Димитър Бербатов: Детето в мен си е живо

Той е най-голямата ни футболна звезда след Гунди и Стоичков и, естествено, интересът към него е огромен. Твърдо решен да държи публичното любопитство далеч от личния си живот, той отказва всякакви интервюта и се съгласи да говори пред „Максимум" само заради Деня на детето и благородната кауза на фондацията си, създадена, за да помага на малките таланти.

- Ти си твърде млад, но се захвана с много благородна мисия. Как се роди идеята за фондация „Димитър Бербатов"?

- Този въпрос не ми го задават за първи път по такъв начин. Очевидно се прави някаква връзка между фондация и напреднали години, каквато аз не виждам. Достатъчно е да си зрял, не е задължително да си на преклонна възраст. А аз не съм чак толкова „твърде млад", че да не съм помъдрял.

- Все пак не са много публичните личности, особено пък на твоята възраст, дорасли до идеята за благотворителност.

- Аз съм човек, който е получил добро отношение от много хора и дойде времето да застана и аз от страната на тези, които дават. Възхищавам се на дарителите като братята Евлоги и Христо Георгиеви, например. Дарителството има традиции в България и аз се надявам фондациите като моята да стават повече.

- Какво те провокира да създадеш точно фондация?

- Когато тръгваш към нещо толкова отговорно, то не става заради провокация или моментен подтик. Заявяваш се като институция, предизвикаш себе си в ново поле, не е толкова просто... С Димитрина Ходжева, която сега е директор на фондацията, няколко месеца обсъждахме идеята, аз не вземам прибързани решения. Фондацията е възможност да съм полезен освен с пари и с името си. Имах известни колебания заради факта, че аз предпочитам да не афиширам това, с което помагам. А една организация не може да осъществява проектите си в анонимност. Не само че не може, ами не е и максимално полезна. Вие знаете ли например каква е разликата между филантропия и социална отговорност?

- Каква?

- Най-общо казано, едното е само да даваш пари, а другото - да налагаш и ценности. И ако си лидер на мнение и имаш силата да правиш и второто - значи си по-полезен, ако работиш публично. Трябва да се прави разлика между афиширането на благотворителност и публичността като средство да реализираш проекти и да онагледяваш целите си. Фондацията е и възможност да ангажираш повече хора в правенето на добро - имам предвид съмишленици, партньори, дарители, доброволци. Благодаря на всички хора, които работят с нас! Заедно постигаме несравнимо повече, отколкото бих постигнал аз, ако просто изпратя пари на някого.

- За втора поредна година фондацията ти награждава успелите деца на България. Как дойде идеята за тези награди?

- Моята фондация подкрепя децата, които работят върху своите заложби в различни области, участват в различни състезания и някак естествено беше да учредим за тях тези награди. Още повече че няма други годишни награди за успехите на децата. А има деца с наистина впечатляващи постижения! Самите те активно се номинират и отдават голямо значение на нашите „Награди...", което е най-важното.

- Малко са фондациите, които се занимават точно с талантливите деца, затова ли се посвети на тях?

- Ами ето - защото са малко. И уточнявам - не за талантливи само, а за активно работещи върху заложбите си. Каква полза от таланта, ако не се трудиш да го развиваш. Аз често съм мислел за това как страната ни ще стигне до по-добро бъдеще. И децата бяха моят отговор. Вярваш ли, че децата на фондация „Димитър Бербатов" ще пожънат твоите успехи и ще станат посланици на България по света като теб? Надявам се! А и като гледам какви деца има, по-скоро вярвам, че ще бъде така. Важно е те да са щастливи и удовлетворени от това, което могат. Ако е така, не е нужно да стават световно известни, за да са посланици. Всеки добър българин е посланик на страната ни.

- По какъв начин помагаш на децата?

- Както вече казах, чрез различните проекти, всеки от които работи със своите си механизми и си поставя определена по-далечна цел. Това е доста различно от моментния подтик да внесеш пари в сметката на някой нуждаещ се. В хода на работата самите ние учим нови неща, на много неща се учат и родителите, и учителите, с които контактуваме. В момента няма достатъчно добро разбиране как работи една фондация например - че пари се дават под условие, че резултатът подлежи на контрол, че исканията трябва да са в рамките на целите, които си заявил, че се спазват срокове, че се минава през неизбежни формалности, че решенията се вземат колективно... Не може днес да напишеш имейл, че искаш пари и другата седмица да ги получиш срещу нищо. Трябва да се иска по определен начин - навреме, конкретно, мотивирано, отговорно.

