В годините на късния соц актьорът Георги  Стайков бе мокър блян на тълпи ученички.

Репликата му от култовата лента на Иван Андонов „Вчера” - „Страхливо започваме живота си, Иване”, стана житейско мото на не един и двама бунтари срещу тогавашната система.

Днес същият този Стайков е по-близо до друга филмова фраза, изречена от Брад Пит в „Троя” - „Съдбата обича смелите”.
Защото освен любов трябва и доста смелост, за да сложиш край на брак с шведка, да зарежеш живота в уредена страна и да се върнеш в България.

А тук да се обвържеш с жена, с която сте били заедно преди 20 години - като студенти във ВИТИЗ. Избраницата се казва Асения Йорданова, или Ася, както й казват приятелите.

Първият й съпруг си отива от този свят преди пет години, остава й обожанието на двамата им синове - Павел и Георги. Както и старата любов Георги Стайков.

Във ВИТИЗ Ася и Стайков са доста ухажвани, но знаят как да финтират досадниците. Двамата са в различни курсове - той е в класа на Енчо Халачев, а тя - на Гриша Островски.

Ася обаче се разболява и докато се възстанови, минава време. Налага се да повтори годината и така попада при Жоро. Не се харесват от пръв поглед, нито се разбират - и двамата са остри камъни, наперени, безкомпромисни.

Съдбата е този велик режисьор, който с точност до секундата знае кога и къде да срещне влюбените.

И да направи така, че общият им филм да завърши с хепиенд. Преди това обаче изпитанията са задължителни. Демокра-цията заварва Ася в шуменския театър. Но провинцията е тясна за нейната душа и младата актриса поема пътя към София.

Започва да преподава английски. Веднъж, останала почти без пари, вечеря със своя приятелка. По някое време в ресторанта влизат възрастни американци с малко дете. Поведението на хлапето е странно - вторачва се в огледалата, сякаш му е за първи път, отива до съседната маса и пита може ли да опита от храната.

Приятелката на Асения завързва разговор с янките и разбира, че детето е българче и те са го осиновили.  Американката се оказа шеф на една от тамошните  агенции по международни осиновявания.

Това разпалва интереса на Асения и така през 1992 г. тя е сред създателите на сдружение „Милосърдие”. Работите обаче не потръгват веднага. Останала вдовица, Ася решава да отиде на гурбет в Кипър.
Работи в три ресторанта едновременно. В първия е от сутринта до ранния следобед, в другия - от следобед до вечерта и накрая - в барчето на хотела, в който спи. През повечето време има пари да хапне само по три бонбона на ден. Тежи едва 45 килограма.

Деветдесетте не са леки години и за Георги Стайков. По онова време той е в трупата на Народния театър, но публиката не е там, а на улицата. Еуфорията на митингите оставя залите празни.

Само най-заклетите ентусиасти купуват билети. Това не се нрави на актьора и той напуска България. Първо се пробва в САЩ, после и в Англия. Житейската му лента се завърта по всички закони на емиграцията - ангажименти на черно, много затворени врати, празни обещания.

Стайков обаче стиска зъби и работи от сутрин до мрак. Успява да спести малко пари и се записва в елитно училище по фотография. Така попада в други среди, чиито представители остават впечатлени от разностранните му дарби. Полека-лека навлиза и в киното – като гастарбайтера или бандита от Източна Европа, който в крайна сметка ще бъде убит.

Годината е 1996-а и Стайков е във Великобритания. Вече се е оженил за шведската оперна певица Мариан, двамата имат син Алберт-Николай. Ася също е семейна на Острова, защото с мъжа й държат децата им да получат отлично образование.

Един ден Асения звъни на Жоро. Срещат се, но разговорът не е тет-а-тет. Стайков пристига с Мариан, тъста и тъща си.  След тази фамилна вечеря се изнизва цяла декада.

През 2007-а обаче Стайков идва у нас по работа и се засича с Ася. И двамата усещат, че тази среща не от обикновените. Потушеният огън от студентските години отново лумва. До 2009 го раздават „Изпитание на чувствата”.

През 2010 Георги идва за снимките на „Тилт”. Вече е щастливо разведен и не вижда пречка да се обвърже с Ася. Пикантната част в тази история е, че актьорът познавал покойния съпруг на Асения - стоматолога Павел, и двамата понякога гледали заедно мачове.

Стайков има особено чувство за хумор и не е лесно човек да разбере кога се шегува и кога  не. С такова мнение остават и актьорите от екипа на предстоящия сериал „Коя е Маги”.

Лентата ще  видим вероятно наесен по bTV. Пред тях Стайков обяснява, че сватбата със съпруга номер три ще трябва да е тежка с всички салтанати. Но... след това мълчи като партизанин на разпит имало ли е такова събитие. И народът решава, че се е пошегувал. Но той не. На 27 май тази година цяла Копривщица разбира, че Георги  Стайков се жени.

Тържеството им е в стил 1994 г. - зората на чалгата и на демократичните процеси. Има и бял мерцедес с кукла, цигански оркестър, ресторант с много скара, бира и танци.