Началото дава 13-ия филм на руския режисьор Алексей Балабанов „Огнярът”. В новия си филм авторът на „Карго 200“, „За уродите и хората“, „Война“ и „Брат“ ни пренася в света на Русия от края на ХХ век. „Огнярът” е криминална драма в духа на киното пост Тарантино, концентрирана върху зловещите аспекти на човешката жестокост.

Филмът фокусира вниманието върху живота на ветеран от войната в Афганистан, герой на Съветския Съюз, който се препитава като обикновен огняр с прякор Якут. В неговия образ се превъплъщава един от любимите актьори на Балабанов Михаил Скрябин, за когото това е и последна роля в киното.

„Искам да видя как нашият якутски зрител възприема „Огнярът”. Трябва да кажа, че филмът е много жесток и реалистичен. Якут е майор от запаса, герой от Афганистан. Аз бих казал, че той или е свръх нормален или съвсем ненормален. В началото на 90-те се уволнява от армията и се прибира в Якутия, където обаче не може да си намери работа. Тогава отива при дъщеря си в Санкт Петербург, която има бизнес с кожи. По-късно тя е убита от ганстери и Якут започва да отмъщава за това”, разказва в едно от последните си интервюта Михаил Скрябин. Неговият герой е сред най-самобитните в цялото творчество на Алексей Балабанов, което изобилства от нестандартни типажи. Огнярът е якут, съхранил и в своето „чистилище” (така героят нарича своята кочегарка/пещ) традициите на своя народ и даже характерния акцент в говора на народа саха. Край огъня на пещта той пише трогателен разказ в народен стил, посветен на жестокостта и коварството на руските хора.

„Огнярът” е удостоен с наградата „Бял слон” за най-добър филм, режисьор, художник и музика в Русия за 2010 г. Творбата получи „Златна лилия” за най-добър филм на фестивала във Висбаден. Според журито, връчило приза, „филмът представя безкомпромисен портрет на съвременна Русия“.

Кинотворбата е естествено продължение на идеите и стилистиката на останалите филми на режисьора, сценариста и продуцента Алексей Балабанов. Той е роден през 1959 година в Свердловск. Завършва преводаческия факултет на Горкиевския педагогически институт (1981) и експериментален курс по авторско кино през 1990 г. До 1987 г. работи като асистент-режисьор в Свердловската киностудия. За филма си „Брат” (1997) печели специалната награда на журито в Котбус, на фестивала в Хихон е отличен като най-добър режисьор за „Карго 200” (2007), а в Истанбул журито присъжда специална награда на „За изродите и хората” (1998). Почти всички филми на Балабанов са били част от различни издания на София Филм Фест, като предишната му творба „Морфин” беше акцент във фестивалната програма през 2011 година.