Наталия Симеонова: Научих се да обичам себе си

Гледаш ли телевизия и какво мислиш за новите риалити формати като „Цената на истината"?

- Не ми отива да анализирам ефира. „Господари на ефира" се справят добре, и то с доза добър хумор. Не бих участвала в „Цената на истината" и не мисля, че има сума, за която някой нормален родител може да осакати психически детето си.
В българския ефир ми липсва чистата проба телевизионна критика. Напоследък активно си купувам „Уикенд" заради рубриката на Васа Ганчева. Този тип тв критика ми липсва в ефира. Сериозният и аргументиран анализ ми харесва. Васа Ганчева и за мен е писала остри неща. Вярвам в нейния интелект и съм убедена, че не би казала нещо, което не мисли. А всяко нещо, което тя мисли, би ме накарало да се подложа на преоценка. Тя е една от моите учителки. След Хачо Бояджиев Васа Ганчева беше вторият режисьор, с когото съм работила.

- Чувствала ли си се като някоя героиня от сериал?

- На моменти съм грозната Бети, друг път като някоя от героините в „Сексът и градът". Зависи в каква ситуация съм. На работа съм нещо средно между Али Макбийл и грозната Бети. Заета съм с всеки детайл в работата си като Бети. На моменти се чувствам като д-р Хаус. Героят в „Море от любов" седи срещу мен и чака да произнеса диагнозата. А това е много трудно. Сравнявам се с Хаус, защото ми е един от любимите тв герои и искам да приличам на него. Детската ми мечта беше да стана лекарка и докторски сериали са ми интересни. А аз карам „Бърза помощ" за влюбени, както се шегуват колегите ми.

- Не краде ли работата ти от личния живот?

- Да, много пъти съм си мислела, че личните ми отношения с Денис са паднали жертва на интереса ми, насочен към работата в един определен момент от живота. Той категорично твърди, че винаги съм му била много интересна като личност, и то на първо място с професионализма и отношението ми към работата. Той имаше нужда да изживее свободата си, нека да я изживее.

- Не съм съгласна, че мъжете предпочитат неамбициозни и отпуснати в развитието си жени...

- Да, спираш да бъдеш интересна. Той просто има нужда от своето частно пространство, свобода и въздух. Нека да си ги вземе, колкото и да му коства това. Ние сме добри приятели и държа на тези ни отношения. Той е може би човекът, на когото разчитам най-много в живота си.
Денис ми дава усещането за сила и подкрепа, опора и приятелство. А също и за любов.

- Не е ли именно приятелството най-важно във всяка една връзка, била интимна или не?

- Научих се на много неща, откакто сме разделени с Денис. И всеки път откривам нови значения на любовта. Например не само се обичайте помежду си, но обичайте и себе си. В годините на безметежна любов с Денис овладях изкуството да обичаш ближния си и партньора си. А в годините на нашата раздяла овладях много по-сложното изкуство да обичаш себе си.

- Какво означава това?

- Бях забравила за себе си. Говорех за всичко в живота си в първо лице, множествено число, „Ние" така, „ние" - иначе, „нашето" дете, „нашата" къща. А сега се научих да правя продължението на изразите, започващи с „аз". Аз и моята работа, аз в отношенията с детето ни, аз и моето бъдеще... Това е много по-сложен вътрешен диалог или монолог, който се научих да водя със себе си, откакто го няма в живота ми Денис.
По-склонна съм да мисля, че всеки от нас е пътник в пътешествието на живота и никой няма правото да живее като куфар. Всеки е пътник, който мисли и взема сам решения.
Аз бях куфар в отношенията си с Денис. Това е приятно, но от време на време. Иначе трябва да си буден, нащрек и човек, от когото зависят решенията. Сега се научих да балансирам. Между желанието да плачеш на нечие рамо или сам под душа.
Защото моята работа е кошче за душевни отпадъци. Отивам в командировка, оплакват ми всичките си проблеми. После се прибирам в стаята, махам грима и си поплаквам под душа сама. Личните истории дори на чужди хора, отключват мои лични преживявания.

- Колко е важен сексът за една жена? В България битува някакво схващане, че жените не се вълнуват от интимната тема.

- Много е важен. Според мен този стереотип вече се е разчупил. Добрият секс е точно толкова важен, колкото редовното ходене до тоалетната. Това важи и за жените, и за мъжете. Интимните отношения например са много важен индикатор в работата ми в „Море от любов". Има случаи на разделени двойки, които обаче продължават да правят секс. Тогава знам, че тези хора отново ще се съберат. Обратното е при семейства, които живеят заедно, без да имат интимни отношения. За тях по-често няма шанс.

- Защо променихте „Море от любов"?

- „Море от любов" е в ефир вече 8 години и целият екип искахме нещо да се промени. Сменихме декора и започнахме с по-социални истории. За целта спряхме предаването за няколко месеца. Подбрахме най-добрите истории и ги излъчвахме, докато сменяхме визията. Изненадата за нас и Би Ти Ви беше, че въпреки излъчването на повторения, имахме много добър рейтинг. Искам не само да събирам хората, а покрай любовните истории да им помагаме в социален план. Наскоро снимахме послание от съпруга към мъжа й. Оказа се, че човекът от няколко месеца не е получавал заплата и вследствие на това вдига кръвно и получава тежки здравословни проблеми. Покрай разследването на случая установихме, че фирмата, за която работи, е присвоявала държавни пари, които всъщност е трябвало да стигнат до работниците.

- С каква част от подготовката на предаването се занимаваш?

- Получаваме стотици писма. По едно време бяха над 700 седмично. Първо решаваме къде ще снимаме. Разпечатваме писмата от този регион, за където пътуваме. Ако отиваме във Варна, четем писмата от София, Велико Търново, Шумен, Добрич и други населени места по пътя. Лично чета писмата и избираме най-силните и най-спешните от тях. Приоритет са ни разделите на дългогодишни семейства с деца. За подобен случай дори сменяме посоката на пътуване. Защото ако двама души имат семейство от 17 години и две деца, имат толкова общи неща, че каквото и да ги разделя, си струва да се борим за тях.

- Как помниш всяка история?

- Помня ги. Помогнали сме на много хора. До днес ми звънят и си говорим. Допускат ни в личния си свят и ставаме част от приятелите им. Това не ми тежи и не го чувствам като подвиг. Живея в прекрасния свят на „Море от любов". В него каквито и камъни да падат, цветето на чувствата към някого се подава и те кара да продължиш напред. Докато има кой да ни обича и на чие рамо да си поплачем, винаги има надежда.

- Има ли рамо, на което можеш да поплачеш?

- Естествено, че има. Сестра ми живее в Ню Йорк и няколко пъти е била готова да остави работата си и цялата си житейска борба, за да бъде до мен. Умея да се доверявам на близките си, дори когато ми мъчно за нещо. Имам няколко близки приятелки, без да броим семейството ми - майка, татко, сестра ми, Денис, майката на Денис. Тя е една от най-добрите ми приятелки. Изключително рационална е, а аз съм много емоционална. И когато ми трябва рационален съвет и подкрепа на умен човек, който разсъждава прагматично, винаги търся майката на Денис.

- Разбиваш ли мита за свекървите?

- Да, и винаги съм го правила. Имам много добри отношения с майката на Денис, дори в периода, в който му бях сърдита. Не се гордея с този факт, защото не е моя заслуга, а взаимна. Към свекървите трябва да се подхожда като към приятелки. Предубедеността на повечето жени към майките на мъжете им води до всички проблеми. Ако мислиш, че някой е твой враг, той става такъв. Ако се опиташ да разбереш някого, той ще те разбере също.