След напускането си на „Пайнер" Камелия повлече крак за още малки и големи певци, които я последваха. Изпълнителката на хитове като „Огън момиче", „Никотин" и още десетки други твърди, че проблемът е в липсата на продуцентство.

Тя е взела решението, че щом ще плаща клиповете си сама, няма логика да дели хонорара си с друг. Затова и откакто е без продуцент, пуска по-често клипове отпреди, пише ''Всеки ден''. Скоро ще е факт и новият й проект „Добре дошла", който е закачка между по-осъзнатата жена и тази, която все още търси себе си, разяснява фолк звездата.

- Камелия, какво мислиш за рокадите в попфолка напоследък? Малко след твоето напускане на „Пайнер" те последваха Андреа и още твои колеги.

- Не мога да знам какъв е проблемът при колегите, но определено има раздвижване. Ако търсим причина, заради която се случват тези рокади, пак ще стигнем до продуцентите. Едно успяло име, което само си прави продукцията, знае как и с кого да работи, познава бизнеса, то няма нужда на всяка цена от голяма компания. Но един несигурен човек, невярващ в себе си изпълнител, дори и да има 10-годишна кариера, пак ще търси продуцент зад гърба си. Мисля, че там е проблемът, ако го търсим. Но може и да има просто движение, на някои да им е писнало и да искат нещо ново да им се случи в живота. Това си е лично право за всеки изпълнител, за всеки човек. Ако някой очаква продуцентство в истинския смисъл на думата, то няма да го намери в „Пайнер". Освен ако не е нов изпълнител, тогава смятам, че такива компании са полезни.

- В твоя случай, с тази компания, какво беше водещото, за да си тръгнеш?

- Аз съм взела каквото съм могла да взема от „Пайнер". Плюс това отношенията между продуцент и изпълнител бяха доста по-добри, отколкото са сега. Последните 4-5 години всичко е по-различно и всеки си плаща скъпите клипове и песни. Тези разходи не се покриват от продуцента и всеки има право да си направи сметка докъде му харесва и не му харесва, доколко може да разчита на себе си или на самия си продуцент. Когато си голямо име и знаеш с какъв бюджет разполагаш за клип и песен и те не могат да бъдат покрити от продуцента, то защо тогава ти е необходим той? Има мениджъри, с които можеш да работиш и без да си в схемата. Отделно ти самият като изпълнител си създал доста контакти във времето и хората почват да те търсят сами за участия. Затова съм на мнение, че за едно наложено име не е нужен продуцент. Защо иначе да плащаш като поп за нещо, което впоследствие не притежаваш?

- Може ли да се каже, че дълго време си търпяла тези условия, преди да вземеш окончателното решение да приключиш договорните си отношения?

- Не бих казала, че съм търпяла. В началото бях на много добри условия. Даже мога да кажа, че са били едни от най-добрите. Чисто финансово и като разбирателство не мога да се оплача за този период. Но последните десетина клипа, които направих в „Пайнер", трябваше да ги платя аз, за да остана в играта. Очаквах обаче нещата да се развият така, че да имам по-различен договор, имайки предвид, че аз си плащам всичко. Не обичам щампите и уеднаквяването, защото всичко е индивидуално. Смятах, че посоката на нашите отношения ще се развие в някаква индивидуалност, а не матрично. А за да остана в играта, трябваше да работя за добър имидж, което изискваше скъпи клипове. За мен обаче това не е било компромис. Това щеше да е така, ако договорът ми свърши и пак направя същото.

- Много твои колежки изтъкват, че правят високобюджетни клипове. За какви суми говорим при направата на такива проекти?

- Всичко е относително, а ако тръгнем да ги мерим като пари, невинаги най-скъпият изглежда най-скъп. Първо, трябва да се разберем какво означава добър клип, защото в съзнанието на всеки човек има различна представа за това. Има клипове, които са заснети да кажем за 2000 лв., но пък изглеждат много по-високобюджетни от такива, които са реализирани за 20 000 лв. Има и проекти за 50 и за 100 000 лева...

- Каква е възвръщаемостта на едни 50 000, вложени в клип?

- Ако се огледате и видите кой какви клипове пуска, сами ще си дадете сметка дали се изплащат нещата във времето. Когато си реално в бизнеса и влагаш парите си, знаейки какво изкарваш, тогава можеш да правиш клипове, които отговарят на това, което работиш. Когато всичко не се дотира отвън, тогава няма как да бъде рентабилно. Всеки може да се огледа и да види кои изпълнителки харчат безумни пари за клипове. Смятам, че единственият, който може да покрие разходите си по тях с малка помощ, е Галена.

- Поддържаш ли отношения с колежките си от „Пайнер", или тях ги е страх да не им се скарат?

