Отиде си Слава Рачева – гласът, който създаде Педя човек – лакът брада

Слава Рачева е актрисата, чийто глас остава завинаги свързан с обичания герой Педя човек – лакът брада. Новината разтърси поколения българи, израснали с нейното присъствие в детските програми и радиопиеси.

“С нея си отива цяла епоха, изпълнена с магията на детството, добротата и онзи незабравим глас, който десетилетия наред ни пожелаваше „Лека нощ“, написаха от Съюза на артистите в България.

Слава Рачева беше от онези артисти, които рядко се показват на преден план, но чието творчество оставя дълбока и трайна следа. Нейният глас беше топъл, разпознаваем и изпълнен с онази магия, която превръща приказките в живо преживяване. Именно чрез него героят Педя човек – лакът брада оживя и се превърна в неизменна част от детството на хиляди слушатели и зрители.

Кариерата ѝ обхваща десетилетия работа в театъра, радиото и дублажа. Тя бе сред доайените в областта на озвучаването, където с фин усет и професионализъм създаваше запомнящи се образи. Макар често да оставаше „зад кадър“, нейното изкуство беше силно разпознаваемо и обичано.

Загубата на Слава Рачева е тежък удар за българската култура. Тя си отива тихо, както често живеят големите творци – без излишен шум, но с огромен принос. Остава ни нейният глас – съхранен в записи и в спомените на поколения българи. Поклон пред паметта ѝ!

Слава Рачева е родена на 23 април 1938 г. в София. Още като млада започва да се занимава с изкуство - първо като част от Хора на софийските девойки, а по-късно и на сцената на кукления театър, с който остава свързана през целия си професионален път. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Кръстьо Мирски и Моис Бениеш, но истинската ѝ творческа среда се оказва кукленият театър и работата за детската публика. Популярна става eдва през 1961 г., когато започва да разказва приказки в телевизионната рубрика „Лека нощ, деца“ на Българската национална телевизия чрез образа на Педя човек - лакът брада. Героят се превръща в емблема на предаването и остава в паметта на зрителите в продължение на десетилетия. През годините Рачева изгражда впечатляваща сценична кариера с десетки роли в кукления театър. Сред тях са образи като Макс от „Макс и Мориц“, Мечо Пух, Бабата от „Рибарят и златната рибка“, Зайчето Петърчо и Малкият Мук.

Участва и в множество радиопиеси и детски предавания, а гласът ѝ звучи в дублажа на филми и в записи на приказки на грамофонни плочи.Между 1992 и 1997 г. тя ръководи Столичния куклен театър, като поема институцията в труден за културните организации период.За приноса си към българската култура Рачева е отличена с редица награди и държавни отличия. Носител е на ордена „Св. св. Кирил и Методий“, както и на най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век“.