Разпиляното по света българско средновековно книжовно наследство винаги е било сред най-атрактивните теми в старобългаристиката. Затова и всяка публикация, представяща нови ръкописи, се посреща със заслужен научен интерес.

Публикуването на описа на българските ръкописи от Руската Национална библиотека в Санкт Петербург е едно изключително постижение в тази насока, защото представя една от най-големите сбирки с български ръкописи, съхранвявани зад граница. В описа са включени 88 български средновековни ръкописи и фрагменти от периода Х - ХІХ в. За сравнение може да се посочи колекцията от славянски ръкописи във Ватиканската библиотека (101 ръкописа от всички езикови редакции - българска, руска, сръбска), сбирката в Британската библиотека (около 100 ръкописа от различни езикови редакции), за да се види значението на това издание.

Новият опис на български ръкописи, дело на колектив, включващ едни от най-добрите руски и български специалисти в областта на текстологията, палеографията и археографията, представя българската средновековна ръкописна традиция в цялото й многообразие. В него са описани научно някои от най-старите български ръкописи - Зографското глаголическо евангелие от Х в., фрагментите от Синайския служебник и от Синайския требник от ХІ в., Добромирово евангелие и Слепченски апостол от ХІІ в., Стаматово евангелие от ХІІІ в., както и емблематични за Втората българска държава ръкописи като Лаврентиевият сборник от 1348 г., съставен по поръчка на цар Иван Александър (1330-1371 г.). Сред най-ценните ръкописи от ХІV в. може да се посочи и т.нар. Търновска библия, сборници и богослужебни ръкописи, свързани с Търновската книжовна школа. В късния период на развитие на ръкописната книга, т.е. периода от ХVІ до ХІХ в., не може да не се спомене преписът на Историята на йеросхимонах Спиридон от 1792 г., а също така и автографът на Софроний Врачански, озаглавен „За трите религии", писан пред 1805 г.

Пред нас се представя своеобразна панорама на българската средновековна книжнина. Високата научна стойност на изданието е несъмнена, предвид авторите на тома, както и предвид на обстойните описания на всеки ръкопис, включените в края на тома индекси, палеографски албум и показалци.

Този том е едно дългоочаквано издание, работата по което бе започната преди повече от 20 години. Редица трудности от технически и финансов характер забавиха публикуването на описа. Едва миналата година, благодарение и на активното съдействие на Генералния директор на Руската национална библиотека, г-н Зайцев, съвместният международен проект беше финализиран.

Това издание стана възможно и благодарение на отзивчивостта и съдействието на г-н Димитър Томов, директор на издателството на Софийския университет, който се зае с нелеката задача да отпечата обемистия том. Описът е резултат от научното сътрудничество между Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", Руската Национална библиотека в Санкт Петербург и Центъра за славяно-византийски изследвания „Иван Дуйчев", чийто директор, проф. Аксиния Джурова (също така и един от научните редактори на изданието) положи огромни усилия за организиране на отпечатването на книгата.

Сега тя е в ръцете на своите читатели и очаква компетентната оценка на българската и световната славистична общност.

На 06.11. т.г. от 16.00 ч. в заседателната зала на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" ще бъде представен Каталогът „Рукописи болгарского происхождения в Российской национальной библиотеке". Каталогът е плод на съвместните усилия на специалисти от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" и Руската Национална библиотека „М. Е. Салтичов-Шчедрин" и е издание на Университетско издателство „Св. Кл. Охридски". Представянето се организира от Националната библиотека и Центъра за славяно-византийски проучвания „акад. Ив. Дуйчев".