Десетки сигнали заваляха по повод измами с източени банкови карти след покупки в интернет. Сред потърпевшите е и рок певицата Милена Славова, чиято банкова сметка олекнала с над 700 евро.

Само за ден в ГДБОП са постъпили 70 сигнала за измами в интернет. Като излъганите до този момент са хиляди. При най-новата схема, за да създават легитимност, измамниците използват името и логото на куриерска компания.

В мишени този път се превръщат не купувачи, а търговци, публикували оферта за продажба на различни стоки. За да им бъде платено за поръчката, те са препращани към фалшиви страници за разплащане, които имитират сайтове на куриерски фирми. Вместо да получат парите си обаче, банковите им сметки оставали празни. Преди месец певицата Милена Славова открива, че банковата й сметка е сериозно олекнала „Една сутрин видях, че от картата ми липсват 29 евро”, разказа тя пред Нова тв. След бърз преглед на транзакциите разбира, че сумата не е еднократно теглена, а всеки месец.

„Скритите” такси, оказва се, започват да се трупат след покупка от чуждестранен сайт. При регистрацията певицата въвежда име, както и информация за картата, за да плати автоматично при поръчката в платформата. Без да разбере обаче, с личните й данни се активира месечен абонамент към напълно непознат сайт. „В продължение на две години на всяко 5-о число от месеца са ми дърпали по 29 евро”, каза оше Милена. Така за две години картата й е на минус повече от 700 евро. Милена търси съдействие от банката. От там веднага й блокират картата.

„За да се стигне до възстановяване на парите, трябваше да наема адвокат. От банката ми казаха, че могат да ми ги върнат само ако са минали не повече от 45 дни, а в крайна сметка са минали две години. И след няколко такива срещи с хора от банката се стигна до това, че обещаха да ми ги възстановят”, каза още певицата.

Милена твърди, че немалко нейни приятели също са пострадали при подобна измама след покупка в интернет. За певицата това също не е първи случай на измама. Преди 10 години сметката й олеква с 9000 паунда, докато живее в Англия. Схемата е класически пример за фишинг, при който хакери събират лични и банкови данни при покупки от непроверени онлайн магазини, разкрива експертът по киберсигурност Георги Димитров. За да не се усетят „скритите” такси от абонамент, при този тип фишинг сайтове киберпрестъпниците обикновено теглят малки суми, но често. „Човек много пъти не усеща разликите в движенията на сметките си, защото ако абонаментът е 1-2 евро на месец, няма да го открием”, поясни Димитров.

Бум на опитите за измами в интернет по време на пандемията, отчитат и от МВР. Хакерите източват сметките на потребителите по 5 схеми, а най-често става дума за фишинг атаки, разкриват експертите.