Почина кралица Елизабет II

По-рано през деня стана ясно, че Нейно Величество е под лекарско наблюдение в замъка Балморал. В последните си часове Елизабет Втора беше заобиколена от кралското семейство. "Кралицата почина в мир в Балморал днес следобед. Кралят и Кралицата консорт ще останат в Балморал тази вечер и ще се завърнат в Лондон утре" , съобщиха от Бъкингамският дворец.

Елизабет Александра Мери е родена на на 21 април 1926 г. и е кръстена на 29 май 1926 г. в частния параклис в Бъкингамския дворец. Родната ѝ къща на улица "Брътън" №17 (17 Bruton St, London W1) вече не съществува, но на мястото има възпоменателна плоча. Сградата е принадлежала на баба ѝ и дядо ѝ по майчина линия - графа и графинята на Стратмор и Кингхорн.

След като чичо ѝ Едуард VIII абдикира през 1936 г. заради любовта си към разведена американка, бащата на кралицата Джордж VI наследява трона. Две години след Втората световна война тя се омъжва за лейтенанта от кралския флот Филип Маунтбатън, гръцки принц, в когото се влюбва по време на посещение във военноморски колеж, когато е била на 13 години.

Тя е само на 25, когато става кралица Елизабет II на 6 февруари 1952 г., след смъртта на баща си. Тъжната вест я достига, докато е на обиколка в Кения с принц Филип. Тя е коронясана за монарх на 2 юни 1953 г. на церемония в Уестминстърското абатство в Лондон, която е излъчена на живо по телевизията.

Говори се, че Филип бил съсипан, когато жена му станала кралица толкова скоро. Бракът й с Филип, за когото се омъжва, когато е на 21 години, остава стабилен в продължение на 74 години до смъртта му през април 2021 г. Техните деца са Чарлз, роден през 1948 г., Ан (1950), Андрю (1960) и Едуард (1964).

Уинстън Чърчил е първият от нейните 15 британски премиери. Като държавен глава кралицата е неутрална по политически въпроси. Кралицата не гласува.

Елизабет, която се възкачи на трона, когато Великобритания се разделяше с имперската си власт, символизира стабилността. Нейното почти 70-годишно управление е най-дългото от всички британски монарси. Тихата и тотална отдаденост на дълга от страна на кралицата, дори в напреднала възраст, ѝ спечели широкото уважение както във Великобритания, така и в чужбина, дори от републиканци, които жадуват за премахване на монархията.

Кралицата бе държавен глава на 15 държави от Общността в допълнение към Обединеното кралство. Тя е и ръководител на самата Британска общност - доброволно сдружение на 54 независими държави.