В последните няколко години музикалните проекти на Антонина оформиха нова ниша на музикалния пазара.

Смешно-тъжната действителност вдъхновява изпълнителката и песни като „Прибиванье“ , „Пей вица на годината“ и „18+“ оформиха стил, заради който феновете ѝ я наричат „Кралицата на провокацията“.

„В началото бях „Кралицата на пародията“, защото феновете приемаха проектите ми като пародия. Дори имаше изказвания, че цялата ми кариера била една голяма пародия, но с течение на времето все повече хора виждаха посланията зад привидно смешните неща. Все повече фенове разбираха, че действителността, в която живеем е абсурдна. Зад „смешните“ ми песни виждаха себе си и проблемите, с които се сблъсква всеки един от нас. Така ме „повишиха“ и станах „Кралицата на провокацията“.“

Този стил на Антонина води до не малко конфликти. Но изпълнителката винаги е отстоявала позицията си, и, въпреки сътресенията, е успявала да съхрани себе си и онова брилянтно чувство за хумор, което превръща в своя запазена марка.

„Винаги съм приемала музиката като начин да изразявам себе си. Според една статистика на водещ сайт за музика, за три месеца излизат около 70 песни! В тях се пее за любов, за секс, за насилие, за баровеца в сепарето, за това как мъжа на някоя певица я е напуснал, обаче тя е силна и „продължава напред“. Всички тези теми вече не стигат до публиката. Може би заради сложното време, в което живеем. Никога не съм се стремяла да засегна някого чрез музиката си, по скоро се получава обратното. Някой се засяга от музиката ми.“

Музикалните вкусове на феновете доста често са непредсказуеми. Все по-високите изисквания на публиката налагат все по-високи стандарти при реализацията на проектите. Но Антонина е от изпълнителите, които винаги успяват да отговорят на очакванията на аудиторията.

„Сега подготвям няколко парчета и работата по тях е много важна за мен, защото искам да представя една друга Антонина пред почитателите си. Загатнах за нея в „Мъртва Страна“, но ми се иска да развия по-добре тази част от сценичния си образ. Тук е мястото да благодаря на целия екип на „Като Едно“, които ми позволяват да бъда себе си и, когато съм тъжна, да мога да изпея и някоя тъжна песен. Подкрепата, която получавам в лицето на продуцентите си е неоценима за мен. Защото без тази фирма зад гърба си нямаше да мога да реализирам нито едно от парчетата, които вече са факт.“