- Как и къде прекара празниците футболист №1 на България?

- Изкарах празниците в България. Защото доста отдавна не бях обръщал внимание на семейството и приятелите си. Все няма време - играхме в Лига Европа, за купата на Холандия и в първенството, мачове през три дни. Останах си в България през цялото време на тази почивка, не че беше дълга, само десетина дни. На Коледа бяхме вкъщи. Бях си в София. Имах да свърша и някои лични неща. Бях с приятелката си. Трябваше да се видя с дядо ми, със сестра ми, с децата й.

- Къде държиш златната топка за №1 на 2011 г., имаш ли специално място за нея?

- Златната топка е при баща ми, в неговата къща. Стои до неговите награди. Моите награди са при неговите - още отличията ми от малък за най-добър за "Левски" в различни турнири, отличията в Холандия... Имаме нещо като голяма ракла, на която държим всички награди. Та златната ми топка е на раклата в къщата на баща ми, там е и топката за третото ми място от 2010 година.

- Има ли място на раклата?

- Има, има. Но ако почне да отеснява, ще направим нова ракла.(Смее се.)

- Щом си празнувал в България, вероятно си спазвал и традициите. Какъв късмет ти се падна от баницата?

- Да ти кажа честно, на толкова места теглих късмети от баница, че вече забравих кой ми е първият късмет. Поне седем-осем късмета изтеглих. Но имах "здраве", което си пожелавам и аз. Имах и "пътуване", но то аз не съм и спирал да пътувам...

- Не изтегли ли парата?

- Парата не се падна на мен. Но най-важното е, че е в семейството.

- А в споменатите седем-осем късмета от баници нямаше ли "бебе" или "сватба"?

- Не, не. А и знаеш мнението ми по този въпрос на сегашния етап. Аз съм само на 23 години. Развивам се добре от професионална гледна точка и за мен най-важно към момента е това. И не искам да предприемам по-големи крачки в личен план. Още повече и заради мястото, на което съм. Самият начин на живот и мястото, на което живея сега, не ми допадат като за градене на семейство тук. И като език - холандският е доста труден. И манталитетът не е много близък до нашия, балкански.

- Тоест, преди да си намериш държавата и мястото, няма да правиш друга крачка в личен план?

- Да. Искам да си намеря и къщата, която да чувствам като свой дом. Да си изпипам нещата. Аз съм доста подреден, мисля в бъдеще време. Но нека съм жив и здрав, да играя добре. Чувствам се добре в "Твенте". Първите една-две години само тренирах, но след това хората ми гласуваха доверие. Аз им се отплатих обратно. Вече играя втори сезон постоянно. Това е от професионална гледна точка. От страна на личния живот - всички знаят какъв град е Еншаде. Къщата ми е много приятна, уютна, но не е това, което по принцип бих искал за мой живот, за държава, език, климат... Когато тръгна да правя голяма крачка в личен план, искам другите неща, които са основата и базата, да бъдат перфектни.

- Вероятно имаш любими държави, кои са?

- Италия и Испания. Италианският и испанският са много красиви езици. Манталитетът на хората ми харесва - отворени и широкос кроени. Хубави хора, както се казва. Храната ми харесва. Абсолютно всичко е на топниво. Но климатът, храната и езикът са три основни неща, които и за мен, и за моите деца за в бъдеще са много важни.

- Може ли любовта ти към тези две страни да се отрази и на кариерата ти? Примерно, да пренебрегнеш някоя оферта заради италианската и испанската мечта?

- Естествено, че може. Лятото, живи и здрави, когато изляза в почивка, ще видим с моя мениджър Лъчо Танев какви възможности имам. Интерес винаги има от отбори, но е важно да има черно на бяло - оферта, клуб, толкова пари даваме. "Твенте" да са доволни и аз да съм доволен. Ако имам възможността да избирам от отбори, какво по-хубаво от това нещо. Но в крайна сметка всичко ще стане ясно през лятото. Дотогава нека съм жив и здрав, да изиграя по-голямата част от мачовете. Даже дано нямам никакви контузии и да изиграя всички мачове. И то на добро ниво, което държа в последните две години и половина. Дори да го вдигна. А лятото ще преценяваме според офертите и какви са моите предпочитания за клуб, държава и амбиции.

- Тоест е сигурно, че до лятото оставаш в "Твенте"?

- Да, да. Аз си имам договор до лятото плюс още две години. В "Твенте" винаги съм се чувствал у дома си. Това ми е пета година. Тук израснах, тук ме направиха вратар, тук ми се случи всичко - промених се като човек, като манталитет, дори като вратар. Аз съм много благодарен на "Твенте". Обичаме се взаимно, феновете са много добре настроени към мене. "Твенте" винаги ще остане мой дом. Хората в Еншаде са много уважаващи. Знаете, че холандци и немци са много стриктни и дисциплинирани, но са много точни и ясни в междуличните взаимоотношения. Надявам се скоро да се отплатя на клуба и с добър трансфер. Но искам и да уточня някои неща. Защото много неща се изопачиха. На въпроса каква е твоята мечта, отговорих "Милан". И в следващия момент почна да се пише: "Той иска да се маха в "Милан"." В Холандия го преведоха и това не говори добре само за мен. Аз в "Твенте" съм щастлив. И много благодарен. Сега имаме нов-стар старши треньор - Стив Макларън. Той е назначен с една цел - да се опитаме да станем пак шампиони.

- Заговори се дори, че самият Стив Макларън ти реди трансфер в Англия, има ли нещо вярно?

- Много неща се пишат, но аз не им обръщам много-много внимание. Особено на спортните неща. Когато има интерес, даден отбор ти праща оферта. Сядат футболистът и мениджърът и решават. Останалото за мен са спекулации. И докато нямам пред мен черно на бяло оферта, другото приемам за спекулации. Защото знаете как се вихрят медийни трансфери - тези го предлагат, този го купува, онзи го купува, сагата продължава, а в крайна сметка футболистът си остава в отбора. Тези неща не ми харесват.

- "Твенте" купи вратар с няколко мача за националния отбор на Португалия и веднага се изтълкува като: "Готови са, продават Михайлов." Според думите ти по-скоро той е купен да свикне с обстановката до лятото, така ли?

- Точно това, което каза, е. Другият ни вратар - Сандер Бошкер, е легенда на клуба. Аз го уважавам много и като успял вратар, и като човек. Тази безспорна фигура вече е на сериозни години, а и за съжаление получи две контузии. А "Твенте" мисли за бъдещето, защото има големи амбиции в него. И искаха да купят вратар с опит. Във вторник го видях за първи път момчето. Доста здрав е физически, което предразполага да няма чести проблеми. Имаме и двама талантливи млади вратари - холандец и поляк, които са близки до мен приятели. