От древността насам философията се е занимавала с изследването на фундаментални въпроси, които засягат човека и заобикалящия го свят.

Затова тя не бива да бъде възприемана просто като занаят, който осигурява препитание или ръководи начина на живот на тези, които са му се отдали. В действителност философията е призвание, което далеч не е за всеки.

В своя труд „Огънят на времето“ (с подзаглавие „Мисли и философски миниатюри“) Цвета Дончева предлага философски поглед и дълбоки размисли върху живота, времето и любовта.

Тя коментира: „Всяко горене е изгаряне. Изгаряме материал за диаманти, за да произведем искрометен вятър от мисли и чувства. Горим материя, за да има(ме) време. Запалваме се по идеи, горим за делото, изгарят ни желания, о, как се палим, когато нещо ни е важно, дамгосваме с думи. Изгаряща жажда, изгаряща мъка, изгарям от любов по тебе... Вулкан от чувства, лавата на чувствата, изстинали чувства... Изтънява косата, изтънява кожата, стават трошливи костите, горим и ставаме все по-безплътни. После горят само очите, изгарят ни спомените, все по-малко горим, повече светим, накрая угасваме. Пепел остава от нас, понякога златна, остава – до първия вятър...“

За корицата на „Огънят на времето“ е използвана картината Ен Бу („Танц в пламъци“) на японския художник Хаями Гиошу. Самата Дончева е родом от София. Завършва 7-ма гимназия „Св. Седмочисленици“, а на 14 години печели конкурс с философско есе „Животът е разказ на луд, изпълнен с крясък и гняв, но все пак лишен от смисъл“. На 17-годишна възраст е приета да учи философия в СУ „Св. Климент Охридски“, която завършва с дипломна работа върху философската рецепция на британския епос „История на бритите“ на Джефри от Монмът и Артуровия легендарен цикъл. Впоследствие Дончева е приета с конкурс в Първата интернационална промоцион-програма на Германия и работи над проекта „Абсурдът като отсъствие“ в университета „Юстус Либих“, Гисен, и университета „Йохан Волфганг Гьоте“, Франкфурт. Има специализации от Ню Колидж, Оксфорд и Стокхолмския университет. Основните интереси на Дончева са онтологията на абсурда и философията на любовта, върху която защитава и докторска дисертация.