- Ако в някого има страх, то това ще е и в живота му, и в поведението му. Но това е негов проблем. Затова, който ме е потърсил, откакто не съм в компанията, винаги съм откликвала. Нямам проблем с общуването с когото и да било от моите колеги или композиторите. Даже имам поздравления за смелостта да напусна „Пайнер". Човек има нужда да узрее, да порасне, да си го приеме за себе си и чак тогава да предприеме тази крачка. Когато ме попитат „Как е отвън?", аз им отговарям, че и отвън, и отвътре за мен е едно и също. За мен няма разлика, но дали този, който ме пита е готов да бъде отвън, да носи отговорност и да се сблъска с трудностите? Или пък когато сбърка да си признае, че е сбъркал. Много хора си мислят, че е лесно, но дали са готови да бъдат от другата страна? Понякога при някои хора е по-добре друг да им бърше гъза, когато сгафят, просто защото не са готови да излязат навън. Това е за хора, които са готови да поемат отговорност, без да се страхуват. Навън просто си част от реалността, не си с похлупак. Тогава можеш да видиш кой си, къде си, колко струваш, колко добре стоиш и къде бъркаш, дали може да се оправиш сам.

- Навремето една от първите, която предприе такава крачка, беше Деси Слава. Но ето, сега се върна. Ти би ли го направила?

- Няма как да се върна, защото ние с „Пайнер" вече няма как да си бъдем полезни един на друг. Няма какво да си дадем взаимно. Навърших пълнолетие, напуснах татко и мама, както обичам да се шегувам. Когато знаеш какво правиш за себе си, тази сантименталност е излишна. Не казвам, че утре, когато видя семейство Димитрови, няма да ги поздравя или да седна да изпия питие с тях, или да вечерям. Ако ни срещне животът, защо не? Аз си ги обичам като хора, но като бизнес партньори ние няма какво да си дадем. А това, че Деси се е върнала - не знам колко е по-добре сега и колко е била добре отвън. Може да се е уморила да е самостоятелна, да не се е чувствала успяла отвън, да я е било страх и вътре да се чувства по-сигурна, отколкото отвън. Нямам идея.

- Какво мислиш за това, че някои от изпълнителите на „Пайнер" бяха хванати в крачка да работят на черно, без да регламентират участията си във фирмата? Не е ли това мишкуване, вместо да си тръгнат, щом условията не им изнасят?

- Мога да го погледна това под друг ъгъл. Ако ти просто си малък, за да имаш решителност, а в същото време чакаш продуцента си и това вече трае дълго време, без нищо да ти се случва. Тогава е напълно оправдано. Защото търпението ти не може да бъде вечно, макар и да имаш респект и уважение към твоя продуцент. Ако през годината са те поканили пет пъти за участие, а ти едва свързваш двата края, но ти продължаваш да чакаш развитие в компанията, в която си, няма как да оцелееш. Затова как да съдя тези хора, които поемат ангажименти, без да са ги оповестили във фирмата? Та те се опитват да оцелеят.

- Всяка година се избират едни и същи носители на наградата „Певица на годината". Нямат ли достойни конкуренти, за да бъдат детронирани от върха Преслава и Галена?

- Такава е политиката. Когато фирмата е частна и когато ти си определяш бизнеса, нормално е да си подредиш шахматните фигури по начин, по който ти да победиш и да си в най-изгодна позиция. Това е просто частен бизнес. Не мога да разбера обаче защо хората се бунтуват. Хем искат нещо различно, а когато не са готови за него и го получат, то новата ще бъде освиркана. Затова феновете получават това, което очакват, а човекът, който си реди фигурите, познавайки това, което се очаква, ги реди в тази посока. Хем добре за бизнеса му, хем няма освирквания. Чудесен бизнес, не виждам проблема.

- Гледаш ли „ВИП Брадър" и какво е отношението ти към този формат?

- Гледам го от време на време. Иначе мнението ми е, че всеки влиза усмихнат в Къщата, а след това вътре почват да се псуват на поразия. Накрая на тръгване се прегръщат и си казват: „Това беше една игра!". През тази игра пътуват всякакви емоции, его, ум и ситуации. Всичко е съвсем нормално, нищо не може да ме изненада. Освен от това, че самата продукция се опитва да вмени едни или други неща. Но това си е бизнес и те си имат право да си монтират каквото искат и в каквато насока искат да се развива предаването. Но ако човек може да се вгледа между моментите, ще улови ценните от тях, в които се казва много истина. Иначе виждаме разни големи имена, които всъщност са много малки като хора, виждаме и жени, които са станали повече мъже, отколкото са жени.

- Симпатизираш ли на някои от актуалните випове в Къщата?

- На никого не симпатизирам в моя живот. Ако някой с нещо ми харесва, го казвам, и обратното. Има готини моменти при всеки. Всеки един, когато е естествен, показва хубави черти от себе си като човек и същност. Също така всеки един, когато се вкопчи в името си и в това какво мислят навън, в това какво е постигнал да не го разруши, тогава може да гледаш голям сеир.

- Би ли могла да вирееш в такова риалити?

- Аз нямам проблем да контактувам с всякакви хора. Но не съм от тези, които се намесват в ситуации, които касаят само двама души. Мога да изкажа мнение, да бъда директна само ако някой ме попита. Иначе мога да вирея навсякъде. Защото, когато човек се познава, не е трудно да вирее. На този етап не чувствам, че искам да влизам във „ВИП Брадър", нямам тази потребност.