На 3 ноември излиза от печат „Последният дъх на Мавъра“, за който „Сънди Таймс“ написа: „Най-великият роман на Салман Рушди… Пленителна история, най-богатото естетическо преживяване за 1995 г.“

„Последният дъх на Мавъра“ (превод: Надя Розова) напомня любовна песен за един чезнещ свят, чийто сетен победен възглас отказва да заглъхне. Разказът запознава читателите с Мореш Зогойби – Мавъра, „пропаднал мелез с висок произход“, последния потомък на виден род търговци на подправки и престъпни босове от Кочин, Индия. По време на пътешествието си от Индия до Испания Мавъра чертае лабиринта на една история за безумни страсти и вулканична семейна ненавист, за титанични матриарси и тяхното омагьосано потомство, за преждевременна смърт и всесилни проклятия.

Британският писател от индийски произход е ненадминат в изкуството да внушава свои версии на действителността. Името на Салман Рушди нашумя с публикуването на романа „Среднощни деца“, за който спечели наградата „Ман Букър“ през 1981 г. Осем години по-късно неговите „Сатанински строфи“ предизвикаха гневна реакция в ислямския свят, иранският аятолах заклейми Рушди като „вероотстъпник“ и издаде прословутата фетва - религиозна смъртна присъда. През 2007 г. британската кралица удостои писателя с рицарско звание за приноса му към литературата. Стилът на Салман Рушди изобилства от исторически мистификации и препратки към митологията, а темата за съжителството на Изтока и Запада минава като нишка през всичките му произведения.