Преди броени дни десетки родни творци се събраха пред парламента в знак на протест.

Музикантите изнесоха своеобразен концерт на жълтите павета с искане държавата да въведе задължителна квота за български песни в медиите. Според тях е нужна генерална промяна в отношението на управниците ни към културата.

Сред присъстващите беше и вокалистката на една от най-успешните поп групи у нас - Вики от „Мастило", пише ''Всеки ден''.

Гласовитата брюнетка, която наскоро приключи участието си като водеща на шоуто „Гласът на България", разказа малко повече за каузата на изпълнителите, проблемите на хората, правещи изкуство у нас, и впечатленията си от родната арт действителност.

- Вики, защо се събрахте с колегите ви музиканти пред парламента?
- Това беше мирен протест. За никого не е тайна и е видно, че 95 процента от музиката, която звучи по родните медии, не е българска. Това породи нашето желание за диалог. Всичко е не само поради чисто икономически подбуди, те са и национални.

- Какво имате предвид?
- Ако в родния ефир започне да се върти повече българска музика, всички начисления, които се събират от съответните организации, които отговарят за правата на творците, няма да излизат от страната, а ще останат тук. Това, малко или много, ще помогне за развитието на музикалния бизнес в България и ние ще можем да предлагаме доста по-качествени продукти на публиката, която ни харесва и подкрепя. Освен това, смятам, че медиите имат и образователна функция, макар в последно време тя да е доста позабравена. Хубаво е младите хора да израснат с едно малко по-патриотично настроено самосъзнание. Защото голяма част от това, което гледат или слушат, рефлектира върху възприятието им за света. И ако то е пошло, вулгарно и елементарно, това не е добре. А ние можем да предложим много повече. Колелото просто трябва да се завърти.

- Каква всъщност беше целта на протеста ви?
- Искахме да покажем, че ни има. Застанахме с лицата и позициите си открито, за да провокираме диалог, да предизвикаме законотворците да прекратят тази практика. Апелираме за квоти за българска музика. Защото, ако у нас продължава да се въртят само англоезични парчета, може би след 10 или 20 години поколението, което идва, няма да има своите български групи и любимци. Няма да ги има Мария Илиева, Лили Иванова, Д2, „Остава"... Настояваме за минимум българска музика в ефира - поне 40-50%. В момента излъчваната българска музика е под 12%.

- Искате да кажете, че ако държавата не отдели средства, за да подкрепя българската музика, тя ще изчезне?
- Така смятам. Изкуството вече до голяма степен е свързано с бизнеса. Чисто икономически е трудно. За да съществуваме ние, трябва да оцеляваме чисто физически.

- Голяма част от колегите ви не дойдоха да ви подкрепят. Сърдите ли им се?
- Не смятам, че не са искали. Голяма част от тях бяха болни. Времето също ни притискаше. Столична община ни беше дала само един час, през който имахме възможност да използваме пространството и да затворим една, в края на краищата, доста важна пътна артерия. Никой от нас не е искал да пречи на хората да си вършат работата. И в това малко време нямаше как да се съберат всички артисти, които подкрепят каузата. Важното е, че дадохме началото. Искаме разговор. А не да си стоим непрекъснато на едно и също ниво.

- Може ли у нас да се живее само от музика?
- Дали ще станеш богат - не. Дали можеш да преживяваш - определено. Ние сме доказателство за това. Имаме участия, концерти. Искам ми се обаче мащабът на всичко, което правим, да е по-голям. Омръзна ни да се задоволяваме с най-малкото. Трябват ни по-големи сцени, фестивали, и то за българска музика. Именно те трябва да генерират новите таланти.

- Значи ли това, че според вас всички музикални риалити формати реално не раждат звезди? Наскоро приключихте участието си като водеща в един подобен - „Гласът на България?
- Това са изкуствено напомпани предавания, от които излизат действително талантливи деца, но реално след това с тях няма кой да се занимава. Всичко остава в състояние - медийна звезда за три дни, а след това потъват в забвение. Защото у нас има прекалено малък пазар все още.

