Българската музика не е само Лили Иванова и Music Idol. Това уж го знаем, но трябваше да ни го припомни Насо Русков. Кой е пък този, ще попитат някои? Човекът с бомбето е вокалист на една от най-авангардните български групи - Babyface Clan, която се събира за нов живот след 5-годишна кома.

"Кланът" ще поднесе своето шоу довечера в столичния клуб Blue Box. Събитието, организирано от клуб "Сторежа", включва още две банди, превърнали се във флагмани на алтернативната сцена у нас - "Анимационерите", които също ще свирят за първи път от доста време, и Panycan Whyasker. Насо, който отново е водещ във възроденото като онлайн версия радио "Тангра", сподели пред "Монитор" какво се е случило в последната петилетка и как вижда родната действителност след престоя си в Англия.

- Преди две години събрахте близо хиляда души на инцидентен концерт в София. Какво стана, защо Babyface Clan отсъстваше толкова дълго от сцена?

- В последните пет години двамата с Чарли (б.р. - Иво Стоядинов, китарист на Babyface Clan) се занимавахме с друг проект - Imbeciles And The Poison Umbrella. Искахме да вкараме малко по-електронни елементи в звука на Babyface Clan, но други от групата не бяха съгласни. А и в един момент искахме да пробваме нещо по-различно. Преустановихме за известно време дейност като BFC, но не сме се разпадали никога, нито сме имали намерение да не свирим повече.

- Какво се случи с другия ви проект?

- Направихме няколко лайва с Имбесилс и наш диск попадна в един от моите идоли от детство - Марко Пирони, китарист на Adam & the Ants, легендарна фигура в пънк историята на Англия. Той стартира нов лейбъл и подписа с нас. С Чарли така или иначе мислехме да отидем в Англия, това просто ускори процеса.

- Почти нищо не се знае тук за приключенията ви на Острова.

- Доста интересни неща ни се случиха. В редките случаи, в които съм си идвал, хората моментално започваха да питат: "Добре, защо не ви дават по MTV?" А там е много по-сложна работата. Лейбълът влага в теб пари и трябва да знае как да те постави на пазара. Трябва да имаш добър мениджър с доста контакти. Те са най-важни. Талантът е важен, но не толкова, колкото си мислим тук.

- Добре, а вие докъде стигнахте?

- С Imbeciles бяхме подгряващи на Placebo на места като Brixton Academy и Manchester Apollo. Те ни избраха, което се случва рядко. После лейбълът ни вкара в скъпо студио, потрошиха сума ти пари, но се чудеха как да ни промотират. В Англия не е като преди, когато всякакви новаторски идеи вървяха. Сега е американски модел, тип "Макдоналдс".

Повечето журналисти не искаха да ни правят ревю на сингъла с обяснението: "Не знаем какъв стил е." Е, по-тъпо оправдание за мързела им от това не знам. Минахме на електросцената и ни знаеха доста хора. Фотографът на Vogue Ник Найт ни покани в своето имение да свирим пред Кейт Мос и Ив Сен Лоран, но това не значи, че сме спечелили някакви пари. Решихме да се приберем тук, а двамата с Иво имаме и лични причини. Но продължаваме и оттук, трима сме вече - взехме Косьо от "Блуба Лу" за барабанист, на 25-и свирим в Скопие.

- Ще има ли мърчъндайз на предстоящия концерт?

- Пускаме фланелки на Babyface Clan и ограничен тираж от албума Romantica. Оказа се, че е доста търсен. Ясно е, че всеки го е свалил от нета, но физическият продукт отдавна е изчерпан. Самият аз имам един екземпляр.

- Събирате се три доста силни групи за българската сцена.

- Леко рано ни идва, ще свирим предимно стари неща. После ще запишем албум, не сме група на носталгията. Иначе с Нуфри от Panycan Whyasker се познаваме от малки. "Анимационерите" пък още преди в "Тангра" се скъсвахме да ги пускаме, звъняха да ни псуват и ние ги пускахме двойно повече. Харесвам групи, които вбесяват по-голяма част от народа, но други умират за тях. Това означава, че наистина правят нещо, а не се нагаждат.

- Променило ли се е нещо в България за пет години?

- Не, и това не ме кефи. Дори местата за свирене са по-малко, въпреки че има планове да се отварят нови клубове. Новите групи, например Odd Crew, са много добри, но не знам къде ще излизат на живо. Хората в така наречената поп насока са абсолютно побъркани. Това че ги дават по телевизията, нищо не означава. Повечето дават предимно интервюта, отколкото да правят музика.

- Нещо по-специално дразни ли те?

- Виждам неща като "ВИП Брадър"... Какви са тия хора, които говорят за благотворителност, а плащат по 50 хиляди или колкото са там, на всеки, който е в така наречената Къща. Не дават и стотинка, печелят сума ти пари от спонсори, а искат обикновените хора да цъкат SMS-и. Супер! По-голяма селяния от това не съм виждал! Тези хора ги ненавиждам и винаги ще ги ненавиждам, винаги ще им бъда трън в задника.

- Каква посока виждаш за развитие на българската музика?

- Истинските групи се събират като приятели. Не говоря за това извращение Music Idol. И на Запад е тотален боклук, сериозните музиканти изобщо не се интересуват. Но и в световен мащаб се е превърнал в такъв франчайз, жалко. Жалко, че има и толкова идиоти, които са готови да се унижават пред някакво си "жури".

И да ми кажат специално в България каква точно е ползата от това да го спечелиш, освен това, че ставаш известен? Същото е като в "Биг Брадър" - някои хора са известни с това, че са били там, че са пърдели, повръщали са или са се псували с някого на екрана. А реално това не е креативно постижение - нищо не е! Бъдеще имат хората, които сами си пишат музиката и текстовете - каквито и да са те. Да спрат да мрънкат, в Англия не е по-добре. Групите могат да се опитват да излизат навън и да обикалят Европа, вече е възможно. И най-важното - да не се отказват! Ако се откажеш, със сигурност нищо няма да стане и никой няма да плаче за тебе.

- Хората у нас май не си вярват много?

- А как да си вярват, като ги оплюват постоянно? Виж каква е културата тук! Стоят си на спирката, чакат тролей, минават с колите си някакви мазни, потни, дебели мутри - селяндури, урунгели, насмъркани до козирката, и през прозореца им крещят: "Ей, боклуци, ей, балъци". Защото ако се возиш с обществен транспорт, си балък! Ама не всеки има средства, не всеки е плъзгав балкански субект, за да краде пари и да си купува коли.

Цялата култура е такава - половината мъже треперят, че мацките им ще ги напуснат заради някой по-богат. Не защото е по-готин или по-умен, не защото го харесва повече, по любов, а защото има повече пари. Нормално е хората да се чувстват потиснати. Но сега има интернет - Myspace, Youtube, нека хората да търсят, сами да си откриват нещата, не да им ги натрапват. И да бъдат по-позитивни, стига с тази сляпа омраза, която не води доникъде.

източник: "Монитор"