- Къде се изгуби напоследък, Мишо?

- Всеки ме пита. Никъде не съм се изгубил. Не съм спирал да правя това, което правя. В последно време снимах адски много клипове. Повече отколкото преди "да се изгубя". Проблемът е, че не останаха много медии, които да въртят моята музика. Срам ги е хората от селяни като мен. В много радиа и телевизии Мишо Шамара е лоша дума.

- Още си лошото момче, така ли?

- Не знам дали съм лошо момче. Просто казвам нещата в прав текст. Като му е кофти на някой да чува разни работи, да не ги слуша.

- Как е личният ти живот? В Бг се говори, че си се разделил с жена си. Има ли нещо вярно?  

- Не, пълни измислици са това. Нещо като е истинско и яко никой не може да го развали. Щастлив съм и то много. Жена ми е най-голямото ми богатство, както и децата ми.

- Те в България ли са?

- Не. В Щатите са. Опитвам се там да ги устроя, защото ще имат по-добро бъдеще. А и на съпругата ми и допада обстановката в Америка. Много се кефи, че има евтини дрешки и ментета на дамски чанти.

- Децата ти там ли ще учат?

- Не съм решил още. За сега учат английски и се справят добре. Малката скоро тръгва на американско училище, нещо като предучилищна.

- Дълго време изкара в Щатите. Какво се случи там?

- Направих проекти с много големи звезди. Записах с Шона. Тя е протеже на Лудакрис. Имаше сингъл №1 в "Билборд". И с Джим Джоунс, който пък работи с Джей Зи. Има вариант да запиша и с Туиста, който си е легенда. За него обаче ми трябват малко повече пари. Запиша ли с него, това е все едно да пея в Ла Скала. Ще е удар като гол на Стоичков в "Барселона". Бях в Америка два пъти по 5-6 месеца. Навсякъде обиколих. Без Аляска и Хаваите. И там имаше селяния. В Чикаго като бях, не ти трябва да знаеш английски. Там всички са българи. Английския го понаучих в Ню Йорк. Американците изобщо не са прости. Има и тъпаци, но това си е водещата нация в света. Не можеш да кажеш на черното бяло.
Те летят в Космоса, ние правим опаковките на пастата за зъби на космонавтите. Това ни е приносът. Дори компютърът не е измислен от българин. Измислен е от човек с българска кръв, ама не е българин. Той не е живял тук, не е възпитан тук.
България нищо не му е дала. Америка създава талантите и гениите, защото средата е такава. Там дават възможност на способния човек да изплува и да направи нещо.

- Много назад сме с материала...
- Не, бе. Това са комплексите на малките държави. Ако отидеш в Албания, ще ти кажат, че албанците са най-умните след евреите. В Румъния ще се изцепят, че от техните жени по-хубави няма. Реално няма как да е така, нали? В САЩ има много силни лобита на много държави. Ние не се нареждаме и на 50-о място в света. Това не значи, че трябва да се сдухваме.

- Ти от какво се сдухваш най-много?

- Аз като изляза на разходка по Бг улиците и направо ми иде да се гръмна. Някви неадекватни деца, озлобени пубертетчета и само проститутки. Е от тва се сдухвам, че и моите деца може д апоемат по този път ако са тук на родна земя. Щото тука всичко е супер достъпно, а в Америка ги следият тия пороци и не са толкова лесно откриваеми от подрастващите.

- Вече си станал по-сериозен. Не си нехранимайкото от едно време.

- Винаги съм бил сериозен. Въпросът е какво искат да видят от мен и какво се допуска в медиите. Като направя нещо смислено, то не влиза никъде. Като направя някоя олигофрения, веднага ставам интересен. Държа се тъпашки, когато ме предизвикват. Сега гледам да работя повече. Записах с Теди Кацарова за новия й албум. С Пламена от "Мюзик айдъл 2" имаме планове да направим нещо. Случайно се видяхме в един бар, разлафихме и мисля, че ще се получи. На промоцията на Я-Я си говорихме и с Мария Илиева. Не че ще стане де, ама има такава идея. С Д_2 сега ще правим парче. "Остава" ще ми дадат акапелите на Seх In The Morning. Много ме кефи тая песен и искам да си поиграя за ремикс.

- Имал си оферта и за Снуп Дог?

- Да, ама е много скъп. 300 000 долара иска. Запознал съм се с важните играчи в бизнеса и стига да имам парите, мога да бачкам с когото си искам. И с DMX, и с който се сетиш. С по-малко пари, отколкото Азис взема за една реклама, ще направя световни чудеса. Само че хората тук искат кючеци и селски простотии. Неотдавна ме търсеха да записвам с чалга звезда, дето даже не й знам името. Това не може да се случи на никаква цена при мен. Все пак си имам ценности. Все едно да се целуваш с мъж за пари. Не става. Никога няма да изцапам душата си по тоя начин. Даже да умирам от глад и да си влача червата по земята от мизерия, няма да запиша с чалга звезда. Суперселяни са. Промиха мозъците на децата и сега въртят кючеци. А не е яко и не е секси.

- Хич не се кефиш на попфолка, а?

