Калин Вельов: Слави е тиранин!

Перкусионистът Калин Вельов е роден през 1973 г. в София. Мачото е блян на много моми, но публична тайна е, че обръща внимание само на тъмнокожите. След дълга и славна кариера, преминала през "Акага", "Медикус", Дони и Момчил, "Шоуто на Слави", Холандия и Скандинавия, музикантът се кротна от известно време в България с новата си формация "Тумбаито".

- Калине, името ти стана известно в "Шоуто на Слави". Защо го напусна?

- През 98-ма, след като се върнах от Скандинавия, Слави ме покани. Но още през 91-ва имах концерти с първия състав на «Ку-ку бенд» - тогава там бяха още Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, Август, Зуека...

- Кой беше лидер тогава?

- Ами Слави е много силен характер и много властен. То човек без такива качества няма как да просъществува. Не мога да кажа, че той от самото начало е бил водещият лидер. В началото се деляха много - Август Попов беше много активен. Зуека само никога не се е опитвал да бъде на гребена на вълната. Той е изключително артистичен. Камен също имаше лидерски дух, но той е много мек, елегантен и толерантен. Докато Слави е по-краен и според мен във времето разви тази крайност. И в момента мисля, че е екстремно краен.

Но наистина, за да водиш тази огромна машина, трябва да си силен дух и характер. След като хората около него му позволяват да се държи като тиранин, значи и той може да си го позволи. Той психологически и материално ги обезпечава или натиска по такъв начин, че да може да се държи както иска.

Аз съм имал обаче винаги точни отношения с него. Стана му неприятно, когато го напуснах и заминах за Холандия да уча. Убеждаваше ме много силно да остана при него и даже прилагаше всякакви методи, за да ме задържи. И финансови, и психологически... Викаше: "Ще ти пратя всякакви хора да те върнат оттам обратно, ще те убедят да се върнеш. Насила ще те докарам обратно". Беше много забавно - мен, естествено, ми харесваше и ме ласкаеше, че има такова отношение, чувствах се ценен.

След като заминах за Холандия, редовно се чувахме по телефона, той има навика да звъни в 12, в 1 часа през нощта. Човек трябва да го познава, за да разбере какво иска да каже, защото понякога като говори, изглежда че те обижда, а не е искал да го направи. Той донякъде е изолиран сам в себе си.

Малко краен стана характерът му наистина в последните години според мен. Прекалено се затвори в себе си, дори за хората около него. Хайде за екипа му не, но за останалите две хиляди колеги, с които е работил през годините, можеше да бъде по-отворен и по-приятелски настроен, а не да е почти враждебен.

След като направих дуета с Нина Николина и след като имахме някакъв успех и започнахме да присъстваме в медийното пространство, той никога не ни покани да гостуваме в шоуто. А и двамата сме бивши негови колеги и служители, и сме били част от екипа му. Не ни покани и не ни представи по никакъв начин.

- Имали ли сте екстремни случки по време на общата ви работа?

- Със Слави бяхме много често заедно отпред, пред останалата част от бенда. Спомням си веднъж с него прекалено се бяхме увлекли в шоуто и бяхме излезли прекалено напред. И фойерверките, които бяха доста мощни, ми опърлиха косите. Перчемът ми пламна, замириса на изгоряла коса. Той мина по-леко по обясними причини - нали няма коса, но носленцето му доста се поопърли.

- А в Холандия защо не остана?

- Холандия е невероятно място да учиш, но не можа да ме грабне да прекарам остатъка от живота си там. По никакъв начин. Като цяло Северна Европа е леко стерилна. Съжалявам само, че не опитах достатъчно от кофи шоповете, докато учих. Тъй като аз не пуша по принцип и никога не съм пушил, и така и в Холандия не опитах да пуша трева при това огромно количество и качество, което се предлага в страната. И сега ме е яд, че съм изпуснал. Там чисто емоционално си останах свързан с България и постояннно си мислех за нещата тук - за планините и приятелите. За шарената сол и... ракията. Аз съм селски ориентиран и натурализмът е много силен в мен. Не държа да съм гол сред природата, ако така се разбира натурализма. Но из къщи се разкарвам гол, спя винаги чисто гол, независимо дали е зима или лято. Натурален съм и не ме притеснява голотата.

- Беше споделил преди време, че си се опарил от "златотърсачки"?

- На мен много златотърсачки не ми налитат, защото не съм златен. Професионалните златотърсачки много бързо знаят и усещат къде е златото. Аз все пак съм музикант и като такъв не са ми стабилни доходите. Повече съм по духовната любов - със сигурност жената, с която искам да живея, трябва да ме обича и да не е материалното на първо място. Истинската любов е тя да остане с мен, ако съм на дъното.

С Моника Бабикер изкарахме 5-6 месечна връзка, но след като се върнах от Индонезия, нещата се бяха разсъхнали и не можахме да ги закрепим. Сега тя е с Румънеца и Енчев и ходи с тях по участия. А кубинката Долорес никога не ми е била гадже, както пишат.

Източник: БЛИЦ/Антония Стойкова