Сашка Васева: Децата ми още не са ми простили

Певицата не крие, че има „грехове“ към децата си, които все още не са ѝ простили напълно. „Имам грехове към децата си! Постоянно ги питам: ‘Простихте ли ми?’ — и те ми отговарят: ‘Не, мамо! Засега — не!’”, сподели Васева пред Мон Дьо за Нова телевизия. "Надявам се, че един ден и това ще стане. Ще се боря да застана чиста пред тях", каза още тя.

За бащата на децата си казва: „Аз безкрайно го уважавам. Дори да не ме беше спасил. Пак е огромното ми уважение, че той е баща на децата ми.“ Певицата признава, че отношенията им с днешна дата са като на другари. "

Първата любов и разочарованието

Сашка споделя трогателен спомен за първата си любов, когато била на 17. Влюбила се в младеж с италиански корени. Любовта им останала платонична, тъй като той заминал да учи в Милано с обещание да се ожени за нея. „Не ми написа нито писмо. Върна се от Италия и доведе италианка“, разказва тя с горчивина. Въпреки това двамата поддържат контакт, а той дори я е рисувал в свои картини.

Песента „Левовете в марки” и нейният символизъм

Песните на Сашка Васева са като хроника на българската действителност. „Левовете в марки сменям аз вино, за да пия в този час“, пее тя през 90-те, отразявайки хаоса и копнежа по нов живот. Години по-късно „Левовете в евро“ става антидепресиращ химн: „Иване, Иване, имаш ли кажи евро и няма Иване никога да си капо.“ Певицата отбелязва пророческия характер на песните си: „Година след това българският лев се връзва с немската марка. Откъде ще знам аз такива неща?“

Младост, образ и провокация

В интервюто Васева каза: „Бях гола, нахална и млада… Ядрена бомба с две бойни ядрени глави!” — израз, с който описва сценичната си визия и образа, който обществото е създало за нея. Тя признава, че е била атракция за онези години и че част от публиката искала само да чуе и види „две-три песни”, а не да се вникне в нейните истински чувства.

„Чудя се какво точно ги влудяваше в моят аутфит. Това беше една червена рокличка. Аз нямах друго сценично облекло“, споделя тя. За някои свои действия обаче изпитва съжаление: „Нямаше да правя така, с блузите си, нямаше да ги вдигам. Това е нещо, което е съкровено, трябва да се пази за любимия човек.“

Смърт, преосмисляне и нов поглед

„След като срещнах смъртта, вече съм одухотворена и смирена,” заявява още тя. Това преживяване, според нея, е преломен момент: момент, който ѝ дава друг поглед към живота, кариерата и ценностите.