- Като малък представяше ли си, че ще стигнеш дотук?

- Представял съм си много неща, децата обичат да мечтаят. Ако повярват в мечтите си и тръгнат да ги преследват, могат и да ги настигнат.

- Ти какво дете беше?

- Не можех да стоя на едно място, топката все беше в краката ми. С часове съм се упражнявал да я ритам на високо и да я посрещам - докато ми потекат сълзи от очите.

- А успя ли да запазиш детето в себе си?

- Въпреки че се чувствам зрял за годините си, и детето в мен си е живо... И винаги ще бъде така. Може би затова хората, с които най-лесно общувам, са същите - тези, които каквото и да са постигнали, са запазили и детското в себе си.

- Защо е толкова важно „да върнем спорта в живота на децата"?

- Това е дългосрочна програма, чрез която реализираме други заявени цели на фондацията: да насърчава утвърждаването на физическата култура в ежедневието, да съдейства за физическото развитие на подрастващите, да стимулира интереса към спортуването като алтернатива на агресията и зависимостите. А е важно децата да спортуват не само защото спортът изгражда характери, а и защото движението е важно за физическото развитие и за здравето, което съвременният начин на живот все повече отнема. Децата обичат да тичат и да играят и ако не го правят, то е защото няма къде...

- Ще накараш ли собственото си дете да спортува?

- Ще я науча сама да иска.

- Свикна ли с живота в Манчестър, как прекарваш времето си извън тренировките особено сега, когато вече имаш дете?

- Вече съм доста време в Англия и нямам никакъв проблем с начина на живот. И преди - когато бях в Лондон, и сега в Манчестър за мен е важно да се развивам професионално, не в кой град ще бъда. Ежедневието ми е еднобразно, тъй като програмата на мачовете ни е доста интензивна - много тренировки, малко почивка между тях... Ако не съм на тренировка, значи съм вкъщи. Понякога се виждаме с Мартин Петров и семейството му, излизаме заедно, вечеряме, ходим на кино - нормалните неща...

- Ти участваш в благотворителни акции и с „Манчестър Юнайтед". Целият отбор беше на бала на UNICEF, за каква кауза събирахте средства?

- Набираме средства за бедните страни чрез търг на вещи, които са дарени от едни от най-известните спортисти в света. Наистина е много впечатляващо и благородно и винаги се събират много средства за нуждаещи се. Подобни традиции заслужават аплодисменти.

- Ти беше сред най-елегантните на бала, допада ли ти да носиш костюми?

- На бала всеки задължително е с костюм или смокинг - такъв е дрескодът на събитието. Но и извън случая, да - аз винаги съм обичал да нося костюми, чувствам се комфортно в тях. Сигурно някой ден, когато няма да съм активен футболист, ще нося постоянно костюми. Сега няма как да стане, че ако се появя с костюм на тренировка, ще ме скъсат от шеги съотборниците ми.

- С кой от футболистите на „Манчестър" си в приятелски отношения?

- В добри отношения съм с абсолютно всички от отбора. Разбира се, в най-близки съм с Неманя Видич, което е разбираемо, като се има предвид, че той е от Сърбия.

- В такъв голям отбор конкуренцията не е ли по-силна от приятелството?

- Приятелствата ги има, както и конкуренцията. Точно тази конкуренция помага на всеки да показва най-доброто от себе си по време на тренировките и мачовете, тя е полезна и нужна.

- Обичаш да рисуваш в свободното си време. Как би се изобразил на автопортрет? Изобщо как гледаш на себе си?

- Не съм крил, че обичам да рисувам, но гледам да не показвам нещата. Истината е, че ме релаксира това занимание и гледам да рисувам колкото се може по-често. В последно време съм се развихрил и рисунките ми се увеличават мълниеносно. Вече съм се нарисувал и това е карикатура. Аз не се вземам насериозно, винаги съм обичал да се смея над себе си и това е причината да се нарисувам в карикатурен образ.

- Ти си най-успелият български футболист, имаш семейство, стана баща. Като че ли всичко, за което един мъж мечтае, ти си го постигнал. Сега какви са мечтите ти?

- Имам още мечти, за които се боря, но в общи линии съм постигнал всичко важно, което съм искал.

автор: Ива Димитрова, списание МАКСИМУМ