Венци Мицов за „Евровизия“: Българската музика е като безопасна игла – не убожда никого

Известният музикант от „Хиподил“ и „Светльо & The Legends“ публикува безкомпромисен коментар след първия етап от българската селекция за „Евровизия“, в който финалистите вече бяха избрани. Според него обаче истинският проблем не е кой ще представи страната ни, а каква музика изобщо произвеждаме и защо тя е напълно лишена от смисъл.

Липса на послание - основен дефект на съвременния български поп

„Няма никакъв смисъл да станете добри музиканти, ако няма какво да кажете с музиката си“ – с това изречение Мицов започва всяка своя лекция пред студентите си. И именно тази липса на послание той вижда като основен дефект на съвременния български поп, включително и в песните, които се борят за участие в „Евровизия“. Според него България разполага с изключително добри професионалисти – технични, подготвени и способни да свършат за час работа, за която западни музиканти биха се мъчили дни.

Менталитет и съдържание

Проблемът обаче не е в уменията, а в менталитета и съдържанието. Мицов твърди, че българската сцена е заклещена в ретроградно мислене, в което музиката свършва някъде около албумите на Earth, Wind & Fire и поп-джаз икони от миналия век. Той прави рязко сравнение с началото на 90-те, когато българската музика е имала ясна причинно-следствена логика – първо идва силният, социален текст, после музиката. Именно така се раждат песни като „Черната овца“ на АХАТ, парчетата на ПББ и бунтарските текстове на Воев, които се превръщат в химни на цяло поколение.

След това обаче, по думите му, настъпва ерата на „кастрираните любовни полюции“ – безопасни, беззъби текстове, наложени от медии и промоутърски монополи. Те са добре записани, лъснати и излъскани, но напълно лишени от смисъл. Контракултурата изчезва, а на нейно място идва „музиката без топки“.

Парадоксално или не, именно тази кухота ражда и чалгата – като алтернатива на стерилния, беззъб поп. Днес, според Мицов, националните медии вече не правят разлика между жанровете и налагат всичко накуп, защото „иначе няма да има смисъл от нищо“.

Липсва идентичност, липсва послание, липсва риск

Най-остра е критиката му към песните и участниците от тазгодишната селекция за „Евровизия“. След изпълненията, казва той, публиката не може да си спомни кой какво точно е изпял. Липсва идентичност, липсва послание, липсва риск. Единственото „запомнящо се“ остава дължината на краката на Фики – и то вече като изтъркано меме.

В коментара си Мицов дава примери с Rolling Stones, Sex Pistols, Pink и Lady Gaga – изпълнители, които не винаги са били технически съвършени, но са имали какво да кажат. Именно това, според него, е липсващият елемент в българската музика днес.

Къде е дори един международен успех на българската поп музика?

„Кажете ми честно – какъв смисъл има в песните, които чухме?“ – пита риторично музикантът и добавя, че ако той просто „мрънка“, логичният въпрос е: къде е дори един международен успех на българската поп музика, познат извън родителите на изпълнителите?

След посещения на редица европейски ъндърграунд форуми Мицов е категоричен – никъде в Европа не се налага толкова безсмислена музика като единствен възможен път, както у нас.

Политкоректната цензура на хората без топки

И затваря с горчив извод: няма значение кой ще отиде на „Евровизия“. Това няма да промени факта, че българският мейнстрийм отказва да се върне към корените на поп и рок музиката – бунта, протеста и връзката с реалния живот. „Музиката ни ще остане като безопасна игла – затваряш я и тя не може да убоде никого“, пише Мицов и напомня, че розите са красиви не само заради аромата си, а и заради бодлите. А въпросът, който остава да виси, е защо след като сме се освободили от идеологическата цензура на миналото, днес доброволно сме приели нова – политкоректната цензура на хората без топки.