Съдби
Композиторът Развигор Попов: Чочо Владовски преживя трудно раздялата с "Тангра"
10 декември 2007 | 01:26
Правихме си един на друг мръсни номера и се заливахме от смях на сцената, спомня си за него един от...
Правихме си един на друг мръсни номера и се заливахме от смях на сцената, спомня си за него един от най-добрите му приятели
"Човек без врагове. Много добър приятел. И приятел до край. Той не губеше приятелства. Много позитивен винаги, много весел, фин човек. С разкошно чувство за хумор", такъв ще запомни Чочо Владовски композиторът Развигор Попов.
Малко известно е, че бившият вокал на "Тангра" се приютява при Мими, Развигор и "Старт" в средата на 80-те след раздялата със собствената си група. Разводът настъпва, когато "Тангра" решават да оставят в миналото хитове като "Нашият град", "Любовта, без която не можем" и "Богатство".
Разказът за съвместната работа на Развигор Попов и Владовски е доказателство, че суперлативите за Чочо не са изречени като за покойник, а като за приятел, който им липсва.
На 10 декември се навършва една година от смъртта на рокаджията. Той тихо изгасва от тежка форма на диабет. Няколко години преди да почине, Владовски се жени и му се ражда дъщеричка.
- Какво ви свързваше с Чочо Владовски?
- С Чочо се знаем много отдавна още покрай братчето му (Трошан Владовски - б.р.), много добър музикант също, познат от съвместно свирене с оркестър "Стакато". Баща им беше излючителен музикант флейтист (Христо Владовски - б.р.). Чочо свиреше чудесно на флейта, това му е образованието и занаята, покрай баща си.
- Как попадна при вас, група "Старт" и Мими Иванова?
- Той пееше с "Тангра" с много голям успех песните на Боре Карадимчев и Александър Петров за хазяйката, за малкия град. Но оттведнъж "Тангра" решиха да си сменят стила, да стават ню уейв - група. Чочо - с мелъди рока - напусна, не можеше да пее такава музика и увисна направо.
Тогава работехме интензивно Мими и "Старт", най-хубавият ни период. Имахме много работа - освен на концерти и на младежки балове. Първата част минава само група "Старт", втора част - само Мими. Нямахме фронтмен, още не работеше с нас Коко Калчев, който е страхотен глас. Като разбрахме, че Чочо е останал свободен, съвсем спонтанно му предложихме да дойде. Всъщност той беше много добър приятел с нашия басист Боян. Казах му обаче: "Основното, за което те вземаме - ще свириш на флейта." Чудесно работеше във втората част на Мими. Заради неговите сола преработихме аранжиментите на Мими.
Мими: - Двама-трима души от гилдията, за мъжете говоря - няма човек, който не ги обича. Мустафата е един от тях. И Чочо. Щастливец. Толкова благородно, беззлобливо момче, на никого не завижда. Както си беше кодошлия, по някакъв начин беше и малко тъжен. Така ми се струваше. Като че ли със напукането на "Тангра" се беше скъсало нещо. Много слънчев, много ведър, малко мързеливичък, в смисъл - не се пънеше да бъде на върха, оставяше нещата да се случват някък си от само себе си.
Развигор: - Турнетата минаваха много приятно, с много настроение. Беше неуморим в измислянето на разни кодоши. Устройваше ги на другите, но и носеше. Затова си правехме взаимно майтапи, които не всеки може да понесе.
- Разкажете такива случаи!
- Цяла седмица сме във Велико Търово в младежкия дом "Полтава", току-що построен, да правим поредица от балове - дневен и вечерен. Единият почва към 12 до 6-7, а вторият от 8 до късна нощ. Свирим на едно и също място, редувахме се с ди джей. Освен нас участваха бившият кънтри-състав на Роси Кирилова и "Ритон", които между двата бала отиваха на трето участие и после се връщаха при нас.
Тогава Чочо си работи с нас, пееше си неговите песни от "Тангра", но и вече писани само за него. Ние забиваме як рокендрол. Бената и Евгени, китаристът и басистът също много хубаво пееха. Имахме супеатрактивен барабнист, малко кукуригу. С него станаха най-големите майтапи. Първо аз подхванах. Викам, чакай да си направя малко майтап. Чочо след като е пял първа част, във втората трябва да вземе флейтата и да засвири много важно соло. Той си я държи, разглобена на три части в една калъфка. И чакаме какво ще стане. Поначало духовите музиканти винаги се разсвирват. Но забелязахме, че той не се разсвирваше. В последния момент сглобява флейтата и застава мирно. Запълнихме му скришно флейтата с парчета смачкани вестници. Мими вече пее, той вади флейтата секунди преди да засвири. Застава пред микрофона, Мими му отстъпва, а той - пфу, пфу, никакъв звук. Въздух под налягане и съскане. Обърна се настрани: "Що не му е.. майката!" Пак се мъчи да духа, пак псува, ние падаме от смях.
