За похвала или срам? Тино и Роби с краден хит - „Налей“ срещу „Dale“

Поводът този път е хитът „Налей“ на младите изпълнители Тино и Роби, който феновете приветстваха като „уникален, емоционален и искрен“. Само че при по-внимателно слушане песента звучи твърде познато – и неслучайно.

Оказва се, че „Налей“ силно напомня на „Dale“ – латино поп хита на wrs, изпълнителят, който представи Румъния на „Евровизия“ 2022, забеляза първи HotNews. Сходствата между двете песни не се изчерпват с ритъма или стилистиката – те обхващат мелодичната линия, темпото, вокалното звучене и дори начина на изпълнение, което трудно може да се отдаде на случайност или „вдъхновение“.

„Music, Lyrics, Arrangement: Robi x Tino“ – но наистина ли?

В официалното описание на песента Тино и Роби са посочени като единствени автори – текст, музика и аранжимент. Нито дума за вдъхновение или адаптация от чуждо произведение. Това би било нормално, ако не беше очевидното сходство с оригинала на wrs, което се забелязва още в първите секунди на песента.

„Dale“ се отличава с характерен плавен бийт, специфична вокална мелодика и чувствена динамика – същите елементи, които откриваме и в „Налей“. Разликата е единствено в езика и леката промяна в тоналността, но общата структура и усещане са почти идентични.

Публиката – във възторг, но и в неведение

Феновете в YouTube изсипват суперлативи за българското парче: „Голямо браво, бе, момчета! Драматизмът – осезаем, но супер лек, гласовете – като мачта и платно…“ „Благодаря ви, че показвате, че може да се прави уникална музика без плът и показност…“ Коментарите са искрени и позитивни, но мнозина очевидно не подозират, че „уникалната“ песен на техните любимци е почти копие на международен хит, който вече е завладял сцените на Европа.

Старият проблем на новата българска музика

Това не е първият случай, в който български артисти „черпят вдъхновение“ от чуждестранни произведения без да отдадат дължимото признание. През последните години се наблюдава тревожна тенденция: млади таланти с отлични гласови данни и креативност се изкушават да вървят по по-лесния път – този на копирането.

Може би проблемът не е само в тях, а и в липсата на ясна авторска етика в родната сцена. Защото, когато феновете аплодират нещо, което не е напълно оригинално, а медиите премълчават, всички заедно легитимираме плагиатството като норма.

„Налей“ безспорно е красиво изпълнение – нежно, емоционално и добре продуцирано. Но под лъскавия му повърхностен слой стои въпрос, който не може да бъде пренебрегнат: къде свършва вдъхновението и къде започва копирането?

Ако искаме българската музика да расте и да бъде уважавана не само тук, но и извън страната, трябва да започнем да правим разлика между почит и плагиатство. Защото, както изглежда, „наливането“ на чужди идеи може да звучи приятно – но не и честно.