Замлъкна един от най-разпознаваемите гласове на Америка

Тъжната новина беше потвърдена от нейния дългогодишен мениджър Робърт Торе. Уилсън е издъхнала в родния си Джаксън, щата Мисисипи, като е била заобиколена от семейството си, близки приятели и своя мениджър. Причината за смъртта не е обявена.

Със смъртта на Касандра Уилсън светът губи един от най-разпознаваемите и новаторски гласове в съвременния джаз. Дълбокият ѝ, кадифен контраалт се превръща в нейна запазена марка, а самата тя успява да разшири границите на джаза, вплитайки в музиката си блус, фолк, кънтри, поп и R&B.

Гласът, който промени джаза

Родена на 4 декември 1955 г. в Джаксън, Мисисипи, Уилсън започва да се занимава с музика още като дете. През 80-те години се премества в Ню Йорк, където става част от авангардния колектив M-Base, свързан със саксофониста Стив Коулман. Големият ѝ пробив идва след подписването с легендарния лейбъл Blue Note Records. Албумът „Blue Light ’Til Dawn“ от 1993 г. показва по нов начин възможностите на джаз вокала, като Уилсън превръща песни от различни музикални традиции в дълбоко лични интерпретации.

През кариерата си тя работи с редица големи имена, сред които Уинтън Марсалис, The Roots, Елвис Костело и други. Участва и в мащабния проект „Blood on the Fields“ на Марсалис – произведение, което през 1997 г. става първата джаз творба, отличена с „Пулицър“.

Две „Грами“ и признание от целия свят

Касандра Уилсън е носителка на две награди „Грами“. През 1997 г. печели за „New Moon Daughter“, а през 2009 г. получава отличието за най-добър джаз вокален албум за „Loverly“. През 2001 г. списание Time я определя като „най-добрата певица на Америка“ – признание, което допълнително затвърждава статута ѝ на една от най-значимите вокалистки на своето поколение.

През 2022 г. Уилсън получава и едно от най-високите признания в американския джаз – е обявена за NEA Jazz Master от Националния фонд за изкуствата. Последният ѝ студиен албум „Coming Forth by Day“ излиза през 2015 г. и е посветен на легендарната Били Холидей.

Новината за смъртта на Уилсън предизвика вълна от почит сред музиканти и обществени личности. От родния ѝ Джаксън я определиха като изключителна дъщеря на града, а музикантът Джон Батист също отдаде почит на уникалното ѝ наследство. Касандра Уилсън си отива, но оставя след себе си музика, която трудно може да бъде поставена в една-единствена категория – точно както беше и самата тя.