Мая Илиева ще има четвърто детенце. Аз й предсказах, че ще се омъжи за Жоро, разказва най-загадъчната врачка в България.

„Всички идваха при мен, естествено преди да ги убият. И Иво Карамански, Васко Илиев, брат му Жорко, Илия Павлов, един дето го застреляха на Рупите, не се сещам за как се казваше. С времето ми излезе име, че съм гледачката на мутрите".

Така започва своята изповед леля Рилка. За първи път тя дава интервю. Отне ни няколко месеца, за да я убедим да разкаже за себе си и за клиентите си.
От години насам леля Рилка разгадава съдбите човешки с помощта на бобени зърна. Убедена е, че те са перфектен изчотник на информация и знаят всичко за човека, които по един или друг повод посещава кабинета й. Именно бобените зърна й помогнали да предскаже смъртта на най-големите български босове от подземния свят...
Ясновидката ни посреща в столичния квартал „Младост". Нещо повече: тя дори ни позволи да я фотографираме - жест, който е правила само веднъж до сега по настояване на покойния висаджийски шеф Васил Илиев. Тогава фотосите й направил лично борецът, а снимките били публикувани в списание за мебели.

-Откъде е познанството ти с Васил и Жоро Илиеви, с които се била в приятелски отношения?
- Запознахме се в София. Доведе ги едно момченце, техен приятел. Вальо се казва, работи в едно от заведенията на Жоро Илиев. Първо ме посети Васко. Той не водеше никога охрана със себе си. А около Жоро имаше гавази. Васил много си го обичах. Хвърлям бобените зърна и почвам. Все го виждах до 30 години. Кафето потвърждаваше информацията на боба, а Илиев питаше: „Какво ще ми се случи, мама?". Е, случи се. Бях на последния му рожден ден - навърши 30 лета.  На 25 април 1996 г. го гръмнаха. Жоро ми излизаше до 39 години. Пак зърната се оказаха прави.
- Имаше ли кураж да им кажеш истината право в очите?
- Не си позволих да им кажа директно: „Вас ще ви убият". По заобиколен начин им намеквах за смъртта. Те не искаха да повярват, мислеха, че няма да им се случи. И на Мамуняка предсказах взрива, стрелбата по Илия Павлов, но - нищо. Силни мъже бяха. Работливи, но не можеха да си избягат от съдбата. Аз се стараех да не ги плаша, да бъда тактична в предсказанията си. Доколко са ми вярвали - те си знаят.  Дарина Павлова ме посети 2-3 пъти след смъртта на Илия. Щом си дойде в България, веднага звъни. Значи съм била права в предсказанията си за него.
- Не те ли е било страх да работиш с момчетата от криминалните страници на вестниците?
- Не ме е било страх никога. Държаха се добре с мен. Майтапехме се, ходехме на ресторанти, по манастири. Не са ми създавали проблеми, дори не са ми се заканвали, ако ще и нещо лошо да предскажа.
- Имаш великолепни златни бижута. Златото свързано ли е по някакъв начин с твоите свърсензитивни способности или просто накитите са скъп спомен?
- /Замисля се - б.а./ Израснах в голяма бедност. Много ми се искаше да имам пръстенчета. Аз съм зодия Лъв, родена съм на 15 август. А ние лъвиците обичаме да се киприм, нещо да ни виси на връта, да се кичим. Та сама си нижех мъниста за герданче и гривни. От тенекии си правех пръстенчета. Обаче беднотията не ми позволяваше да си купя злато. Сега, накитите, които нося са ми подарък от различни хора. Слънчицето ми е от един бизнесмен - Пламен Маринов, много си го харесвам. От Жоро и Васко имам по един кръст. Братя Илиеви ми подаряваха само бижута „Версаче".
Маймуняка ми даде бижу с камъни. От Васко имам и прекрасен часовник със скъпоценни камъни. Не го нося, защото се повреди и още не съм го ремонтирала. Илия Павлов не ми е дарявал злато, но ми е оставял повече парички - да си купя нещо, което ми харесва. Беше ларж човек.
- Приятелка ли си с майката на братя Илиеви?
- Ох, що щуротии се изписаха по този въпрос. Не, видях я на погребенията им. Никога не съм подарявала на Васко гоблен за 15 000 лева, както се писа. Бях на последния му рожден ден. Дадох му скромен букет. Не съм богата, за да правя скъпи подаръци. Не съм го прегръщала, нито съм му казвала: „Бягай в чужбина, това е последният ти рожден ден". Глупости на търкалета. Гоблен като „Тайната вечеря" с гигантски размери ми идва скъп. Сега съм поръчала на една приятелка да ми ушие „Света Богородица". Ей така, за късмет. Те бяха свръх ботати, имаха си всичко. Какво от мен ще взимат?
- Имаше ли разлика между двамата братя?
- Да, Васко беше по-топъл. Жоро пък беше красавец, манекен, но остър камък. Хладен.
- Как ще се развие животът на Мая Илиева, предстои ли й нов брак?
