Срещам Моника Белучи на филмовия фестивал на Емир Кустурица в Дървенград, Сърбия.

Признавам, че не харесвам всичките ѝ филми, но удоволствието да разговаряш с нея е друг филм – еротичен, меланхоличен, зашеметяващ и нежен.

-Вие сте божествено красива. Бихте ли се отказали от красотата си?

–Красотата е като маската. Хората си мислят за вас по един начин и не се вълнуват коя сте всъщност. Интересува ги с коя рокля сте се появили на червения килим или какво червило ползвате. Не се и замислят, че десет минути преди събитието може би съм давала инструкции на бавачката или сутринта съм се събудила с главоболие и черни кръгове под очите си. Както казва Оскар Уайлд: "Красотата предизвиква любопитство, но носи самота”.

-Предпочитате да живеете в миналото, в настоящето или в бъдещето?

–В бъдещето.

-Защо?

–Това, което съм направила, е вече готово. Останало е зад мен. Затова мисля само за бъдещето.

-Кога се влюбихте за пръв път?

–Цял живот страдаме от любов. Бях на шест години и се влюбих в едно момче от моето училище. Обичах го, докато не навърших десет. Страдах истински и затова се отнасям много сериозно, когато голямата ми дъщеря казва, че харесва някого.

-Какво още искате от живота?

–Всичко, което искам, е да гледам децата си как растат и да бъда с тях.

-Коя е вашата тъмна страна?

–Аз съм човешко същество и трябва да се боря с демоните си. В това ми помага и актьорското майсторство – лесно успявам да вляза под кожата си.

-Дразни ли ви определението секссимвол?

-Да бъдеш секссимвол е въпрос на биологичния часовник. Някога бях, сега вече не съм.

Автор: Георги Тошев, сп. Max