Деница Петрова, атрактивната 18-годишна фокусничка и дъщеря на известния илюзионист Никола Петров-Корли, внася магия в „Гласът на България“. Още на кастингите тя омагьоса журито с чистия си вокал, а след музикалните дуели Камелия я открадна от тима на Графа в своя отбор. Освен на сцената, Деница, която е последна година ученичка, се оказа факир в любовта - спечели сърцето на един от най-атрактивните участници в шоуто на bTV Калоян, който поразително прилича на актьора Джейсън Момоа. Собственото й сърце обаче не веднъж е било разбивано. На 6 годишна възраст тя губи майка си, а когато е на 12 баща й получава инсулт. За красивите и за болезнените моменти, Деница е откровена пред Woman.bg.

-Деница, какво означава да си фокусничка? Какъв е умът на жената маг?
-Да бъдеш илюзионист е преди всичко специфична настройка на ума, различен поглед и определен начин на движение. В повечето фокуси няма магнити, въженца и корди, всичко е въпрос на мислене, ловкост и бързина. Накратко, лъжем хората в очите (смее се). Ех, ако имаше магия, колко по-лесен щеше да е животът! За съжаление, в България има много малко сцени, на които може да се прави магическо шоу. Публика събират само световните фокусници, които идват у нас с огромна реклама.

-Ти какъв тип фокусник си, коя е любимата ти илюзия?
-Не обичам големите илюзии, изглеждат ми недодялани и груби. За мен да си илюзионист е лекота, движение, ефирност. Много обичам един елегантен фокус с осем метални китайски халки, които влизат и излизат една от друга. Наследих го от майка ми, тя го правеше в синхрон с баща ми.

-А би ли легнала в кутия, за да те разрежат?
-Още не се е родил този късметлия, който да ме разреже! (смее се)

-Между баща ти, известният илюзионист Никола Петров-Корли и теб, има почти 50 години разлика. Помага ли ти тя или пречи?
-Баща ми е пътувал много зад граница, има сериозна обща култура. Култивирал е в мен отношение към изкуството, умение да оценявам хубавото и да мога да се изразявам добре. Ако той беше по-млад, със сигурност нямаше да ми даде този поглед към света. Противник съм на нашето време, на пошлата и грубата музика. Ако можех да избирам, щях да живея през 50-те, 60-те или 70-те години, когато се е създавал рок енд ролът. Днес на музикалната сцена има много грешки на природата.

-Баща ти е получил инсулт, когато си била само на 12. Как се справихте?
-Новината буквално ме събуди от сън и ме остави в шок. Непосредствено след инсулта баща ми вече не беше същият човек, стана изнервен, краен. В този период разбрах какво е цигара, алкохол. Много рано минах през всички тийнейджърски глупости, но поне разбрах къде ми е мярката и днес този живот не ме привлича.

-Помогна ли ви някой в онзи тежък момент, след инсулта? От първия си брак баща ти има двама сина...
-Единият от тях въобще не го познавам, с другия не поддържам връзка. Причината е, че двамата са низвергнали баща ми, след като ги е отгледал от парче месо. Грозна картина, но такъв е животът.

-Няколко години преди баща ти да получи инсулт си преживяла още един удар - загубила си майка си, когато си била само на 6....

-Може би точно защото загубих майка ми толкова рано, никога не съм страдала от липсата й. Баща ми боготвори майка ми, за него тя е идеализиран образ. За мен тя е спомен и липса, която не мога да обясня. Думата „мамо“ ми е някак чужда, далечна. Не съм свикнала да имам майка и някой да се грижи за мен, не ми е и приятно някой да го прави. С баща ми заедно поддържаме домакинството, а аз готвя, когато имам време и желание.

-Как те промени тази поредица от трудности и нещастия?
-Започнах да се отнасям цинично към смъртта. За мен тя е просто част от кръговрата на живота. За хората моята история е мелодрама, индийски сериал. За мен самата това, което се е случило... просто е трябвало да се случи. Всичко, което съм преживяла, днес ми дава възможност да кажа: „Здравейте, това съм аз!“. Животът продължава, нека да бъдем позитивни и щастливи.

-Твоята увереност се вижда на сцената на „Гласът на България“. В музикалните дуели се конфронтира с Атанас Кателиев, защо?
-Репетициите бяха крайно напрегнати. Атанас го гонеше страх да не сбърка, да не мръдне с 1-2 тона, да не се се окъка, с извинение. Според мен обаче, място за страх не трябва да има. В края на парчето, когато всички – и публиката, и журито, се кефят, дори да кривнеш малко, никой няма да разбере, ако излъчваш увереност и самочувствие. Самата аз не съм кой знае какъв професионалист като музикант, но работата ми и като илюзионист, и на театралната сцена (Деница учи в школата на Малин Кръстев – бел.ред.) ме е научила на увереност. Когато излизаме пред публиката с баща ми, много често не знаем какво ще се случи. Просто импровизираме.

-Графа избра Атанас да продължи напред, но Камелия те открадна в нейния отбор. Каква е разликата между тях двамата като треньори?
-Камелия е по-емоционална, тя те хваща „на къс пас“, докато Графа е по-спокоен и дистанциран. За мен е шанс да видя подхода на жената и на мъжа в различни ситуации, да взема по нещо от различните характери. Много съм доволна, за мен „Гласът“ е готино преживяване.

-При първата ти изява в „Гласът“ ти беше облечена в кимоно. Как би описала стила си?
-На сцената си позволявам повече блясък. В ежедневието предпочитам семплия street style, удобството, кожата, кубинките. Няма да ме видиш в нещо „момичешко“ - например в розова рокля и панделка на точки. Искам тялото ми да диша, да ми е удобно. Калоян все ми се смее, че съм в облечена торби, в които може да влезе още един човек.

-Вашата любов пламна именно на сцената на „Гласът“. Какво харесваш в Калоян, може би поразителната му прилика с актьора Джейсън Момоа?
-Самата аз първоначално не обърнах внимание на тази прилика. Когато се запознахме видях срещу себе си не дете, а мъж. Калоян е рамо, на което мога да се облегна, когато имам нужда. Той е много чувствен мъж, дава ми любов и грижа, с която още не мога да свикна. Семейството му е от хора с големи сърца.

-Калоян е певец на круизни кораби. Как ви се отразяват честите раздели?
-Кофти е. Но когато знаеш, че човекът си струва, можеш да чакаш.