Когато преди шест години Юлияна Дончева обяви връзката си с ММА боеца Станислав Недков и края на брака си, сподели, че се чувства като във филм, в който някой е разпределил ролите и мести актьорите в кадъра. Филмът за нея тогава беше приказка – беше влюбена, беше очарована от мъжа, спечелил сърцето й.

Казваше, че той е способен на такива жестове в израз на чувствата си, че се страхува да ги разкаже, за да не предизвика завист. Казваше, че като всяка жена е уязвима за романтично поведение и за една нежна дума или жест е готова на всичко. И го направи: раздели се със съпруга си след 20 години брак, омъжи се за 16 години по-младия от нея Стъки, роди му дете на възраст, в която повечето от жените не биха и помислили, че е възможно.

Сега, на прага на своята 50-годишнина, красавицата, бизнес дама, телевизионна водеща и майка Юлияна Дончева прави равносметка на живота си. Приказката продължава и през следващите 50, „по-интересните“, както смята Юлияна.

- Юлияна, сравняваш ли майчинството си сега, малко преди да навършиш 50, с майчинството на 30, когато си родила първия си син?
- Разбира се. Сега съм повече фокусирана в детайлите. Но детето е изключително спокойно. Докато беше с нас на Нова година в ресторанта, си се приспа сам с някаква песничка и никой не разбра, че има бебе на шест месеца. За по-добро дете не може да си мечтае човек.

- Дали не би се решила на още едно бебе? Така ще ти отива едно момиченце!
- Е, и по-големи от мен са ставали майки. Така че, живот и здраве, ще видим. Сега наистина се чувствам прекрасно, обградена от четирима мъже, които обичам – брат ми, съпруга ми и двамата ми сина. Брат ми играе ролята на баща, той е 11 години по-голям от мен. Родителите ми отдавна не са сред живите. Така че няма нещо, което да не съм споделила с него. Първо него запознах със Станислав и безрезервно ценя и уважавам мнението му.

- Още ли са толкова силни и свежи чувствата ви със Стъки като в началото, когато се събрахте напук на всичко и всички?
- Сега, като се роди детето, той трепери и над двамата. Осъзнах, че щях да извърша голямо морално престъпление, ако не си бях дала последен шанс да родя. Все бях се отказала...



- На кой пореден опит успя да задържиш плода?
- Не съм ги броила, нещата са се проваляли няколко пъти в различна фаза. И се отказах. Но по стечение на обстоятелствата, като бях на едно интервю при Дани Колева – беше водеща в bTV, тя ми каза: „Заради мен опитай още веднъж!“ и ме свърза с д-р Петра Семерджиева. И този опит се оказа сполучливият.

- Казват, че и при асистираната репродукция нещата са Божа работа както при естественото зачеване.
- Абсолютно! Поне при мен е така. Ние, хората, не сме тези, които трябва да съдим кой трябва и кой не трябва да има дете. Това е по повод годините, на които забременях. Единствено Господ решава дали ще имаш, или не дете. Но ти ме питаше за отношенията ни със Станислав. От двама човека, които гледаха себе си – оглеждахме се в очите на другия, се превърнахме в двама, които се оглеждат в очите на малкия.

- Значи си още по-сигурна сега, че Стъки е твоят човек!
- Да. Той беше толкова плътно до мен и когато раждах – държеше ми ръката, първи пое бебето. Ако не беше с мен по време на секциото, много трудно щях да се справя психически. Беше ме страх. Но Станислав ми даде емоционалната сила.

- Все си мисля, че той по-силно от теб е искал това дете, все пак ти вече имаш големия си син, а за него е сбъднато желание да види продължението си.
- Абе една майка си изживява всяко дете като за първи път. За мен в тази бременност имаше друга емоция. Бях притеснена дали ще мина успешно през всички етапи на това, което ми се случваше за първи път, всяка стъпка беше малко страшничка. Може би заради насажданото мнение, от сугестирането, че на тази възраст всичко е много рисково, бях обременена допълнително. А всъщност раждането със секцио се оказа по-леко, отколкото първия път по естествен начин. Сега и деца се гледат далеч по-лесно, отколкото преди 20 години, всичко е измислено...

