Жената на Иво Аръков: 4 часа висях в болница и никакво внимание

Любимата му, която преди време го дари с дете, по чудо се е разминала с трагедия. А вина за това имат и лекарите в болницата в Пазарджик. По време на празниците тя усещала болка, която не намалявала и затова през голяма част от празника Габи била на легло. В късните часове на неделята обаче болката се засилила и половинката на актьора решила да потърси медицинска помощ в Пазарджик.

"Отидох в спешното. Пред мен имаше двама души. Вратите на отделението обаче не се отварят. Измина час и половина и всичко си е все така", започва разказа си Габриела. След дългото висене от спешното най-накрая излязла сестрата. Тя заявила на Аръкова и на другите чакащи, че лекарите ги наблюдават на камерите. И ако има нещо по-сериозно, ще дойдат.

Габриела продължавала да чака и в крайна сметка е приета. По думите й обаче преглед нямало. "Преглеждат ме, силно казано, по-скоро ми се карат. Назначиха ми изследвания, но никой не ми каза къде и как да ги направя. След още час и половина, прекарани в обикаляне на болницата и чакане на изследвания, както и преглед от хирург, се установява, че е нужно да бъда хоспитализирана. Въпросите, които ми се задават от хирурга по време на прегледа, са, меко казано, неадекватни", продължава с разказа си жената на актьора от "Скъпи наследници".

Една от сестрите казала веднага на Габриела да отиде в шокова зала, а там пак чака и чака нещо да се случи. "След 30 мин. аз все още чакам. Отивам в кабинета на сестрите, за да напомня за присъствието си. Оказва се, че е пристигнал господин, пратен от полицията за кръвен тест за алкохол. Поради някаква причина той е с предимство пред мен и всички чакащи отвън спешни пациенти. Сестрите ми казват: "Я отивай и лягай пак. Какво идваш?! Искаш ли да чакаш отвън?", разказва още за ужаса си Габриела.

След още 20 мин. младата майка все така продължава да си чака, а никой не идва да й помогне. Затова решава да си тръгне на собствена глава. "Влизам в кабинета на сестрите с молба да подпиша декларация, че отказвам хоспитализация. Отвръща ми се, крещейки: "Ама вие не виждате ли, че имаме работа?! Ама че сте нахални! Да не сте на сладкарница вие тука да идвате и да си поръчвате?! Взимайте си изследванията и вън!" Опитвам се с нормален тон да обясня, че съм тук от 4 часа, напомням, че съм по спешност и не ми е даден нито един медикамент, за да спре болката, а видимо добре почерпеният господин е в чудно настроение и би могъл да изчака. Те са на друго мнение. Казват ми да не се обяснявам, да подписвам и да си тръгвам, те не носят отговорност", добавя Габриела, която още има болки, но не иска да рискува и отново да изживее ужаса от болницата, където никой не й обръща внимание.