После взе да вади вестниците един по един, след като погледна вътре в тръбичките и откри причината. Е, направи шоу на публиката като фокусниците.
- Изсвири ли солото все пак?
- Не, беше вече минало, песента свърши. На другите песни си свири. На следващ концерт започваме с инструментално парче, много рокаджийско, на "Пърпъл". В пълна тъмнина. Аз трябва да ударя един акорд. Чочо разбра, че аз съм направил номера. Имах 4 клавиатури - и на две от тях трябва да ударя първия акорд, а след това на другите две - веднага втория акорд. Удрям аз акордът, но... Какво направил Чочо? Залепил клавишите на всички клавиатури. Опънал едно дълго тиксо. В това време микрофоните са отворени и се чу със страшна сила едно гъргорене. Всичко засвири едновременно. Аз разлепвам тиксото, всички се смеем.
Разбрахме, че Чочо с барабинстът са направили този номер. Затова крихме едно кило брашно. С белия прах напълнихме на барабаниста крачния чинел (за който не знае - представлява като две капачки, които като натиснеш педала, се повдигат и после пак се залепват). По време на концерта при всяко отваряне и затваряне барабанистът духваше брашно, а облакът се въртеше около главата му.
Накрая всички решаваме да направим големия номер. Играта загрубя. Накарахме водещия да обяви, че "Ритон" са спукали гума и ще закъснеят, а на тяхно място внезапно трябва да излезе Чочо, без да е подготвен. Той е много суетен. Зад сцената на един стол си поставя сценичните дрехи и маратонки. Иначе по мадами, насам-натам, си ходеше обикновено.
Зашихме ръкавите на блузата му и крачолите на панталана. Маратонките ги заковахме за дървения под. Крещим му: "Айде, бързай!" Всички сме подготвени и гледаме сеир. В първия момент, като видя че ръкавите му запъват, блъска, блъска, разпори ги и реши, че номерът е е дотам. Нахлузва обаче панталоните - и там засечка. Много е смешно да гледаш един мъж по долни гащи да се мъчи да нахлузва панталони. И си мърмори нещо под носа: "Копелета, вие ме изработихте!" Накрая успя да разпори панталоните, облече ги и въздъхна облекчено. Хвана се - реши, че това е краят на изненадата. Пъхва се в маратонките и направи крачка. Обаче крачката не се получава. Такъв нос заби в пода... Вика: "Признах ви. Страшен номер!" Ние веднага му помогнахме да ги разковем, изкарахме гвоздеите с клещи.
- Сигурно е имало и ответен удар?
- Какво ли нямаше после вече. От сутрин до вечер само номера си правим. Редовният номер беше в хотелите. Номерата на стаите се изписваха с метални табелки, които си размествахме. Ако си в 12-а стая и се прибереш малко пийнал, не забелязваш, че се е попреместила. И почваш да отключваш чужда стая. Разменяли сме дори табелките на етажите - четвърти е ставал трети.
- Мими каза, че сякаш е бил малко тъжен?
- Не, не, той си беше болен още от тогава. Заболяването му е хронично. Нещо имаше на панкреаса. Вземаше лекарства, мерки, и се оправяше. Но на моменти имаше проблеми. Да, наистина беше загубил част от себе си, защото с "Тангра" беше записал най-добрите си песни. Но пък "Старт" в това отношение не му пречеше, тъкмо обратното - пееше си ги и хората му се радваха. Знам, че като дете е изживял някаква травма.
В първи клас - нали тогава водеха учениците по предприятия да гледат работниците. Да вземат да ги заведат в кланицата. Той се извращава от гледката. Въздействието е стряскащо за него. Оттогава става вегетарианец. Не може да си представи, че животното е убито. Чист човек. Алкохолец пийваше, но така, за настроение, не да е пияница. Абе, като светец! Чист, чист, човек! Недостатъци всеки си има, но той беше лишен от негативи - да завижда, да злослови. С всички е приятели, за всекиго има добри думи.
- А фенки кръжаха ли?
- Много бе, много. Ужас, не може да се отърве.
- След периода със "Старт" той прави солова кариера, а после тръгва с Лили Иванова. По-късно се жени и има дете. Говори се, че имал брак и преди това?
- Не знам дали е имал такъв брак. Не е ставало въпрос.
Коментари