Вчера излезе от печат книгата „Употребите на британския ментор: рецепцията на Чарлс Дикенс в България“ (392 стр., цена: 20 лв.).

Един амбициозен и задълбочен труд, който развенчава митове и попълва бели петна, отговаряйки на серия от въпроси, свързани с присъствието на великия английски романист в българското литературно поле.

Авторът е на мнение, че рецепцията на Дикенс в България е трайна, но едностранчива. Макар че малцина четат произведенията му в днешно време, името му продължава да бъде известно, защото се спряга във всевъзможни контексти от масмедиите. Като сбор от заглавия преводите на Дикенсовите произведения са много на брой, но надзърнем ли по-внимателно в естеството и подбора им, ще видим, че повечето са адаптации, най-често преводи на чужди адаптации. А рецепцията на чужди творби и автори у нас може да се проучва и с оглед на това, да се опознават механизмите на родната ни литература: тези, които произвеждат стойностите ѝ и определят структурата на йерархичните ѝ нива.

Владимир Трендафилов е професор по английска литература в Софийския университет. Автор е на книгите: Неизличимият образ в огледалото: Актуалната българска рецепция на Англия, англичанина и английската мисъл през ХІХ и началото на ХХ век (1996), За рамките на литературата (2005), Кризата, която обнадеждава: картографии на днешното литературно поле (2009) и др. Настоящият труд изследва навлизането на Чарлс Дикенс като име и като фонд от произведения в българската култура. Целта му е да очертае исторически портрет на българския Дикенс, от първите споменавания на името му в българското писмено пространство до настоящия момент.

Тиражът на книгата е ограничен.