- Кърми ли?
- Много малко, аз съм категорично за, но и с първото дете не можах, явно не ми е дадено. Пробвах всички възможни варианти, за да имам кърма, но няма и няма.

- Кой става нощем, като се разшава малкият?
- Тати прави всичко, каквото и аз. Но е последната инстанция – контролира, бди и няма етап, който да е пропуснал в отглеждането на детето. Те имат много специална връзка. По-силна, отколкото с мен, по-различна. Когато са двамата, малкият е като прехласнат. Умира за баща си. Невероятно усещане е да ги гледам каква любов са. С баща си малкият е най-спокоен, спи във всякакви пози. Стъки държи детето да е в много добра кондиция и затова се обърнахме към нещо като бебешки спортен педагог, имаме си всекидневна програма.



- Кажи ми как усещаш подмладяването от това късно майчинство!
- То е някаква енергийна инжекция, нямам никаква умора. Явно самото раждане наистина подмладява. Не говоря за косата и кожата си – косата ми се сгъсти, между другото. От естетична гледна точка нямам нито една щета.

- Да, ти беше и предпазлива да не напълнееш по време на бременността както първия път, когато си стигнала 100 килограма.
- Този път качих само 17 и още през първите два месеца ги свалих. Е, влача си 2-3 килограма отгоре на нормалното ми тегло, но не съм се заяла да ги сваля. През лятото ще стане, не се тревожа... виж, имам и коремче, и всичко.

- Винаги съм смятала, че си спокоен и уравновесен човек, Юлияна.
- О, не. В определена възраст жените са доста... странни. И може би ако не бях забременяла и родила, аз тази година ставам на 50, щях да вляза в някакви депресивни състояния. 50 години е стряскаща възраст, не мислиш ли? Но аз дори забравям за нея, не се сещам. Спряла съм някъде на 38-40!

- Спряла-неспряла, ти мина през развод, през нов брак с много по-млад мъж, през бременност и раждане някак си много леко и без сътресения.
- Абе леко за околните. Аз си знам какво ми е било. Това, което си виждала, е изработено поведение. Минах през много тежки моменти. На 44 започнах всичко от нулата. Беше огромен риск. Слава Богу, Станислав си заслужаваше всяка стъпка, която направих, за да бъда с него. Но е имало нощи, в които не съм спирала да плача, мислейки за това как се чувства синът ми в тази ситуация.

- Не ти ли се струваше, че прекратявайки брака си, всъщност предаваш сина си?
- Да, точно така беше. Много хора точно заради децата си не правят тази стъпка. Но те порастват и оставаш в ситуация, в която съжаляваш, че си пропуснал голямата си любов.

- Имаше ли период, в който синът ти да те е упреквал за раздялата с баща му?
- Нито веднъж. Нито мен, нито баща си. Каза, че сме големи хора и сами трябва да решаваме бъдещето си. Не взе страна, не обвини и не защити никого от нас. Дистанцира се, преживя си целия развод сам.



- Разбраха ли се със Станислав „по мъжки“?
- О, даже по едно време тръгнаха да тренират заедно. При което им казах, че един емемеец вкъщи ми е достатъчен, двама ще ми дойдат твърде много.

- Е, съдбата очевидно е решила все пак да са ти двама! Как големият ти син прие новия член на семейството ви, как взаимодейства с него?
- А, и баща му има бебе, малко по-голямо от нашето, момиченце. Така че му казах на Дани – ето, дълго ни натискаше да ти родим брат или сестра, сега ги получаваш и двамата. Това е наша шега. Но много обича братчето си, чака с нетърпение да поотрасне, за да имат комуникация.

