– Лара, наскоро бе коментатор в „Преди обед“ по bTV. Стоиш много добре на екран. Няма ли да те гледаме отново в твое предаване?

– Имам предложения, но когато си почнал работа в телевизията на 14 години, на 43 човек вече трябва да си наложи някаква „хигиена“ на екранните появи. Бях облагодетелствана, че навремето имаше една телевизия и там не се допускаха грешки и компромиси. Днес, ако започнеш работа в кабелен канал с неособен критерий към собствената си продукция и собствените водещи, то нямаш и шанса да се учиш. Сега, на 43, не мога да правя компромис със себе си!

– Подчертаваш – 43, а обикновено жените крият възрастта си.

– Това си е техен проблем, чувствам се прекрасно на 43, защото си давам сметка, че нямам право на кардинални грешки. Не е честно да прецакаш натрупания опит в името на това на всяка цена да те дават по някоя телевизия. На моята възраст човек има право да избира. В случая останах изненадана от себе си, че след толкова години работа – всеки ден, без почивка – дали в Младежкия театър, дали в БНТ или БГ радио – взе да ми харесва да съм повече майка, да съм със семейството, да усещам, че имам дом, деца, мъж…

– С какви чувства си тръгна от ТВ7, прецакаха ли те с неплатени заплати?

– Който каже, че не е знаел, че отива на работа с много висока заплата, ще излъже. Когато някои хора скочиха срещу тази телевизия, вече усещахме, че краят й идва, но не знаехме точно кога. Не съм разочарована от ТВ7, а от това, че хората много бързо забравиха онези, заради които на нас ни бе лепнат етикетът „продажници“, забравиха делата, неспазените обещания и откровените лъжи на самия Бареков. Но това беше и моят урок, да не се страхувам, че мога да остана без работа. Цял живот съм си мислела, че не мога без телевизия – ами ето, мога!

– Лара, кое те мотивира да влезеш във „ВИП брадър“?

– Харесвам този формат, много години съм го коментирала, така че не очаквах да ме изненада с нещо или да ме постави пред трудни изпитания. Никой, ако не е вътре, не може да разбере какво е това 24 часа да си с едни и същи хора. В едно семейство например всеки сутрин излиза нанякъде – на работа, на училище… и чак вечер се събира заедно. В „Брадъра“ си 24 часа с едни и същи хора в пълна изолация – без телевизия, без вестник, без книга… Споделяте една баня и тоалетна и нещо, което е определящо – отговорността, че от твоето поведение зависи дали другите ще има какво да ядат. Бяхме глобявани с пари от общия бюджет – едно от най-манипулиращите звена за оцеляването ни. Ставаш друг, когато те лишат от цигари, топла вода, храна… Първата седмица живяхме идеално – имахме партита, бяхме приятели и си обяснявахме как този път „ВИП брадър“ ще бъде прецакан, защото всички се разбираме идеално, всички се харесваме. Но в един момент, в който ни намаляват бюджета на 200 лева за 16 души за цяла седмица, се получава озверяване – защо ще ядем това, като аз не го обичам, защо няма цигари… Зрителят вижда само 45 минути от нашето битуване. И аз, ако бях в екипа на „Брадъра“, щях да избирам най-конфликтните моменти, защото това кефи зрителите. На никой няма да му е интересно да гледа как ние с Жоро Торнев например пеем с часове пред пианото или филмите, които разиграваме с Христо Живков. Естествено, зрителят търси дали има кофликт и как ще се развие той.
Но ти ме пита каква е била причината да вляза в него – ами хонорарът. В днешно време едва ли можеш да изкараш толкова пари в рамките на 2 месеца. Благодарение на този хонорар днес с моето семейство живеем в хубаво жилище.

– Би ли споделила публично в телевизионен ефир твой личен проблем?

– Ако знам, че с това бих помогнала на други хора – да. Сега ще направя едно признание – аз бях анорексичка и мога да говоря за това заради младите момичета, които се стремят на всяка цена да бъдат слаби.

– Ти си минала по този път? А как осъзна, че имаш проблем?

– Това ми се случи преди повече от 10 години. Реших да отслабна, но не чрез здравословно хранене или някаква диета, а чрез хапчета, които си поръчвах по интернет. Те ме държаха сита дълго време, но изведнъж видях как отслабвам неконтролируемо, косата ми почна да капе, месечният ми цикъл се разреждаше или липсваше… Аз, която винаги съм била около 58-60 килограма, стигнах 48.

– Ти пушила ли си трева?

– Да, пробвала съм на няколко купона и да ти призная, направо си ги провалих. Вместо да танцувам и разпускам, аз през цялото време се бях сгърчила да не би да ми личи говоря ли глупости. И разбрах, че е много по-прекрасно да танцуваш и да се веселиш свободен, отколкото потиснат и зависим от някакво нечовешко опиянение.

– Бенджи ще е абитуриентка, накъде гледа?

– Ами към НАТФИЗ. Вече 4 години е в школата на Малин Кръстев към Младежкия театър. Въпреки опитите ми да й обясня колко е жестока тая професия, няма сила, която да й покаже, че театърът и киното не са най-доброто място за живеене за една жена. Статистиката показва, че в световен план драматургията и киното се правят за мъже, ролите за жени са една-две. Казах й и друго – че между 30 и 40 години една актриса изпада в криза, защото вече не е толкова млада, за да играе Жулиета, но и не е достатъчно възрастна, за да е нейната дойка. След като не мога да я разубедя, оттук нататък мога само да я подкрепям!

Източник: в. "Труд"