Господин Лечев, изправен сте пред сериозно решение в личния си живот. Ще узаконите ли връзката си с Жени?

- Дълго отлагах взимането на решение, за да съм сигурен дали е правилно. Но ми се иска да стана по-отговорен. На прага съм да създам ново семейство. Годежът е вече факт - живеем заедно от две години. Но сватбата ще е напролет. В момента съм в развод и затова технически няма как да стане по-рано.

Чувствата са толкова силни и с Жени сме толкова сходни, че се реших да направя съдбовната крачка - да се разделя с Велина, с която бяхме заедно 14 години. Майката на Жени се занимава с нумерология и казва, че е трудно да се срещне подобно съвпадение, каквото има при нас двамата.

- Какво означава това - мислите еднакво и имате общи вкусове?

- Ние сме като един човек. Не вярвам в това, че противоположностите се привличат. Може, но за кратко. За дълго съжителство е хубаво хората да си приличат. Вярно е, че покрай Жени ми се наложи да се занимавам с неща, от които винаги съм бягал. Имам предвид шоубизнеса. А аз много искам да й помогна да се реализира в него. Виждам, че тя има страхотен потенциал и притежава доста таланти - рисува хубаво, пее, актриса е. Ще я подкрепя във всичките.

- Какво ви води повече в личния живот - разумът или чувствата?

- Всички мои познати бяха изненадани от промяната. Самият аз сигурно ще имам обяснение за всичко това, но след години.
Винаги съм се водел от емоциите. За мен паралелните животи - семейство и любовници, не съществуват. В един момент всички стават нещастни.

- Има голяма новина около ФСБ - завръщате се с нов албум?

- Всъщност не сме си тръгвали официално, просто спряхме да работим за известно време. Животът ни раздели с някои колеги - Пепи Славов почина, знаете. Сега сме трима - Румен Бояджиев, Косьо Цеков и аз. И двамата свирят на клавишни, иначе Румен е учил ударни инструменти. Но в албума барабаните ще са изцяло програмирани. За изяви ще каним гост-музиканти. На последния ни концерт през 2006 година на сцената имаше 15 души.

- Как стигнахте до проекта?

- Все си говорехме, че е крайно време да направим нещо. С Румен помагахме на Косьо за трите му авторски албума, аз също бях решил да правя нещо и в един момент се получиха цели 14 парчета. Около половин година не ни се занимаваше с нищо друго освен с нашите песни. Явно дълго събираното напрежение се изля наведнъж. До момента не сме правили толкова дълъг албум, защото повечето са съдържали 6 или 7 парчета. 

- Кога да очакваме бума?

- Търсим спонсори, за да издадем и разпространим продукта. Не сме правили албум от 10 години, а интересът към нещо ново от ФСБ е огромен. В момента в Щатите правят сайт, от който с платен даунлоуд ще може да се свалят парчетата ни. Ще се казва fsb.bg и ще е пълен с всякаква информация за групата. На нас, музикантите, не ни е работа да говорим, а да свирим. Авторите на текстовете - Даниела Кузманова и Живка Шопова, са свикнали да боравят със слово и на тях ще оставим правото да измислят заглавието.

- Класика или новаторство?

- Хората, на които съм пускал песните, казват, че звучат адски съвременно, но при нас нещата винаги са били напред във времето. В никакъв случай албумът не звучи архаично, примерно като рок от 80-те години. Всички достижения в звука са използвани и не сме правили компромис с качеството. Това, което хората са свикнали да получават от ФСБ, ще го чуят на всяка цена. Текстовете са много хубави, за сериозни и злободневни неща.

- Има ли бъдеще рокът у нас?

- Който е ходил това лято на Spirit of Burgas, е видял, че има много хора, които слушат рок.

- Какво мислите за младите попълнения?

- Радвам се, че ги има. Но за съжаление съществуват в тъмни условия, в които никой не инвестира. А трябва младите да правят нещата със собствени пари и сили. И тъй като са почти съвсем сами в битката, доста от тези момчета и момичета се отказват от сцената. Не можеш да си удряш безкрайно главата в стената.

- Защо няма изгряващи звезди в жанра?

- Защото индустрията не се интересува от тях. Хората, които претендират да се занимават с музикален бизнес у нас, предпочитат да внасят звезди отвън. "Мюзик айдъл" е типичен пример. Младите изпълнители оттам попадат във "Вирджиния рекърдс", които се обръщат към чужди автори. На никого не му се занимава, по-лесно е наготово.

Така стои въпросът и с телевизиите и радиостанциите. Радиата бълват 95 процента чужда музика. Е, как да се развива българската без подкрепа? Развитието в един момент спира, защото за следващата крачка е необходима инвестиция. Или поемаш риск, или не. А при нас никой не иска. Трудно е да се задоволи стремежът към печалба на хората, които отварят клубове. А свиренето на живо дава несравними емоции и зарежда невероятно.

- Разкажете за новия си проект - акустично трио?

- Йохан Девлетян, шеф на дирекция "Култура" в община Пловдив, е доказателство, че ако човек има доброто желание и инвестира, нещата се случват. Като при кмета на Каварна Цонко Цонев. Йохан прави фестивал на китарата всяка година, а миналата ни предложи аз, Веско Койчев (от "Бели, зелени и червени") и Цветан Недялков от "Ку-ку бенд" да свикаме трио.

Оказа се, че Цветан има парчета и на добра воля ги инвестира в общия ни албум. Веско Койчев също имаше идеи. И тъй като съм и цигулар, в две трети от албума ще звучи цигулка. Иначе стиловете са джаз, фламенко, блус. На 19 ноември в "София лайв клуб" ще направим промоция на албума.

Другият ми проект е групата "Дърти Пърчис", с която също ще има албум. Бандата притежава страшен потенциал и всеки, който дойде, си умира от кеф да свири в нея.

Източник: в. "Стандарт"