Спомняте ли си онези времена, когато родителите Ви се надлъгваха с държавата, че работят и съответно взимат заплати.

Пари имаше, но стоките липсваха, а сега ситуацията е почти същата с разменени места. Много от нас гледаха хората от квартала, които чинно стават в 6 сутринта и отиват на работа, блъскайки се като младо хъски в кучешки впряг в Сибир - един тегли, а другите спят.

Знаем, че белобрадите личности ще скочат и ще ни заплюят в името на идеала, но същите гледат краха на Тодор Славков в национален ефир, което автоматично ги оставя без глас. Всички се заклевахме, че ще бъдем по-успешни, докато не дойде висшето образование и не осъзнахме, че учим за безработни.