Алена разказва за приятелството си с Ози Озбърн

Тя сподели за дългогодишното си приятелство с един от най-емблематичните музиканти на световната сцена – Ози Озбърн. Неговата кончина на 22 юли 2025 г. слага край на цяла епоха, но и отваря вратата към неподозирани разкази за истинската същност на Принца на мрака.

„Запознахме се, нямаше сняг, но беше студено...“ – така започва личният разказ на Алена, отвеждайки ни назад във времето, когато по време на служебна командировка в Източен Берлин, животът я среща с бъдещия ѝ приятел – Ози Озбърн. По онова време тя е част от група икономисти от София, преподаватели и млади професионалисти. Покана или импулсивно решение я отвежда на концерт под открито небе – „Шарено котле“, популярен музикален формат в тогавашната ГДР, известен с участието на световни изпълнители.

Именно там, в паузата на концерта, съдбата се намесва. Към Алена се приближава висока жена – Шарън, бъдещата съпруга на Ози, впечатлена от нейната усмивка и присъствие. „Партньорът ми се притеснявал да се запознае, та изпратил нея“, спомня си Алена. Случайна размяна на реплики, неразпознато лице, вътрешна интуиция и едно име – Ози. "Озбърн?" – пита тя. И допълва с типичната си прямота: „Няма да припадам“. Началото на едно 43-годишно приятелство е поставено.

Следващата съдбовна среща е в Шотландия. Алена е в Лондон по служебни дела, когато приятели ѝ предлагат да пътуват до Единбург – 650 километра, за да се срещнат с известен музикант. Без да знае кой, тя тръгва... и отново се озовава пред Ози. Срещата не е концерт, а разговор с фенове. Когато Алена пита защо няма да пее, Ози отговаря, че организаторите искат само диалог. Тогава тя се обръща към публиката, с широка усмивка и вдигнати ръце, пита: „Искате ли подарък – една песен от Ози?“ Отговорът е бурен: „Five! Ten!“ Миг по-късно, сцената се изпълва с музиканти и се превръща в незабравим купон.

Поредната им среща ги събира отново неочаквано – този път отвъд океана. Алена е на обучение в Ню Йорк, когато нейният преподавател по астрология в Кеплер академия ѝ предлага среща с „един специален съсед“. Праща хеликоптер, който я отвежда в Калифорния. И изненадата – това е Ози. Семействата се разпознават и отново сближават. От този момент нататък, поддържат връзка през годините, въпреки разстоянието – чрез Zoom, чат, и чести съобщения.

„На 18-и юли си писахме. На 21 му постнах едно сърчице. Това е.“ – споделя Алена. Последният контакт между тях е непосредствено преди кончината му. Поканата за посещение в България остава неосъществена, но в сърцето ѝ живее благодарността за споделените мигове, за приятелството, за искреността на един човек, когото светът познава под различно лице.

„Ози е епоха. Повторение на неговото творчество и глас няма да има. Страданието му струеше от очите на прощалния концерт на „Блек Сабат“. Почивай в мир, приятелю. Наричаха те Принц на мрака, но ти живееше в Светлина.“ Така завършва разказът на една жена, чието присъствие озарява сцени, салони и съдби. Един неочакван разказ за една необикновена връзка – между астрологията и хеви метъла, между България и Великобритания, между светлината и мрака.