Би Ти Ви даде старт на петия сезон на „България търси талант" тази неделя. Вадеща на хитовото шоу е жената с едни от най-дългите крака в България - Мария Силвестър.

Красивата дама, към която едва ли някой зрител може да остане безразличен, е лице и на друго предаване на медиата - „Бригада нов дом", което тръгва от четвъртък. В него ще се правят ремонти в домовете на хора с тежки съдби и това за тях ще бъде ново начало в живота им. Пред „Всеки ден" Мария сподели за двата проекта. Тя повдигна завесата и на личния си живот, който напоследък е повод за много клюки по неин адрес.

-Мария, имате ли вече фаворити в „България търси талант"?

-Аз имам фаворити и, както знаете, всеки член на журито, както и водещите, имат право на „златен бутон". Естествено, нямам право да говоря за своя „златен бутон", но зрителите още в първия епизод видяха, че Михаела Филева даде своя за едно уникално, невероятно дете. Това е едно дете, което много ме впечатли, едно малко момиченце, което пее невероятно и съчетава талант с излъчване на изключително чисто същество. Това ме кара да съм оптимист, въпреки че в ситуацията, в която живеем, трудно можем да поддържаме оптимизма си. За мен всички, които се явяват на кастингите, са любимци. Аз ги обожавам до един. Няма значение дали са одобрени, или не, защото смятам, че трябва да имаш голяма смелост и сила, за да се явиш на такава трибуна.

-Казват, че българите имат големи таланти. Възможно ли е според вас един български талант да пробие в чужбина?


-Не е решил, не е пробил. Имаме световни звезди, макар че са предимно в областта на спорта. Но докато се съмняваме, че е възможно някой българин да пробие в сферата на шоубизнеса, ще бъде невъзможно. Освен всичко друго, не трябва да забравяме, че в сферата на шоубизнеса нищо не е просто ей така, нищо не е случайно. Тези, които стават световно известни, имат много хора зад гърба си, които се грижат за имиджа им. И в същото време - парадокс - има интернет и всякакви видео канали, в които всеки, който поиска и наистина е много, много талантлив, да може да го покаже. И въпреки това на Запад, когато това се случи, пак се появява продуцентът. Така че може би в България липсват хора, които да продуцират талантите, след като блеснат за първи път.



-Само парите ли са проблемът?

-Според мен, е въображението - въображението на продуцента, който иска да представлява талантите. Не знам защо в България, когато някой е много талантлив, много рядко среща някого, който може да го развие с размах не като за нашата страна, а за чужбина. Значи има проблем. Това означава, че принципите, според които човек става известен тук, не са същите, според които става известен някъде там, в големия шоубизнес.

-Има ли интерес въобще да се прави такъв вид голям шоубизнес?

-Просто липсва размах. Като че ли новото поколение, младите хора, които са израснали в тази ситуация, в която всичко е мигновено и се случва веднага и става популярно за секунди, не вярва в тези принципи. Просто нещата вече се съвсем различни и ние трябва най-накрая да приемем това и да разберем, че със старите методи шоубизнес не се прави. Вече няма как да излъжеш хората и да замажеш очите им с продукт, който не е на 100% истински и в който всички не вярват на 1300 процента.



-Започва и нов проект с ваше участие - „Бригада нов дом" него се срещате с бедни, нещастни хора. Как приемате тези срещи?

-Във всички предавания, в които участвам, се сблъсквам с много противоречиви чувства. Това може би ме е накарало да имам много бързи реакции в работата. „Талантите" са много позитивно шоу, независимо, че през мен минават тези, които не са одобрени, и аз виждам сълзите им. Но хората са позитивно настроени, това не е нещо фатално, не е нещо страшно. В „Бригада нов дом" няма шоу елемент. Това не е нещо, с което можеш да се забавляваш, не е нещо, през което може да се мине отгоре - отгоре. Това са хора, които са социално слаби, които изнемогват, които изкарват толкова пари на месец, с колкото много други не могат да си представят, че може да се живее. Емоциите са много различни. Тук става въпрос за оцеляване. И от двете предавания си вадя извод, че ние, хората трудно приемаме идеята, че заслужаваме нещо по-добро. И, когато го открием, трудно можем да приемем, че ни се случва. Но чудеса все пак се случват.

-Натоварва ли ви срещата с тези бедни и нещастни хора?

-Защо да ме натоварва? Те така или иначе си съществуват. За съжаление, много хора в България живеят по този начин, положението е трагично. Да съжаляваш и да се натоварваш психически ми се струва егоистично. Това е реалността и извън бляскавото шоу, моловете и лъскавия начин на живот съществуват много хора, които живеят бедно. И да ги игнорираш не е решение. Голяма част от тази хора са изключително красиви духовно същества. Сблъсках се с хора, на които правихме съответния ремонт, и мислехме, че ще са озлобени от това, което им се случва. Но видяхме едни изключително чисти хора. Не бих казала, че ме натоварват. По-скоро в това предаване всеки ремонт ме е разплаквал с много красиво усещане. Това са едни от най-щастливите сълзи, които съм проливала в предаване.

