Писателят Калин Терзийски призна в стихотворение любовта си към Елен Колева. По този начин той доказа, че тя е неговата муза.

Публикуваме творбата му без съкращения.

ТЯ ХОДИ
за Елен Колева

Тя ходи
Гледам я
С известно съмнение
Дали всичко това е красиво?
Се питам
Лицето и е като
Кафеникава мед
А тялото - цялото
Е в стегнати извивки и детайли
Краката и са стройни
И тропат по паркетите на стаите
Тя ходи
И краката й великолепно
Трептят и плуват из пространството
И претъркулват се един по друг
Защото са божествено заоблени
Отвътре
А кръстът и е здрав и гъвкав
А очите - като мрачни острови
Далечни и
Покрити
Със слава лоша и съмнителна
Очи на островитянка - казах си
Тя ходи
Косата и е черна и вълниста
Тук там по меденото й лице се виждат
Като петна по стара мед
Изящни, дребни белези
От дребни страсти или от акне
Като у повечето мургави жени
Тя ходи
Страшна е
И въздухът около нея е изпаднал
Във мрачна лудост
Отровен от дъха и красотата й
Тя ходи
Аз я гледам със съмнение
Защото свикнал съм
Когато погледна такива жени
Да се свивам болезнено,
Жалко, дълбоко във себе си
Тя ходи
Като тропаща кавалерия
Чак се блъсва в ръба на вратата
Такъв е размахът на нейното тяло
Странно, гърдите под косата са малки
Точно така, като големи заоблени миди
А устните - леко нацупени
Тази жена е от много далече
Казах си, нищо не се разбира
От нейните устни
Само сладост и силно привличане
Как ли с такава жена да се оправиш?
Не е ли тя самото нещастие
На мъжете,
Самото нещастие на тези,
Които няма да я имат никога?
Тя се появява, тя ходи
И с нея веднага се появява въпросът
Има ли смисъл животът?
И се явява въпросът
Дали ако паднеш на колене пред нея
Разплакан, безпомощен, слаб като куче
И се предадеш на нейната милост
Дали би станала твоя?
Поне докато се спасиш във смъртта
И аз я гледам
Тя ходи
Аз я поглеждам и замълчавам
А тя се усмихва и замълчава
Между другото
Забелязах,
Че всеки от десетте и
Невероятни нокътя
Е съвършен плазмен екран
На който се излъчва
Безкраен филм
Във който се разказва
Историята на света
В един милиард епизода
Тя ходи...

Актрисата побърза и му отвърна по подобаващ начин. Елен, която вече се изживява и като поетеса, написа на свой ред стихотворение на своя учител, редактор и, както се вижда, мъж на сърцето си. Публикуваме го без редакция.

Многоточието след думите ти...

Как исках да ти разказвам за света извън алкохола,
да те превеждам през мостове и бездни
да ти откривам гледки на нощта и светлините,
да се превърнеш първо в тигър
после в кит,
в синигер
и човек.
Когато споделям ризата си с теб
съм нетърпелива от удоволствието
да се заслушвам в многоточието
след думите ти...
Защото, скъпи
да си Човек след всичко това е велико!

Елен Колева

Източник: Всеки ден, заглавна сн. Hello (Фейсбук - Елен Колева), сн. Фейсбук