Прегръдките на Пенелопе и Педро

Филмите, в които Педро Алмодовар режисира Пенелопе Крус, не случайно са наричани “най-качествената експортна стока на Испания”.

Тази страна е затънала в брутална икономическа каша, а изтънчените дуети на Педро и Пенелопе действат на испанците (а и на цяла Европа) като живителни, страстни музикални тонове насред грозното корпоративно скрибуцане. Банките фалират, безработицата расте, но качественото кино е постоянна величина, независеща от индекса Дау Джоунс.

След признатите за шедьоври “Всичко за майка ми” и “Завръщане” Алмодовар улови неповторимото излъчване на Крус и в премиерния за България “Прекършени прегръдки”. Зад поетичното заглавие е забъркан високоградусов коктейл от обсесии, страст, завист, вина, порив към изкуство.

Хари Кайн е сляп писател, пребиваващ в Мадрид. Той научава за смъртта на богат бизнесмен, с който се е познавал през 90-те. Хари се връща в спомените си - когато е работил като филмов режисьор, а истинското му име е било Матео Бланко. Чрез ретроспекции е показан експлозивнияj романс на Матео с любовницата на гореспоменатия, вече мъртъв бизнесмен. Тя е Лена (Пенелопе) и влиянието й върху режисьора е толкова голямо, че той решава да й повери роля във филма си.

Творбите на Алмодовар не трябва да се гледат като изчистени сюжетни конструкции, в които историята е най-важното. Филмите на този режисьор действат като поеми, той подмолно подлъгва разума и посяга директно към чувствата и емоциите. Кадрите, които Алмодовар създава, са като картини, в рамките им са поместени изящни композиции от цветове, движения и музика.

Критици и зрители се обeдиниха в мнението си, че “Прекършени прегръдки” не е сред шедьоврите на режисьора, но това не значи, че филмът не е абсолютно задължителен.