Един от върховете на викторианската литература – безсмъртният роман „Дракула“ на ирландския писател Брам Стокър – излезе в амбициозно и пълно издание с логото на издателство „Deja Book” .

Свикнали сме да възприемаме зловещия граф Дракула като преекспониран и дори кичозен образ на поп-културата. През всичките тези десетилетия на кинематографични, белетристични и дори геймърски реинкарнации, аристократичният вампир се е превърнал много повече в самоцелен комерсиализъм, отколкото в образ с дълбок естетически и художествен заряд.

Днес е трудно да възприемем фигурата на кръвопиеца, без да замърсим знанията и представите си за него с клишетата, препълнили както хорър жанра, така и изразните му средства. Дори значими екранни постижения, дело на изтъкнати и уважавани режисьори като Ф. В. Мурнау, Терънс Фишър и Франсис Форд Копола, не толкова помагат, колкото пречат за ясната ни представа относно великия готически опус „Дракула“ на Брам Стокър.



Всичко това сега може да се реформира: чрез новата и изцяло съобразена с оригиналния текст поява на тази несравнима класика на български език. По време на работата си върху „Дракула“ преводачът Слави Ганев отговорно взима предвид енциклопедичния и исторически наситен потенциал на романа.

В своя увод към него Ганев споделя: „Въпреки че при мисълта за тази книга в ума на незапознатия с нея читател изниква повърхностна история за смърт, разложение, страх и вампири, произведението съдържа много повече. В него са вплетени редица философски теми, които остават встрани от сюжета на популярните екранизации. Стилът на Стокър е толкова самобитен, че цялостна сценична версия, която да представя всичко в пълнота, е просто невъзможна. Той се спира на всички важни аспекти, които съпътстват последните години на Викторианската ера.“



Всичко това е добра причина да признаем паметната творба на Стокър за едно от най-важните заглавия в англоезичната литература. Настоящото издание на „Дракула“ пък е единствено по рода си, защото съдържа целия наратив – без пропуски, без добавени сцени, без преиначени изрази и думи.

Включените бележки към него поясняват непознатото за съвременния читател, тълкуват подтекста и препращат към мненията на изтъкнати специалисти. Добавени са и две приложения: „Гостът на Дракула“ – публикуваната посмъртно като отделен разказ първа глава от първоначалния ръкопис, и интервю със Стокър, взето през 1897 г., които допълват разбирането ни за енигматичния ирландски писател, за неговата епоха и за неостаряващия му шедьовър.