"Гънс енд роузис" избрали образа на робот изнасилвач за обложката на първия си албум Appetite for Destruction.

Скандалната картинка за щастие така и не излязла на пазара, след като агентите на групата ги посъветвали да я сменят с нещо не толкова плашещо. Вместо нея „Гънс енд роузис” избрали емблемата с кръста и черепите, която и до днес е един от символите на рок бандата.

Оригиналната снимка на обложката обаче все пак била разпространена, за да я видят най-големите фенове на групата. Критиците нареждат стряскащата корица сред най-лошите илюстрации на музикални албуми на всички времена.

Аксел Роуз и компания обаче не са единствените, които са правили гаф със своя обложка, пише ''Новинар''. Кориците на музикални албуми рядко са сполучливи и често предизвикват противоречиви реакции – или заради лошото си качество, или заради неразбираемите опити на звездите да се правят на оригинални.

През 1966 г. „Бийтълс” пускат може би най-скандалната обложка на свой запис. Снимката е от корицата на албума Yesterday and Today и според музикантите трябва да показва тяхното отношение към войната във Виетнам. На обложката виждаме ливърпулската четворка, покрита с части от човешки тела и окървавени кукли на бебета.

Скандалната снимка била част от фотосесия, която музикантите направили, защото били отегчени от дотогавашната си визия. Идеята стряскащият кадър да бъде разпространен заедно с новия албум дошла не от друг, а от самия Пол Маккартни. Дори когато критиците на групата били готови да ги разкъсат заради скандалната картинка, той продължавал да я защитава, като казвал, че недоволните от нея просто са твърде изнежени.

Изключително лош вкус за корици на албуми проявява и американската соул певица Мили Джаксън, чийто албум Back to the Shit я показва седнала на тоалетната чиния и със смъкнато бельо.

Рапърът Pooh-Man пък е поставил главата си точно между краката на жена на корицата на записа Funky as I Wanna Be.

Лошият вкус в дизайна на музикални обложки обаче не е само проблем на западната музика. И на Балканите не сме имунизирани от него, както личи от кориците на касетките на известни югославски звезди.

Специалитет на дизайнерите на обложки от социалистическа Югославия са снимките на изпълнителите в близък план и показването на тяхното окосмение – както на жените, така и на мъжете. Така например певицата Савета Йованович е снимана с голи крака, които очевидно отдавна не са били епилирани.

В сравнение с тези ексцентричност в дизайна на обложки, корицата на албума „У свет одох, майко” на Мирослав Илич е доста сдържана и семпла – тя показва само три снимки на певеца. Странното в случая е, че те са почти еднакви.

Сред най-безвкусните, но и най-забавни обложки от социалистическа Югославия, е тази от албума „Чайка” на Светлана Милюш. На снимката тя е седнала на черга, постлана на предницата на лимузина „Чайка”.

Това не е единствената обложка на Светлана, достойна за класацията за най-лоши корици на албуми. Можем да видим певицата доста оскъдно облечена и на обложката на записа „Клик-клак”.

Еротична, но и доста непрофесионално монтирана е и корицата на албума „Нема више харема” на Люба Аличич. На нея виждаме снимка на истински харем, като лицето на султана е сменено с лицето на самия певец.

Друга рок група – германците от „Скорпиънс”, пък едва не били обвинени за детска порнография заради обложката на своя албум Virgin Killer – „Убиец на девици”. Това е една от най-скандалните и несполучливи илюстрации на музикален запис в историята. Обложката показва голо десетгодишно момиче на име Джаклин, което било дете на дизайнера на скандалната илюстрация.

Китаристът на групата Рудолф Шенкер обяснява, че идеята не била тяхна, а дошла от звукозаписната компания. Те били решени да издадат албума с тази обложка дори и ако трябва да отидат в затвора след това. В крайна сметка обложката е цензурирана в много държави и е заменена със снимка на музикантите от групата. Тя се нарежда на първо място сред най-лошите корици на албуми според сайта Cracked.

В класацията има и още едно творение на „Скорпиънс” – илюстрацията от албума Lovedrive. На нея е изобразен мъж, чиято ръка се е залепила с дъвка за гърдата на седнала до него жена.