- Боиш ли се от мига, в който ще питат малкия ти син дали не си му баба?
- Минава ми такава мисъл. Но пък това ме амбицира да се поддържам, така че да изглеждам по-добре и от младите майки. Аз се възхищавам от Стоянка Мутафова, която на годините си изглежда феноменално. Когато носиш възрастта си с достойнство и енергия, винаги изглеждаш добре. Като имаш малко дете, още по-малко имаш право да рухнеш и да се предадеш.

- А не се ли боиш, че с малкия си син ще бъдете по-кратко заедно на тази земя...?
- Защо? Аз смятам да живея поне още 50 години. Приемам своята петдесетгодишнина като начало на следващите 50. По-интересните 50. Прадядо ми е столетник, така че има и гени, на които да разчитам. Но е хубаво човек да си пожелае, да си програмира живот.

- И да си го заработи, бих казала...
- Да, принципно трябва да осъзнаваме, че всичко е нагласа и желанията ни движат. Най-рано умира психиката. Ако тя остарее...



- От Стъки какво научи за ритъма и за живота? Неговият определено е далеч по-различен от обикновения.
- Станислав ми показа, че човек никога не трябва да се отчайва и да се отказва. Той като състезател е минал през много тежки периоди. Аз съм свидетел на най-тежките операции, след които нито един състезател не се е връщал отново в спорта. Той се върна. Като бях с него в Германия, точно бях забременяла, лекарят, който оперира крака му, каза: „Човече, с тази травма ти трябваше да влезеш в кабинета ми на носилка, а не на собствен ход!“ Аз се опитвам да култивирам такъв силен дух и у себе си. Искам да го имат и децата ми.

- Знаеш ли, мисля за Станислав като за човек, който вярва в невъзможни неща и ги прави реалност. Той повярва, че може да те направи своя жена – омъжена, на години, на които може при малко повече въображение да си му майка, жена, далеч от неговия свят. Повярва, че може да имате дете...
- Сега като ми говориш, и аз си давам сметка, че е такъв – превръща желанията и мечтите си в реалност. Той е много силно вярващ човек. Не по този показен начин, по който някои разбират вярата в Бог. И тази вяра му дава безгранична сила.

-Ти към кого отправи молитвите си за дете, Юлияна?
- Молихме се заедно, в Арбанаси има манастир „Света Богородица“ с чудотворна икона на Божията майка. На 40-ия ден отидохме да благодарим на иконата, а на 41-ия ден кръстихме детето си в катедралата във Велико Търново, в която се венчахме. Този ден ми е по-голям празник от деня на самото раждане.

- А наистина ли, ако не бяхте успели да имате свое бебе, щяхте да осиновите дете?
- Това е много специална стъпка. Не се взема лесно такова решение. Осиновяването е взаимно харесване с детето. Така че не сме решавали с мъжа ми подобно нещо априори, както и да заложим на сурогатна майка.

- Ти каза, че имаш няколко замразени ембриона, на които трябва да решиш съдбата – дали да бъдат унищожени, или дарени...
- Ох, чакай! Нека се съвзема малко. Това наистина ме тормози. Не съм склонна да ги даря, това са нашите със Станислав гени. Той настоява да опитам още веднъж. А за сурогатна майка и дума да не става. Раждането на бебе от сурогатна майка е нещо като разкъсване на връзката между майката и нейното дете. Така че към сурогатното майчинство трябва да се посяга много внимателно, само в случай на пълна невъзможност майката да износи собствения си плод, а не от някакъв каприз. Лично за себе си не бих приела. Говорила съм с проф. Кременски и за това, че в плода попада и голяма част от генетичната информация на сурогатната майка. Така че за мен въпросът за нова бременност остава. Но нека си мина през възстановителния период. Като преценим после какъв е физическият ми статус, ще вземем решение с мъжа ми.

Източник: Eva.bg