Ан и Евън осъществяват мечтата на своя живот: по време на дългоочакваната почивка влюбените предприемат бленуваното от години пътуване из необятната шир на Хималаите. Внезапно се случва непоправимото: моторът им катастрофира, Ан почива. След смъртта й всичко при Евън е навън с хастара.

На фона на тази ужасяваща история, която френският писател и кинаджия Брюно Портие ни разказва в интригуващия си роман „Преходът“, постепенно се разгръщат и сложните човешки дилеми за приемането на действителността, за изживяването на катарзиса, когато умът открива вероятността животът, който познаваме, да не е единственият, а смъртта да не е единственият зрим край…

Изключително възвисяващ и силно обогатяващ, романът навява спомени за класически творби като „Алхимикът“ и „Джонатан Ливингстън Чайката“; също като тях той преобразява изцяло начина, по който гледаме на света, но и по който възприемаме себе си в него.

Подзаглавието на „Преходът“ – „Бардо“ – допълнително разяснява авторовия замисъл: бардо е преходно състояние, преходен свят или интервал. С това понятие се означават и периодите на криза и дълбоки съмнения, чрез и при които човек израства по време на жизнения си път. Тези преходни периоди предлагат изключителни възможности за развиване на съзнанието и постигане на свободата. Според школите на тибетския будизъм пълният жизнен цикъл съдържа между четири и шест бардо, а всяко бардо дава възможности за стъпване на нов, по-широк път...

„Преходът“ е своеобразна – адаптирана за незапознатите с оригиналния текст – интерпретация на „Тибетска книга на мъртвите“, един от най-ценните духовни текстове с широкомащабно влияние.

Брюно Портие е писател и кинаджия, работил 12 години в Азия, където създава документални филми. След като се връща във Франция, за да защити докторска степен по социална антропология, успява да съчетае работата си като режисьор на документални филми с писането на сценарии за пълнометражни филми и на статии по антропология. Понастоящем работи върху следващия си роман – продължението на „Преходът“.