Спирова: Ако аз бях спечелила, щх да помогна на Денисиньо

Сребърната финалистка Симона Спирова гостува в подкаста „Кухнята след Ада“ със самочувствието на човек, който вече е доказал, че мястото му е сред най-добрите и с откровението, че второто място понякога тежи повече от първото. За нея финалът не е край, а начало на нов етап, в който тепърва ще разгърне потенциала си.Пред водещия Станислав Иванов Спирова сподели, че готвенето не е просто професия, а истинското ѝ призвание. Тя говори за кухнята като за естествена среда, в която се чувства жива, а динамиката и напрежението - като нещо, което я изгражда. Признава, че по време на финала е трябвало да поддържа темпо, сравнимо с това на победителя Денисиньо, и че това е изисквало пълна концентрация и отдаденост.

Пътят ѝ до финала не е просто късмет или случайност. След неуспешен опит да влезе в предаването година по-рано, тя се връща още по-мотивирана - с ясната цел да се докаже най-вече пред шеф Ангелов. И успява. Моментът, в който чува, че е първият финалист, остава един от най-запомнящите в цялото ѝ участие.Спирова не крие, че е човек с характер - определя се като инат, който не се отказва, докато не постигне това, което иска. Същата тази упоритост я е водила и извън кухнята - от ранна възраст е трябвало да разчита на себе си, напуска дома си още като тийнейджър и сама проправя пътя си.

Спирова разказва за трудната изолация, която определя като най-голямото изпитание, както и за моментите, в които е намирала сили да продължи - включително чрез малка библия, оставена от Маргарита, която ѝ е помогнала да се вдигне духом и да се задържи психически стабилна. Не крие, че е плакала от щастие след победата на Денисиньо и че за нея той е бил напълно заслужен победител.Впечатление прави и отношението ѝ към голямаа награда - признава, че не е влязла заради парите и че ако беше спечелила, би помогнала на майка си за собствен бизнес и на Денисиньо да сбъдне мечтата си. За нея човешките връзки и жестове са също толкова важни, колкото и успехът.