Средата на XIX век във Франция – време на революции и борба на живот и смърт между републиканци и монархисти, време, в което жените все още нямат почти никакви права и онези от тях, които носят панталон и се противопоставят на брака са сочени с пръст като олицетворение на скандала...

Именно тогава изкуството и литературата в размирна Франция са в разцвета си. През 1840 г. са родени такива велики творци като Огюст Роден и Клод Моне. Годината е рождена и за едно от големите имена във френската литература – известния писател и драматург Алфонс Доде.



Семейството на родения в Ним, Южна Франция, литературен творец е сред цвета на френската буржоазна класа, но животът на баща му Венсан, производител на коприна, е съпътстван от нещастия и провали (майка му Аделин Доде е потомка на рода на богат търговец на коприна). Алфонс прекарва по-голямата част от детството си в малко селце в областта Гар. Учи в Лион, а след като го напуска през 1856 г. започва работа като училищен преподавател в Гар. Още следващата година младият Алфонс зарязва училищната работа и напуска Гар, заминавайки при брат си, който по това време си изкарва прехраната като журналист в Париж. Алфонс пише стихове, които са публикувани през 1858 г. в тома „Les Amoureuses“. Започва работа в няколко парижки печатни издания, сред които Paris-Journal, L'Universel и Le Figaro, а междувременно, написвайки няколко пиеси се утвърждава и в литературните среди.

Скоро един от министрите на Наполеон III го наема за секретар – пост, който заема до 1865 г. Едва година по-късно, през 1866 г., Доде публикува в журнали някои от разказите, които по-късно намират място в едно от най-популярните му произведения: „Писма от моята мелница“. През 1868 г. е отпечатано първото му голямо произведение – автобиографичният роман „Дребосъчето“, който описва детството и живота на Доде до пристигането му в Париж. Книгата не жъне големи успехи, за разлика от сборника с разкази „Писма от моята мелница“, който излиза през 1869 г. Противопоставяйки силно патриархалния, изпълнен с човешка топлина живот във френския Прованс на студения Париж – символ на смазващия безчовечен технически прогрес, Доде майсторски рисува социалните проблеми и живота във Франция през втората половина на XIX век.



Алфонс Доде е автор и на редица други произведения, сред които романите „Жак“ и трилогията „Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски“, както и прочутата му пиеса „Арлезианката“.

Сега българският читател може да се наслади наново на „Дребосъчето“ и „Писма от моята мелница“, които излизат в общо и майсторски илюстрирано от художника Петър Станимиров издание. Книгата е част от Колекция Върхове, заедно с „Големите надежди“ на Чарлз Дикенс, „Пътешествията на Гъливер“ на Джонатан Суифт, „Моби Дик“ на Хърман Мелвил, „Три романа с Шерлок Холмс“ на Артър Конан Дойл и др.