3 пъти мъже ме зарязваха заради по-богати жени!

  • Знам кой стреля по мен. Като оздравях, поканих убиеца си на обяд, но той не дойде

  • Детето ми няма баща, а биологичен донор. Харесах го като генетичен материал и забременях от него, без да му кажа.

Интервю на ДАНИ ЗЛАТАНЧЕВА

Ваня Червенкова за пръв път е толкова откровена. Бизнес дамата, която оцеля на косъм след атентат, говори без задръжки за големите си любови и разочарования и за голямата си тайна - кой е бащата на дъщеричката й Никол.

Ден след интервюто Ваня отлетя за Истанбул. Там в супер скъпа клиника ще заличи белезите по тялото си, но едва ли ще оправи тези в нараненото й сърце.

- Защо едва сега се реши на тази важна крачка - да премахнеш белезите от стрелбата, която те изпрати в отвъдното?

- За 3 години претърпях 18 операции. Това ми косваше много. Организмът ми бе задръстен от лекарства, болкоуспокоителни, сънотворни - каквото се сетиш, това пиеш, само и само да ти е по-добре. Не исках да заличавам белезите от куршумите, мислех, че са част от мен, от моя живот. Но вече се налага. Ще се разделя не само с тях, но и с излишните си килограми. Към тази крачка ме подтикна режисьорът на филма „Светлина след смъртта", чиито снимки временно спрях, докато отслабна.

- Какво точно ще ти се случи в клиниката в Истанбул? Говори се, че промяната ще е невероятна?

- Ще ми отрежат бузите и корема. Това са местата, където имам натрупани големи количества мазнини. От старото си тяло ще запазя само гърдите. Няма да ги намалявам, нито да ги повдигам. Гръдната ми обиколка е 130 сантиметра, но ми харесва и ми е удобна. Докато килограмите ми тежат, направо ми пречат. Операцията ще се снима от операторите на филма. Ще трае близо 10 часа, ще се наложи и да пазя болничното легло няколко дни след това. Ще има достатъчно снимки.

- Нека погледнем към личния ти живот. Ясно е, че операцията не е за да свалиш някого, да се харесаш на силния пол. Но как я караш след толкова предателства на мъже?

- Имам приятел с когото не съм обвързана. Доста по-млад от мен е. Случва се да не свиждаме по цял месец. Не искам от него нищо. Тормози ме единствено ревността му, която проявява дори към детето ми. Имам истински приятели, с които никога не ми е скучно.

- Спомняш ли си първото гадже?

- До осми клас не са ме вълнували момчетата. Според родителите ми не можех да имам връзки. За тях животът започваше и завършваше с един мъж. Пуританско възпитание. За първи път бях с мъж на 19 години. И си въобразявах, че с него ще доживея старини. Връзката ни беше романтична. Ала той предпочете да се задоми за възрастна, но богата жена.

- Поиска ли му обяснение?

- Не. Какво можех да му предложа, пари ли?! Тогава нямах. На мода бяха жените с жителства в София. В мен обаче се зароди желанието да печеля, да правя пари, за да бъда независима и ненаранявана.

- Казват, че втората любов е по-сериозна?

- И втората беше като първата. Работех в изпълкома на окръжния съвет във Варна. Той беше единственият ерген около мен. Работеше в ДС. Бяхме красива двойка, но и той ме напусна заради възрастна жена, която притежаваше огромен финансов ресурс. Същото се получи и с трета ми връзка.

- Направи ли си някакъв извод?

- Да, реших сама да избирам мъжете си, да не съм в позицията на харесана, прелъстена и изоставена. Яд ме е, че никой от тях не оцени интелекта ми, гледаха само парите. Болеше ме, че предпочитат не умни, а богати дами. Допусках малко мъже до себе си. След трите големи любови се затворих. Станах по-вгълбен в себе си човек. Започнах да пиша стихове. Сложих си маска, макар че зад нея продължавах да съм чувствителната и ранимата Ваня. Така минаха цели 10 години.

- И какво се случи на десетата?

- Появи се Антон. Той е единственият мъж, който съм обичала истински. Подарих му сърцето и душата си. За съжаление, натрупаното зад гърба ми богатство, ми изигра лоша шега. Бях богатата жена, която му подаде ръка и го въведе в бизнеса, в големия бизнес по-точно. Антон престана да се чувства мъж. 4 години бяхме заедно. Пътувахме по бизнес в чужбина в България. Но приказката свърши. Една сутрин стана и си тръгна. Каза ми, че ако се върне след 7 дни, ще се оженим. Още помня това „ако". Жестоко се е запечатило в съзнанието ми. Болезнено някак си.  Не се върна. Като се сетя за него, винаги плача. Не мога да контролирам сълзите си... Пречеше ни жена. В крайна сметка тя постигна своето. Ако майка му прочете тези редове и написаното от мен в книгата, нека се покае. Искрено се надявам да го направи. И нека Бог й прости.

- Не го ли потърси след тези 7 дни?

- Не. И сега не го търся. Зная, че живее с приятелката си. Имат детенце. Разделихме се през 2000 година. Година и осем месеца плаках денонощно за него. Не поглеждах каквото и да било същество от мъжки род на два крака.  Дадох обет, 38 дни да не ям и го спазих. Карах на вода... Вече съм на 40 години и съм повече от сигурна, че сърцето се дава само веднъж.

- Кой е бащата на детето ти?

- Никол няма баща, а билогочен донор. Мъж, който прецених, че е здрав и умен, че става за баща на моето дете. Забременях от него, без да му кажа. Вероятно нямаше и да го направя никога, ако не бяха стреляли по мен, ако не бях преживяла смъртта си, ако не бях пътувала до оня свят и обратно. Там разбарх, че прошката е нещо много важно, че трябва да прощаваме, да не лъжем хората, да не ги ругаем и проклинаме. За това един ден се обадих на бащата на Никол и се видяхме. Като му казах, че има дъщеря, той се разплака. И това бяха от малкото искрени мъжки сълзи, които съм виждала. Олекна ми. Днес бих забременяла инвитро, за да не натъжавам някого, за да не си натоварвам кармата.

- Имаш ли идея кой и защо е стрелял по теб?

- Видях убиеца си, докато умирах. Видях хората, който му помогнаха да избяга, колата в която го качиха. Видях всичко. Но най-напред се появи светлина, която ме поведе нагоре, нагоре. Зная кой е. Но не разбирам защо стреля. Нито поръчителите му разбирам. Като оздравях, им се обадих. Поканих убиеца си на обяд. Никой не дойде... От тогав в мен оживя някакъв страх. Като ходя по улицата все се оглеждам. Не завиждам на никого. Не дължа пари на никого. Напротив, на мен ми дължат. Не знам защо ме простреляха. Никой не ми дава обяснения.

- Може би завиждат на богатството?

- Натрупах го честно.

- Как?

- Имах възможност да взема кредити и го направих. Излязох в чужбина и завъртях търговия. Вървеше ми страхотно. Маржовете, които се правеха от покупката и продажбата на валута, бяха огромни. Така натрупах първоначалния си капитал. Имах завод за алкохол, минерална вода. Не ми липсваше нищо. Скоро ще отворя, заедно с моя приятелка, огромна мебелна къща. Ще внасяме по-стилни мебели от тези на "Версаче". Естествено и по-скъпи. Обожавам лукса, хубавите дрехи, марковите часовници, златото, но не съм алчна.