search icon
search icon

Калин Врачански: Телевизията е нож с две остриета

Зрителите се завръщат в салоните и това е страхотно

Калин Врачански израства в град Роман. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф.

Здравко Митков. От 2008 г. е част от трупата на Театър “София”. Актьорът стана особено популярен с ролята си в сериала на bTV „Стъклен дом” и бързо се превърна в любимец на публиката.

Именно чаровният Калин бе избран да бъде посланик на българското кино в Холивуд и да представи страната ни на най-мащабния фестивал за независимо кино в света FILM INDEPENDENT SPIRIT AWARDS. "Той олицетворява именно този непримирим млад дух на родното кино, което оцелява и се развива независимо от трудностите”, споделя Елена Илиева, бранд мениджър на Jameson за България. Известната марка е сред основните спонсори на престижното събитие.

- Калине, имаш интересна фамилия - Врачански, също като Софроний Врачански. Смяташ ли, че в днешно време хората на изкуството са един вид будители и виждаш ли се в подобна роля?

-Телевизията е нож с две остриета. Ставаш много зависим, ако хората започнат да те възприемат като пример за подражание. Всеки човек има своите слабости, така че е трудно да си идеален. А и напоследък медиите много изкривяват нещата – само да стъпиш накриво и става страшна сензация. Все пак смятам, че ние, хората на изкуството, можем да се наречем будители. Способни сме да подтикваме зрителите да учат и да се усъвършенстват. Ако това се случва, би било чудесно.

- Смяташ ли, че това е възможно?

- Факт е, че през последните няколко години има засилен интерес към театъра. Зрителите се завръщат в салоните и това е страхотно. Е, има и една друга истина – ако нещо си струва да бъде гледано, хората се интересуват от него.

- Липсва ли ти родният Роман? Какво ти даде това, че не си роден на пъпа на София и нямаш известни родители?

- Даде ми едно чудесно детство, наистина страхотно, като от книга на Стивън Кинг. Живеех като герой от детски роман. Покрай Роман текат две реки – Малки и Големи Искър. Спомням си, че сутрин децата от махалата се събирахме, взимахме храна и по цял ден играехме на реката. Палехме огън, обядвахме, забавлявахме се, беше чудесно. Точно като в книгите на Кинг, затова и винаги съм свързвал детството си с тях.

- Как се чувства една българска звезда на лилавия килим в Лос Анджелис?

- 100 процента много приятно. Страхотно изживяване е да отидеш на подобно място, да видиш големите имена в киното. Пожелавам на всеки да го изпита, защото атмосферата там е изключителна. Отношенията между актьорите са много по-различни. Всеки се радва искрено на успеха на останалите.

- Подобно отношение има ли го у нас?

- Когато там някой получи награда, всички много му се радват. И се вижда, че са искрени. Тук много хора си казват: ех, защо не я взех аз. Може би това не е точно злоба, а нормална човешка реакция, която не можем да прикрием.

- Зарази читателите ни с малко лятно настроение. Какъв е пясъкът на плажа в Ел Ей?

- Ха, ха, между другото доста прилича на нашия, точно като на Златни пясъци. Ситен е, чистичък и приятен. По време на престоя ми времето беше малко студено, но това не пречеше на сърфистите – плажът беше пълен с търсачи на силни усещания.

- Как успя да реализираш това пътуване?

- То се случи благодарение на разбирането, което проявиха към мен хората, с които работя. Изместихме снимки, представления и успях да намеря пролука в графика си. Бях там по покана на Jameson, които са основните организатори на това събитие.

- Запозна ли се с някой известен актьор или режисьор?

- Срещнах се с Кристофър Плъмър, който е носител на "Оскар" за второстепенна роля.

- Имат ли наистина различна аура големите звезди?

- Със сигурност носят нещо специфично в себе си. Когато една голяма звезда пристигне на дадено място, тя действа като магнит за хората. В момента, в който Кристофър Плъмър слезе от колата си на лилавия килим в Лос Анджелис, толкова много хора го наобиколиха, че той половин час не можа да премине няколкото метра до входа през тълпата.

- Пред известните личности стоят две възможности: или да разгласяват всички подробности около личния си живот, или да го пазят в тайна. Защо избра втория вариант?

- Именно, защото това е личен живот и той не бива да се споделя с широката аудитория.

- Не смяташ ли, че губиш от това?

- Не. Защо да показвам наяве какво се случва с мен? А и около моята личност наистина няма нищо интересно.

- Как приемаш мистериите, че над „Стъклен дом” тегне прокоба, на актьорите им е направена черна магия и затова всички в екипа са се изпокарали. Появиха се и слухове, че сериалът спира. Вярно ли е това?

- Ха, ха, ама това са пълни глупости. Всички в екипа сме приятели, снимките текат с пълна пара. Нямам право да разкривам подробности за следващия сезон на сериала, но той със сигурност в момента се снима.

- Почти по цял ден си в образа на Касабов от "Стъклен дом". Случвало ли ти се е така да се вживееш в ролята, че извън снимачната площадка да реагираш като героя си?

- Не съм такъв тип. В момента, в който приключа снимките, всичко свършва. Не съм като тези колеги, които по половин час не могат да излязат от роля. Това все пак е работа. На мен тя ми доставя голямо удоволствие, но не живея с героите си.

- Поутихна модата на турските сериали за сметка на българските. Напоследък даже се говори за общ българо-турски проект. Би ли приел да участваш в него?

- Всеки актьор иска да работи с професионалисти. След като нашите комшии са добри актьори, защо да не се реализира такъв сериал.

- Какво мислиш за българското независимо кино? Режисьорът Людмил Тодоров се оплака, че у нас е невъзможно да се правят нови продукции, защото разпространителите на филмите печелят 7 пъти повече от продуцентите. Това нормално ли е?

- Много ми се иска подобни филми да имат бъдеще. У нас като цяло киното е независимо, имайки предвид финансирането на филмовите проекти. Затова е логично да има някакво разбиране от страна на разпространителите. В някои европейски страни определен процент от продажбата на билети отива директно във фонд „Кино”. С тези средства се реализират нови продукции. Може би трябва да се помисли за подобен механизъм и у нас.

- Работиш едновременно и в киното, и в театъра? Случва ли ти се да сбъркаш реплика, образ?

- О, да, често ми се случва да сбъркам реплика, но някак си замазвам положението.

- Къде се чувстваш по-добре - на сцената или на снимачната площадка?

- Повече от 10 години съм на сцената - там се чувствам по-уверен и плувам в свои води. Надявам се да придобия такъв опит и пред камерата.

Източник: в. "Новинар"

Свързани новини

Още от hotnews

Коментари