Деян Донков: Ръкопляскам на публиката

Звездата на Народния театър Деян Донков грабна „Аскеер 2010" за главна мъжка роля за ролята на Лопахин във „Вишнева градина" от А. П. Чехов на проф. Крикор Азарян. Той вече има две статуетки на Чапкънов - за изгряваща звезда и за поддържаща роля. Донков играе в най-касовите спектакли на трупата като „Отело", „Крал Лир", "Иванов", "Дон Жуан", "Госпожица Юлия" и "Сирано дьо Бержерак".

- Г-н Донков, най-сетне взехте „Аскеер" за главна мъжка роля, не е ли малко позакъсняло признание? Заслужавахте го и за „Дон Жуан".

- Не бих казал. Може да ви се е искало за „Дон Жуан", но в крайна сметка това не е толкова важно. Важното е, че успявам да се справям с такива трудни и необхватни роли и това радва зрителите. Те идват и гледат, тръгват си и са доволни. На мен наградата ми е това. Скъпо ми е, че Аскеерът е за образа на Лопахин във „Вишнева градина", която е последната постановка на проф. Крикор Азарян. Заради това мигът на награждаването завинаги ще ми се отпечата. Голямо щастие бе, че се съчета наградата за главна мъжка роля и че е в спектакъл на Коко. Заради това се разплаках на церемонията, а аз не се разплаквам лесно. Но тогава ми се натрупаха няколко неща. Понякога искам да се разплача, пък не мога. А когато не искаш...

- Не държите ли лук до себе си?

- Само чесън. За вампирите.

- Вече имате три аскеера - единият е особено ценен. Казахте ли на директора на Народния театър Павел Васев да ви увеличи заплащането, защото вече не сте на щат?

- Това е добра идея. Ще го попитам.

- Играете наистина огромни роли. Издайте как успявате да се справите с такива дълги текстове?

- Текстовете се учат. Те се минават постоянно преди и по време на представление. Ето, разбрахме се с Владо Карамазов и Ани Пападаполу да си минем текста на „Сирано дьо Бержерак", защото не сме го играли от премиерата. Но за една роля не това е най-важното. Почти всеки може да научи текста. А и той не е чак толкова дълъг. В „Сфумато" имах огромен текст от 10 страници - за ролята на Карамазов. Невидимото е по-важното. Енергията.

- Как намирате ключа към ролята - сам ли го търсите, обсъждате ли я с режисьора?

- Зависи от режисьора. Някои неща той ги изисква, друг път аз предлагам. Въпрос на симбиоза. Не може да се каже, че само единият или само другият гради ролята. Разбира се, после само аз съм на сцената. Така че от този момент нататък всичко е в мои ръце.

- Променяте ли ролите си в процеса на времето? Някои режисьори сигурно изискват да не се пипа нищо.

- Променям всички роли. Някои - за добре, други - за зле. Режисьорът трябва да си отглежда представлението като дете, както беше казал някой. Защото то се ражда и после трябва да се отгледа. В това отглеждане участваме и ние, актьорите. Когато режисьорът не го отглежда, то може да е с потенциал да не се развива.

- Известно е, че актьорите са зле платени. Кое ви кара да излизате всяка вечер на сцената и така да се раздавате? Някои биха казали - за колкото ми плащат, за толкова ще работя.

- Е, тези неща са несъпоставими. То е ясно, че даваш повече, отколкото получаваш. Ако това се измерва с хонорари или пари... Но у нас са такива стандартите.

- Но кое ви мотивира?

- Някаква лудост. И аз не знам. Самите роли са предизвикателство. Битката ме мотивира. Но, естествено, и без пари не бива да се работи, освен ако не поемаш някаква мисионерска кауза - да правиш нещо с идеална цел. В Народния не е такава политиката и се надявам нещата да се развиват и да се променят, но за добро. Добро за онези, които играят и се раздават.

- Какво имате предвид под „битка"?

- Битката да превъзмогна себе си. Нали и аз съм живо същество, имам си свой живот. За да превъзмогна някои неща, да се подготвя, да изляза на сцената, да започна да играя съответния герой, аз - Деян, се боря за едно, а той - за съвсем друго. Това са все битки. Накрая я печелиш, когато хората стават, ръкопляскат… Покланяш се и аз им ръкопляскам.

- Значи сте състезателен тип? Обичате да сте първи.

- Не, никога. Може би се състезавам със самия себе си. Това е по-вярно - да се изпреварвам самия себе си. В никое изкуство не може да се каже - аз съм най-добрият. Това са толкова различни интерпретации на различни герои. Да, наистина за момента има само един „Дон Жуан" по Молиер и няма с кого да го сравниш... Така че нещата са различни.

- Къде държите трите си аскеера?

- На три различни места. Даже ги подарих, но не ги давам на случайни хора. Втората статуетка я дадох на Анастасия Ингилизова на сцената на аскеерите, а сега в шеговит разговор подарих третата на приятелката ми Кристина. Без каската, защото ще ми трябва да се пазя от куршумите. Първата остана в бившата ми квартира.

- Ходите ли на театър?

- Много обичам, но в този натоварен за мен сезон гледам да се видя с хора, които нямат нищо общо с театъра, след като цял ден съм бил на репетиции и на представление.

- Как се отнасяте към хора, които не ходят на театър, а предпочитат да гледат „Биг брадър"?

- Ако преди съм се отнасял с насмешка към хора, които изглеждат и говорят по определен начин, то вече съм малко по-голям и сега се отнасям по-скоро със състрадание. И до известна степен с разбиране, защото човек е същество, което лесно се манипулира. Даже много лесно. Дори самият той не разбира колко лесно. По-голяма част от хората въобще не знаят, че са манипулирани. И с тях се случва почти същият експеримент като с онези, които са в къщата на „Биг брадър". Това е експеримент както с мишките, само че с човечета в една къщичка, които ги снимат от тук, от там. А другите и те съпреживяват, и гледат. На мен просто това не ми е интересно, най-меко казано.

- След толкова много и хубави роли остана ли още нещо неизиграно?

- Разбира се, още повече Дон Жуан, Отело може да се изиграят по много начини. Има още много роли, които ще бъдат предизвикателство за мен и ще ме карат да се боря, за да се справя с тях.

- Като Хамлет?

- Хамлет е прекрасна тема. Играл съм го 2-3 пъти в спектакъл на Лилия Абаджиева. Веднъж ми се наложи да замествам един невеж актьор, който не знаеше с какво се беше нагърбил. Интересно ми е обаче да играя Хамлет, когато целият текст е непокътнат. Защото при Шекспир всяка дума не е случайна, като че ли е задължителна. Освен това Шекспир може да се играе по всяко време - във възход или в криза. Зависи как се поднесе.

- Защо искате да се пробвате в режисурата?

- За да изпитам наслада. Или поне да се опитам. Пак заради провокация, не от амбиция. Усещам, че в някои моменти, като репетираме някой текст, добре мога да виждам невидимото. Заради това. Но и да си играя в същото представление.

- Имате ли нещо предвид?

- Да, две пиеси. Едната е камерна, другата - не. Вече пространствено съм ги решил. Едната ще е много забита, другата ще е в зала за повече хора. Но трябва да търся пари.

- Ще излезете ли като Камен Донев и Мариус Куркински в свободен полет?

- Не ми е приоритет да съм сам срещу зрителите. Това е сериозно предизвикателство. А и форматът one man show не е толкова за театрална публика.
 

източник: "Монитор"/Мариана Първанова