- Голям скандал избухна покрай отказването на Невена Цонева, която реши, че си тръгва малко преди финала? ()
- Тя е голям професионалист. Всеки може да си прави каквото си иска и никой не може да го съди. На нас с Мартен никой не ни беше казал нищо. Бях безкрайно изненадана, а още повече ме потресоха сълзите й, защото в края на краищата тя имаше голям шанс да спечели. Това тя си го реши. Аз не го разбирам. Тя е достатъчно зряла, според мен си изигра картите хитро, зад това стои нещо, което обаче не мога да ви кажа.

- Какво е мнението ви като цяло за подобни формати?
- Това не е нужда на музиката, а на телевизиите. Има такава медийна борба между родните медии, че всеки като види нещо от конкурента си, го прави същото. Това ми е безкрайно странно. Защо трябва да има на такова малко пространство да има такава динамична и безумна конфронтация между хора, които се занимават с бизнес, вместо всички заедно да се опитаме да създадем нещо за тази държава. То са интриги, много казани неща отстрани.

- Споменахте, че една от функциите на българската музика е да възпитава. Ставаме обаче свидетели на редица вулгарни песни, най-вече от хип-хоп жанра, които далеч не учат подрастващите на култура. Например песента на Криско и Мария Илиева „Видимо доволни" беше официално цензурирана от СЕМ (!).
- Именно за това в медиите са сложени отговорни хора, които се наричат музикални редактори. Тяхната работа не е да си седят на столчетата и да си бъркат в носа. А да преценят колко са важни. Защото може да остават до голяма степен в сянка, но те реално моделират вкуса на хората, които слушат това радио, например. Те трябва да взимат тези отговорни решения. Защото е наистина важно. Младите хора трябва да имат избор. За тази песен конкретно, смятам, че трябваше да бъде цензурирана. Едно време беше съвсем различно. Музиката бе свързана със стила, който изповядваме като хора, тя те представяше. Имаше интерес, разговори до сутринта, с които се опитвахме да убедим приятелите си, че видиш ли, нашата група заслужава повече внимание. Сега вече ги няма тези неща. Всеки се забива на някъде, затваря се. Ние водим тази борба много отдавна и аз няма да се успокоя, докато нещо не се промени. Не мога да повярвам, че ние в България можем да се тупаме в гърдите колко велика нация сме, да парадираме с хилядолетната си история, а в същото време не уважаваме това, което се случва в нашата култура и музикалното пространство. Първо е обидно, второ, че всеки си гледа интереса. А общото е много по-важно.


- Планирате ли още протести?
- Получихме доста добър отзвук на действията си. Поканени сме на разговор с парламентарната комисия по култура, което е голям напредък. Решени сме обаче непрекъснато да ги „преследваме" за провеждане на реални действия от тяхна страна, които да променят закона, за да може нещата да се направят така, че у нас да има една нормална бизнес среда.

- Има ли нещо вярно в това, че има изпълнители, които си плащат, за да въртят песните им по-често? Защото това прави впечатление на всеки?
- На мен никога не ми се е налагало да правя такова нещо. Аз общувам само с хора, които вярват в себе си. Има такова явление и действително е странно как едно парче се върти толкова много пъти без всякакъв резон. Но всяко чудо е за три дни и изпълнители, които разчитат само на това, са еднодневки. Остава обаче горчивината, че много деца учат подобни текстове и това ги прави част от тази просташка култура.

- За личния ви живот не се знае почти нищо. Според последните слухове сте гадже на актьора Явор Бахаров?
- Не бих искала да издавам нищо за личния си живот. Винаги съм се опитвала да го пазя в тайна. Това си е моята история, то ми личи, че съм влюбена, не мислите ли?! (смее се)

- Явор Бахаров ли е човекът?
- Е, сега няма да влизам в конкретика. Не това е повода за интервюто, нека не го разваляме с жълти истории, които едва ли вълнуват някого освен мен.

*Явор и Вики