-Може ли един по-хубав дом да подтикне човек да подобри целия си живот?

-Разбира се. Това най-малкото е едно напомняне, че заслужаваш най-доброто в този живот. Не си се родил случайно, не можеш да захвърлиш идеята за съществуването си и просто да се примириш с някакво мижаво съществуване. Човек трябва да иска най-доброто за себе си. И един нов дом може да промени цялостната си концепция за живота.



-Вашият дом какво е за вас? Допускате ли много хора в него?


-Не. Общувам с прекалено много хора в работата, където се налага да съм отворена към всички. През цялото време съм прекалено социална. Когато се прибера вкъщи, понякога дълго, дълго мълча. Там попадат само най-близките ми приятели. Общо взето, може би за голямо учудване на хората, в къщата ми цари тишина и спокойствие. Понякога просто си стоя и си мълча. Къщата ми е нещо, което ме кара да се чувствам много уютно. Там бягам и се скривам от големия шум.

-Добре е, че с малкия ви син е възможно да има тишина.

-Възможно е, човек намира начини да се случва това. Аз съм много ревнива към вътрешни си комфорт. Затва за мен е много важно в дома ми да е спокойно и красиво.

-Много се говори за отношенията с бившия ви съпруг Силвестър Силвестров. Може ли в прав текст да кажете какви са отношенията ви?


-Много ли се говори? Аз не знам какво се говори.

-Казват, че сте във война, че за вас умишлено се пускат слухове.

-В прав текст, ако трябва да кажа какво се случва, не сме в най-блестящите отношения. И това е за мое съжаление, защото не се отразява много добре на детето ни. Нямам представа дали някой пуска слухове, или не, но по-голямата част от нещата, които чета за себе си, ме възмущават. Обаче това е част от бизнеса, така че нищо не мога да направя. Да седна да отричам, е под достойнството ми и в никакъв случай няма да го направя. Мисля, че хората са достатъчно интелигентни и могат да разберат и да отсеят кое е вярно и кое не е вярно. Не сме в най-блестящите отношения и това ме кара да съм тъжна. Но от друга страна всеки е поел в живота си нанякъде и за щастие, се оправяме. Аз съм щастлива на този етап от живота си. Много.



-Имате ли нов мъж?

-Не бих коментирала това.

-А слуховете за вас и Асен Блатечки?

-Ето за това вече мога директно да кажа, че не е вярно. Освен всичко друго, аз съм професионалист и не бих си позволила да ми се случи нещо такова в рамките на предаване с някой от хората, които също работят там. Аз не си позволявам такива неща.

-На какво най-много искате да научите сина си?

-Искам да знае, че един мъж трябва да има част и достойнство и да реагира мъжки. Както се налага да реагирам аз например в отношенията си с бившия ми съпруг - баща му. Понякога човек трябва да има достойнство и чест. Може много да ми се иска да стана и да изкрещя цялата истина за това, което се е случило между нас, обаче аз имам част и достойнство и няма да го направя. Най-малкото защото не искам да се цапам са такива обяснения. Не смятам, че човек трябва да се обяснява напред-назад за много лични неща. А един мъж трябва да може, когато е сгафил, да каже „извинявай" или когато не е прав, да си го признае. В същото време трябва да бъде силен. Но най-много их искала да го науча да умее да вижда хората, да умее да разпознава какво се крие зад първичните им реакции и да има част и достойнство, да бъде мъж. Много малко мъже има напоследък. И мисля, че в голяма степен родителите са виновни за това. От друга страна е еманципацията. Не знам защо напоследък хората масово се разделят, жените стават като мъже, мъжете стават като жени. Явно така се завихрят енергиите в момента и това не е случайно. Аз например не искам да съм силна жена, която се справя с всичко сама, но обстоятелствата в живота ми са така поставени и аз се справям много добре. Аз искам да съм слаба жена, която да разчита на някого, но мисля, че нямаше да мога да живея дълго с тази визия. Така че всичко си е наред. Важното е човек да е здрав и да има някакво достойнство.



-Бихте ли изложили себе си на показ в риалити като „Биг Брадър" например?

-Не бих казала, че искам да участвам в нещо такова. Ако участвам в риалити, ще си го направя сама, и то в интернет. Получавала съм покани, но не е моето. Последното, в което съм участвала, беше „ВИП Денс" и беше едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали. Но там имаше друга концепция. Там личният ми живот не беше изложен на показ. Аз съм много ревнива към личния си живот. Ето, на въпрос, който не е много труден - имам ли мъж до себе си, не мога да отговарям. А и не искам, защото това е прекалено навлизане в личното пространство на този до теб. Ако той е готов да го сподели, но ако не е в полезрението, е голям стрес.

Източник: "Всеки ден"