- Как да му се кефя, бе? Спомням си едно време. Отивам на село. Всички слушат Лепа Брена, дебели лелки с потни цици друсат задници и колят прасета. И това е чалга, супер гадно е. Може като усещане да е близко до балканското, но като изразни средства е гранд селско. Утре-другиден ще станат модерни мустаците и всички ще почнат да ходят като Милко Калайджиев. Дечицата се обличат като траверси. Модерно е да си обратен. Като гледам хората на какво се възхищават, иде ми да се откажа от тая държава, колкото и да я обичам.

- Какво става с Ванко 1?
- Не съм се чувал с него, не знам. Излезе от затвора. Времето малко поотми отношенията ни. Така може би е по-добре. Конса е много мой човек. Той следващият, който може да направи нещо значимо и да запали много хора.

- Как се роди идеята за албума ти "Хляб и амфети"?

- Седях си и си разсъждавах един ден как ни държат в подчинение. Новото робство са кредитите. Разликата между Римската империя и днес е много малка. Вече не те бият с камшик, ама си вързан да ходиш всеки месец и да им броиш пари и да им плащаш лихви. Не можеш да се отскубнеш, не можеш да живееш свободно. Те ти казват: "Взимай кредити, взимай, заробвай се". Схемата открай време е такава - хляб и зрелище. Просто днес в България зрелището са амфетамините - евтини наркотици. Дават ти точно толкова пари, колкото да ти стигнат за хлебец, да си напълниш коремчето и за амфетки - да си мислиш, че си в играта. А всъщност си пълен боклук. Само се заблуждаваш, че нещо става, а то. Въртиш се в кръг. Бачкаш и системата те смуче. Само вълците успяват да живеят готино, а те са много малко.

- Според теб излиза, че ще затрием децата с евтини наркотици и зрелища?
- Те на по 13-14 години вече шмулят. Има ченгета, които колкото и да се правят, че се борят, са вътре в лайната. Единственият начин е хората да се обединяват в обществени организации и да пропагандират. Дали чрез спорт, дали чрез изкуство. Да надъхват младите да имат други мании. Днешните деца няма за какво да живеят. Играят пред компа на "Кънтър страйк", жулят амфети и това им е забавлението. Така растат рахитични зомбирани същества и нямат представа къде се намират.

- Много черногледо...

- Ми не е. Реално е. Страшно е, ей!

- А какво ще кажеш за шоубизнеса тук и сега?

- Позират и там, да ги щракат. Ей го и аз съм същият. Ходя да ме щракат, да ме сложат по вестниците. Хората имат нужда от такива като нас да им се правят на маймуни, да има на кого да хвърлят пуканки. Я покажи, Шамаре, Стоичков как пада за дузпа. А бе има някъв шоубизнес. Не е като едно време, ама няма продажби. За лошите момчета няма хляб. Винаги съм се издържал от продажби. Интернет ги измести. И с лайфове не мога, щото в елитните заведения Шамара е мръсна дума. Не мога да се пречупя да се правя на такъв, какъвто не съм. Тия, дето ходят да пеят по реклами, някой да им дава кинти. Те вадят парички.

- Ако партия ти предложи да пееш в кампанията й, ще се навиеш ли?

- Много ясно. Щом дават кинти. Да не мислиш, че за нещо друго ще пея. Те ще ходят да вземат някакви пари от магистрали, от бюджети-мюджети, аз ще ги щадя. Дебели, мазни чичковци печелят не с акъл, а с положение. Не като някой човек, дето влага кинти, прави нещо, създава бизнес, развива се. Тия само стоят на кранчето и гълтат. Ей такива мърши са. Трябва в затвори да стоят, да страдат. Да ги върнат пак в панелките, от които са тръгнали. Или да ги оставят в ръцете на хората, които са обрали. Не е лошо поне да си мечтаем. По едно и също време пях за ГЕРБ и за партията на Кошлуков. Като малки деца са политиците. По-зле са и от мен. Не могат да се научат да манипулират обществото. По най-селския начин го мъчат. Като дойдат избори, обадете се, ще ви кажа как да печелите хората. Поне като ще лъжете, да го направите, както трябва.

- За какво мечтаеш?

- Щастлив съм, като правя това, което правя. 

- От какво се страхуваш?

- От нормални неща. МОже д аимам голяма уста, но съм като децата. Страх ме е от смъртта, от самотата, от това да не изгубя най-близките си. От нищо друго не ми пука. Само за близките ми ме е грижа и какво става с тях. Другото не е важно.

- Май изобщо не ти пука от никого?

- От кого да ми пука? Политиците служат на мен, не аз на тях. Мога да си говоря каквото си искам. Като си плащам данъците, тия мухльовци, дето крадат, си получават заплатите, рушветите и всичко друго. Никакво уважение за такива, докато не си свършат работата. Трябва да ги ръчкаме. Ходих в дома за сираци в Провадия. Момиченца живеят там. Знаеш ли колко пари им дават на месец джобни? 3 лева! За 30 дни. Сега са го направили 30 лева, ама още не е влязло в сила. Е, тия деца ще преядат с 30 лева, бе!

- Това е хип-хоп, нали?

- Да. Реализъм. Гледам живота право в очите и казвам това, което виждам. Като медийна личност имаш дълг. Като го видиш, да го кажеш.