Почина актьорът Йордан Петков-Дуньо

Йордан Петков-Дуньо е роден на 28 април 1954 година и тези дни трябваше да навърши 73. През 1980 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Гриша Островски – едно от най-значимите имена в българската театрална педагогика.

Професионалният му път започва на сцената на Драматичен театър „Васил Друмев“, където прави първите си запомнящи се роли. Там участва в постановки като „Сизве Банзи е мъртъв“ от Атол Фюгард, „Може би утре, може би вчера“ от Михаил Величков, „Есента на един следовател“ от Георги Данаилов и „Калоян“ от Камен Зидаров.

В последствие актьорът развива кариерата си на различни сцени в страната – играе в първия частен театър „Диалог“, както и в Драматичен театър „Боян Дановски“. През 2010 г. се присъединява към трупата на Народен театър „Иван Вазов“ – най-престижната театрална сцена в България.

Сред най-значимите му роли са Белчо във „Вълци нема“ от Панчо Панчев, Софроний Врачански в „Житие и страдание грешнаго Софрония“, Актьорът в „Калигула“ от Албер Камю, Ракли в „Полет над кукувиче гнездо“ по Кен Киси, Абдулин в „Ревизор“ от Николай Василиевич Гогол, отец Маркус в „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“ от Райнер Вернер Фасбиндер, Месар в „Животът е прекрасен“ по Николай Ердман и Старият войник в „Ничия земя“ по Денис Танович.

Йордан Петков-Дуньо ще бъде запомнен като актьор с дълбока чувствителност и силно сценично присъствие, който умееше да вдъхва живот на сложни и многопластови персонажи. Неговият принос към българския театър остава значим, а загубата му – тежка за културната общност. Поклон пред паметта му.