява цветя в саксия, а аз ги садя в градината. Ходим заедно на риба.

- Имаш ли рекорди?

- Да, извадих 12-килограмов сом, дълъг метър и нещо. Любо ми помогна да го вдигна, защото имах чувството, че ще цопна във водата.

- Как се събрахте с Любо?

- Той е 6 години по-малък от мен. Познаваме се от години, но никога не съм имала аз лично и мисъл към него. Въпреки че той казва: Няма мъж, който да не те пожелае, и той тайно се е надявал. Случи се просто.

- Как те прие семейството му?

- Те са страхотни хора, добросърдечни. Любо има двама братя, той е най-малкият. Родителите му са добри хора.

- Ти си с дете, 6 години по-възрастна, стреляна си... Майка му как реагира на теб?

- Между другото винаги майките на момчетата, които са били мои партньори, са ме приемали много добре и винаги съм се разбирала с тях.

- През годините са те свързвали с Жоро Главата - сина на Стоил Славов, с Чочо Александров от Несебър, дори с Христо Сираков. Кои са най-неприемливите слухове, които си чувала за себе си?

- Безкрайно много са слуховете. Във въпроса ти има няколко такива слуха.

- Тази година навърши 30 г., какво е по-различното от това да си на двадесет и...

- Чувствам се по-осъзната и не правя вече празни движения.

- Страхуваш ли се от старостта?

- Не, категорично. Нямам търпение да стана на 50-60 г.

Източник: в. "24 часа"