- Маестро, вие навършихте 80 г. през април. Казват, че човек е на толкова, на колкото се чувства. На колко сте вие?
- Недялко Йорданов има едно стихотворение "Разговор с моя син", в което казва на сина си: "Минава времето, минава, ще видиш, моето дете, как тялото ни остарява, ала душата ни не ще." Казвал съм го и преди. Душата не остарява. Само тялото.

- Ако можехте да се върнете в някой период на живота, кой бихте избрали?
- Бих избрал детството - най-слънчевото време в живота ми.

- Палаво дете ли бяхте?
- Ние с брат ми бяхме деца на работници, които цял ден бяха на работа и ни оставяха да се справяме сами с живота. Палави бяхме, да. Непрекъснато ходехме на плажа и седяхме във водата, докато посинеем от студ.

- Кой е най-хубавият ви спомен оттогава?
- Спомням си, че много обичах брат си, който вече не е между живите. Толкова много го обичах, че бях готов на всичко заради него. Една особена любов, която след това се прехвърли към неговите деца, към неговите внуци.

- Коя беше първата ви любов, освен музиката?
- Казваше се Дафинка. Много я обичах, бях в гимназията. Бях в състояние с часове да я гледам в очите, да я прегръщам и целувам. Но само дотам стигнаха нашите отношения. Намесиха се странични хора и любовта се прекърши.

- Отличник ли бяхте в училище?
- По някои дисциплини - химия, български език. По математическите бях слаб.

- Някога наказвали ли са ви?
- Да, прав до стената. Много трудно понасях наказанията, просто на живот и смърт, ставаше ми лошо. Наказвали са ме за непослушание, за подсказване.

- Кога разбрахте, че ще се посветите на музиката?
- Още от малък започнах да свиря в духовата музика на училището. В гимназията реших, че това ще е моята професия.

- Случвало ли ви се е скоро да се върнете към тромпета?
- Тромпета съм го заключил от 1972 г., когато започнах да работя в Министерството на културата. Бях в апогея си - виртуозтромпетист, най-добрият в страната. Бях решил да се откажа, когато съм на върха на възможностите си. Днес рядко се сещам за тромпета.

- Кое ви вдъхновява?
- Темата за вдъхновението е преекспонирана. Вярно, че трябва човек да го вълнува нещо, за да напише песен, но не е необходимо това да е някаква голяма любов или трагедия. Става ти професионален навик и когато имаш настроение, когато нещо звучи в душата ти, сядаш и написваш песента.

- Съществува ли формула за успех?
- Успехът отива при тия, които работят усилено. Но не само това е необходимо. Необходим е и шанс, късмет. Така е във всяка професия, включително и във вашата. Ако няма кой да ти възлага задачи, да ти подаде ръка, нищо не става.

- Харесвате ли съвременната музика?
- Съвременната музика е повечето клубна. Тя е повече за танцуване, отколкото за слушане. Това е нещото, което липсва на българската забавна песен в последните години.

- А чалгата?
- И тя като всяка друго нещо се дели на хубава и лоша. Има добри песни, има и отвратителни. Зависи кой я пее, кой я е написал, с какво сърце е подходил към песента.

- Имате богата колекция от плочи, какво слушате?
- Имам всички плочи, в които съм участвал като автор. От първата чуплива плоча, докато затворят производството в "Балкантон". А дискове имам неколкостотин на моите любими певци и състави. Обичам много Стиви Уондър, Сара Вон.

- Днес дори най-младите могат да запеят поне 20 от вашите песни. Това кара ли ви да се чувствате Голям?
- Аз не се чувствам голям, но знам, че "моите песни се четат" (парафраза на стих от Вазов - бел. ред. ). Това ме прави много горд, не голям, но горд. Щастие е да чуеш в една зала заедно с певеца да пеят още 3 или 4 хиляди души.

- Какво ще кажете за по-младите си колеги?
- Дочувам за някои млади колеги, например за Козев, който е потомствен музикант, ми се струва. Баща му беше виолончелист от квартета "Димов".

- Отказвали ли сте да напишете песен?
- Не. Аз обикновено пиша конкретно песните си за даден човек при дадени обстоятелства. За текст винаги ползвам стихотворения. Писал съм песни по най-големите автори - Багряна, Павел Матев, Евтим Евтимов, Недялко Йорданов и много други.

- Коя е песента, която най-бързо сте композирали?
- "Ти сън ли си" по стихове на Павел Матев. Просто си спомням като ден днешен, че обядвах, когато ми се обади един приятел, продиктува ми стихотворението по телефона. Оставих масата, седнах и я написах. За минути.

А "Господи, колко си хубава" по стихове на Христо Фотев я писах няколко години. Все не се получаваше, докато в един хубав ден ми блесна идеята и сега ми е една от най-скъпите песни.

- Имате ли си любима?
- Обичам всичките, но имам предпочитания, например много обичам песента "Незабрава". (Интервюто е взето преди смъртта на Катя Филипова, певицата, която изпълняваше песента - бел. авт. ) Шлагерните ми песни ще бъдат изпети от над 30 изпълнители на авторския ми концерт в НДК на 22 май. Смятам, че ще бъде интересен за публиката.

- Сега работите ли по нова?
- Написах една песен за един млад певец - Йордан Марков от Силистра, за фестивала "Сандански 2012". Преди две седмици беше кастингът и ми съобщиха, че песента е приета с овации.

- Има ли млад изпълнител, за когото искате да напишете песен?
- Скоро вкъщи беше на гости една млада изпълнителка - Соня Иванова. Слушах я в едно заведение и ми направи силно впечатление. Ще бъда щастлив, ако мога да й напиша няколко песни.

- Как минава денят ви днес?
- Всеки ден е различен. Но, общо взето, имам следния режим: Ходя на разходка с моя пръв приятел Евтим Евтимов от 9 часа в Борисовата градина до обед. След това си почивам малко следобед. Аз работя само когато нещо звучи в душата ми. Не сядам без причина на пианото да пиша песен. Така че когато нещо прозвучи, аз може и да обядвам, ставам, напускам масата и започвам да пиша.

- Какъв би бил животът ви, ако бяхте завършили индустриална химия, както сте били планирали?
- Щях да бъда един инженер-химик, един чиновник, но не можем да изневерим на това, което ни е писано.

Източник: 24chasa.bg