- Не е идвала отдавна. Всъщност за последно ми гостува с една своя приятелка Криси, гаджето на Васко. Още не беше омъжена. Голяма красавица. Тогава  й предсказах, че ще се омъжи за Жоро. Тя не ми повярва, защото бяха страшно скарани. Вика: „Това са простотии, не може да стане. С него беше каквото беше". Обаче отишла да си вземе багаж от неговото жилище и си останала там, сдобрили се... Ето че се ожениха, както видях - то просто беше изписано на 100%, такива очертания ми даде боба. Един за друг си бяха.
- Какво я чака занапред?
- Мая вече има три деца. Сега ще си взема четвърто детенце. Ще се казва Георги - като съпруга й. Ще се справи с отглеждането им. Добро момиче е. Казваше ми: „То и аз мога да ходя по мъже, но като разберат на кого съм жена, ще избягат".
- Разкажи ми повече за теб. Как започна да гледаш?
- Наследствено ми е. Леля ми Цвета беше най-известната гледачка в Станке Димитров, днешна Дупница. Всички знаеха, че живее до казармите, къщата и беше пълна с хора. Често я посещавах, защото рано останах сираче. Отглеждаше ме баба ми, която живее в Кюстендил. Бяхме 9 деца. Но се пръснахме на девет посоки, за да се препитаваме.Та аз пътувах често между двата града. Бях си харесала едно момче от Кюстендил. 14-годишна, ама влюбена, ще ми се да се задомявам. Вдигам се и право при леля да ми гледа на карти. И тя почна: „Ти ще почнеш работа. На един мост ще се запознаеш с чернооко момче. За него ще се омъжиш, но няма да си щастлива. На 45 години те виждам загърбена". Помислих си, че е луда. Тогава 45 години ми се струваха много като възраст. Върнах се в Кюстендил и виснах на моста. Цял ден стоя, но никой не минава. Чакам, чакам и нищо. Мина се време и почнах работа в Казичене. Там на един мост се запознах със съпруга си. Не бехме щастлива двойка и на 45 години се разведох... Леля беше голяма работа. Смяташе, че приличам на нея и затова реши да ми предаде занаята, за да помагам на хората. Попитах я: „Как ще стане това". Отговори ми: „Като ти плюя в устата три пъти". Отказах да ми плюят в устата. Мина време. Пак отивам при леля, а тя с нейна приятелка. Приятелката й ме почна: „Я какви хубави зъбки имаш, дай да ги видя". И леля Цвета използва момента, плю ми три пъти в устата и каза: „Хайде, готова си да помагаш на хората". Почнах работа твърде млада - на 14-15 години.  Обичах да наблюдавам колeжките, които пиеха кафе. Надничах и в чашите им, защото виждах фигурки. Явно бяха доволни от чутото, защото после идваха и ми споделяха, че всичко съм им познала. Но се криех между машините, за да гледам на жените. Тогава партиините секретари следяха за всичко. Щяха да ме накажат, ако ме пипнеха, че врачувам.
- Защо избра да надничаш в бъдещето чрез боба?
- Той е невероятна енергия. От памтивека се гледа на боб, защото е хранителен продукт. Аз лично гледам с 41 бобени зърна. Някои го правят с 40. Разхвърлям го по масата и гадая по фигурките.
- Случвало ли се е бобът да лъже?
- Не. Случвало се е аз да не разгадая правилно фигурките. Понякога за това ми пречи негативната енергия на посетителя. Друг път получавам забрана от горе да не казвам истината, съответно да не разгадавам фигурките. Клиентите ми не са са оплаквали. Значи са доволни от мен. Васил Илиев като идваше, се закачаше с мен. Крадеше по едно зрънце, за да ме обърква. Така ловко го правеше, че не го забелязвах. Вторачвах се в боба и се чудех, защо „картината" не се получава. Вадех резервно бобено зърно и почвах да гледам. На финала Васко се смееше и ми показваше какво крие в шепата си.
- Реши ли вече на кого ще предадеш дарбата си?
- Имам няколко внучета. И една внучка, на нея съм се спряла. За сега окултните неща не я влекат. Но по нататък ще проима. Пък и аз не съм решила да предавам занаята си в близките години. Ако сего го предам на внучката си, ще спра да гледам. Като почуствам края, ще го направя. Умея да бая против уроки. Шъпна си мои думи и се старая хората да не ги чуят. Ако това стане, магическата сила на думите отслабва.
- Какво очаква страната ни през новата 2008 година?
- О, такива прогнози не са ми дадени да правя. Нямам такива видения. Има гледачки, които го правят, но аз не. Дори не мога да гледам на себе си. Опитвала съм да разпознавам фигурки в моята чаша, ама не става. Ако искам да науча за бъдещето си питам някоя колежка. За мен е важен бобът. Той ми показва колко ще живее един човек, какво ще му се случи, колко брака ще има. В бобът е истината. Помагам на бездетни семейства, на несемейни да се задомят. Мога да отключвам късмета с катинарче.
- Съществуват ли магиите или са художествена измислица?
- Съществуват, разбира се. Народът се озлоби и всеки втори прави магии. Е, може да се върне на този, който ги прави, но чак на девето поколение. А до тогава що вода ще изтече... Аз лично не правя магии. Не ща да си слагам грях на душата.