Слави Трифонов може и да е избягал от Учиндол, но учиндолското определено не си е плюло на петите и не е търтило да бяга от него.

Дългия се е изправил като исполин в шоубизнеса и в телевизията, но не е надскочил здравото селско възпитание, или по-точно липсата на такова.

Наскоро шоуменът сам направи признанието, че няма деца. Може би пък тази липса определя странното му отношение към малчуганите. Или пък не. Не се знае. Но се знае едно със сигурност.

Недопустимо е да бъдеш по бермуди пред едно треперещо от вълнение и притеснение момиченце, което е дошло не за да гледа своя кумир по гащи, а за да му направи впечатление и да съхрани мечтите си за музикална кариера. Това ни е лошото на нашите „випове". Че те не уважават сами себе си. Пък в същото време изискват от другите да ги уважават.



Е, това няма как да стане, когато в праймтайма на телевизията, която те издържа от години насам, ти се показваш по къси панталонки и чорапи, обсъждаш окосмението по тялото си и си мислиш, че си „мега якият и забавен пич". То е ясно, че явно Би Ти Ви на Слави му е бащиния. Дългия е решил, че тази медия му е вторият дом, където той може спокойно не само да остане по къси гащи, ами и по без гащи, ако иска. Все пак той е там по-голям от всички.

Представяме си само какво е в главата на тези дечица. Месеци наред те тръпнат за този шанс. Надяват се. Подготвят се. Репетират без почивка. Бащи, майки ги карат да работят денонощно. Те вече се виждат някъде там, под светлините на прожекторите, известни, популярни, пеещи, аплодиращи ги. Един Слави Трифонов ги дели от тази слава. От този успех, който те вече усещат с небцето си, с шестото си чувство, със сърцето си, ги дели само той. Един чичко по гащи, с подпухнали очи, подуто лице, хилещ се на дебелашки шеги от рода на „колко и къде се окосмявам" и други подобни. В желанието си да създаде шоу и поне малко да отмъкне от зрителите на конкурентния „Биг Брадър" Слави надмина себе си.



Трифонов, ако наистина искаш да се кандидатираш за президент, моля те, облечи си поне панталон! Първият епизод на кастинга за детската „Евровизия" бе пълна подигравка с всички норми на телевизията. Това, което демонстрираха Слави и неговата компания, е допустимо за някоя и друга репетиция, но не и за живо излъчване. На гологлавия водещ явно му е през... микрофона за тези хлапета и техните мечти. Затова и спокойно може да се държи просташки, на него да му е комфортно, пък останалите да го... издухат.

Все пак, трябва да признаем, че бившият кукувец постигна може би една доста добра формула за успешна телевизия. Искате пеещи деца? - Имате. Искате гологлав водещ със завидно количество косми по краката? - Имате го! Не сте виждали досега Слави по бермуди? - Е, видяхте го вече! Нищо че вече може би съжалявате за това.

Няма кого да лъжем, че тези формати за детски таланти всъщност са в полза на децата. Да им носят някакви плюсове, това е последното, което целят. Първото, разбира се, е рейтингът. Второто е да разкажеш играта на другата телевизия. Третото, да създадеш една маса от ридаещи баби, които да превключват на Би Ти Ви, за да гледат как Слави се гаври с децата, ту да включват Нова, за да наблюдават как от ефира се лее едно пиршество от много силикон и никакъв мозък. Туйто! Ако нещо сте разочаровани от Слави, обвинявайте себе си - че толкова време го търпим да безчинства.