Ива Екимова има успешни изяви като пиар и тв водеща, но съвсем скоро смята да стъпи на една съвсем нова територия - поезията. През пролетта тя планира издаване на собствена стихосбирка, в която ще сподели с почитателите на мерената реч творби, събирани с години. Не смее да нарича себе си поетеса, но въпреки това се увлича по римите, които й дават още един начин да изрази вътрешните си нагласи и потребности.

Ива сподели какво я провокира да пише, защо не се притеснява да споделя най-съкровените си емоции дори пред непознати, какви са плановете й с дъщеря й Дара и какво става с нея в личен план, след като наскоро се раздели с дългогодишната си половинка Петрозар.

- Ива, наскоро обяви, че смяташ да издадеш своя стихосбирка. Откога пишеш?
- Винаги съм се увличала от писането на мерена реч и когато реших да издам стихосбирка, се оказа, че през годините съм натрупала доста стихотворения. Някои от тях са по-кратки, другите - по-дълги. В общи линии се въртят около романтично-любовните щрихи на емоционалната палитра. Ако трябва да определя дата или период от живота си, в който съм започнала да пиша, най-вероятно е било някъде в ученическите ми години. След това имаше едно прекъсване - може би студентството, работата или други ангажименти са ме завъртели, до момента, в който Дими ме провокира да напиша текст за коледното парче на група „Сленг". То е част от втория им албум „Всеки ден", а парчето се казва „Едно сърце". Беше някъде около 2002 - 2003 г. Тогава някак се завърнах, отприщвайки този наплив от рими. След като той загина, започнах да пиша много стихотворения, защото изпитах вътрешна потребност да кажа неща, за които не ни е останало време да споделим. И огромният интензитет на цялото това нещо започна в последните 2-3 години. Имам набор от стотици стихотворения, които съм събирала в годините. Нямам самочувствието на човек, който пише рими, въобще няма и да споменавам думата „поет". Просто ми харесва изразяването в мерена реч, защото те поставя под дисциплината на друг вид писане. Публикувала съм мои разкази в два сборника, пиша и за дигитални издания, публикувала съм и във вестници сума неща. Без претенции и самочувствие исках да събера нещата си, защото писаното слово остава.

- Появиха се спекулации, че раздялата с Петрозар те е провокирала да излееш любовната си мъка в стихове.
- За целия този дълъг период от време, в който съм писала тези неща, емоционалните провокации са най-различни. Не всички са свързани с Дими, да, има такива, които са посветени на Петрозар, да, има такива, които са посветени на раздялата ни. Не мога да отрека това, но дай си сметка, че всеки човек, който се изразява писмено, е провокиран от нещо. Всяка емоция натиска определено копче, благодарение на което се излива в писмен вид. От друга страна, както казва Пенчо Славейков, болката е много по-силният катализатор на поетично излияние.

- Защо реши да споделиш тази болка? Не ти ли се иска да запазиш слабостта си само за себе си, вместо да я споделяш с непознати?
- Аз нямам проблеми с това. Животът ми през всичките тези години е бил под светлините на прожекторите и, ако искам да споделя емоциите си с някого, няма нито една причина да се притеснявам как изглеждам. Хората, които ме познават, както и тези, които не ме познават, са ме виждали във всякакви ситуации. Заради това, което медиите им предоставят, заради участието ми във „ВИП Брадър", аз нямам какво да крия от хората. Ако нямам увереността и самочувствието да застана пред себе си и да кажа „Слаба съм", няма да имам и причина да правя нито едно от нещата, с които се занимавам вече 20 години.

*Петрозар и Ива, сн. Булфото

- Намери ли редактор, подбра ли стиховете?
- Да, стиховете вече са подбрани. Даже има една изненада, която моята приятелка - астроложката Мариана Добранова, ме провокира да пусна в книгата, но няма да я споделя все още. Не е нищо, свързано с астрология. Има няколко човека, към които ще се обърна за редакция. Те са мои приятели и колеги, които се занимават с писане. Държа да познават материята на академично ниво. Имам добрата подкрепа на Марин Бодаков, с когото много искам да споделя всичко, което съм написала, и да чуя неговото мнение.

- Ива, какво става с Петрозар?
- Не знам, наистина не знам.

- Никаква връзка ли не поддържате вече? Преодоля ли вече раздялата ви?
- Ние се чуваме, не мога да кажа, че не поддържаме отношения. Но всичко, което ни свързва, са нещата, върху които толкова години сме работили заедно. Иначе в емоционален аспект нямам абсолютно никакви претенции към Петрозар. Мога да кажа, че вече съм го преживяла.

- Как Дара се отнася към твоето решение да стъпиш на територията на поетите?
- Аз понякога й чета нещата, които пиша - както поетичните, така и прозаичните. За някои откровено казва, че й харесват, ако нещо не й хареса, споделя откровено мнението си. Обсъждаме, допълва някои неща. Но, честно казано, по-скоро имам подкрепата й, без да сме навлизали в детайли. Тя сега се готви за матури и други стихотворения я вълнуват - тези в задължителната литература за седми клас.

- Какви планове крои тя за бъдещето си?
- Избрала си е някои елитни училища. Аз я посъветвах това да са езикови гимназии, а тя има влечение към Търговско-банковата гимназия. Аз съм длъжна да я подкрепя.

- А Музикалното училище?
- Не.

- Защо така?
- Защото съвременният темп, с който децата се развиват, за съжаление изпреварва развитието на образователните системи, до които имат достъп. Аз я подкрепям в желанието й да развива този от многобройните си таланти, който иска. Но не мога да й натрапя нищо, защото съм най-яростният противник на родителските амбиции. Това, което образователната система в България предлага, е откриването във възможно най-ранна детска възраст на истинския им мотиватор, на истинския им талант, който да бъде развиван и насърчаван извън родителските амбиции. И тъй като тя не е споделила Музикалното училище с мен като желание, аз не й го натрапвам. Очевидно намира форми и начини да се изразява музикално по най-близкия за нея начин.

*сн.: Фейсбук, Vladislav Filipov Photography


- Тя не мечтае ли да тръгне по пътя на баща си?
- Разбира се. Но нека внеса едно уточнение - баща й беше завършил икономическа гимназия, а по образование беше лекар. Мик Джагър по образование е икономист.

- Животът ти се развива пред очите на непознати за теб хора. Съжалявала ли си някога за избора си да бъдеш публична личност?
- Никога. И ако трябва да избирам отново, пак щях да избера същия път. Не бих променила нищо. Харесвам живота си такъв, какъвто е. Не е лесен, има трудни моменти, но в кой живот няма трудни моменти. Поставени сме на изпитания, които понякога са болезнени - каквото беше решението ми за раздялата с Петрозар, но това е път, който те прави по-силен. Категорично смятам, че съм добър човек, заобиколена съм от приятели, които ме обичат. Тези, които не ме познават, ме следят, етикетирайки ме погрешно от публичния ми образ. А тези, които ме познават, ме обожават и те са в моята компания, защото знаят истинската ми същност. Това за мен е напълно достатъчно.

- Каква е тази твоя истинска същност?
- Който има желание да общува с мен, може да спечели доверието ми и да се докосне до истинската ми същност. Защото тя е много по-богата, колоритна и интересна от това, което повечето са си намислили за мен.

- А някоя нова любов?
- Не.

- Флирт поне не може да няма.
- Нямам време за флиртове. Ужасно времеемко и енергоемко е, защото изисква внимание, срещи с хората, обект на флирта. Изисква конкретни действия, в които аз в момента нямам нито време, нито желание да инвестирам.

Източник: Всеки ден, заглавна сн. Фейсбук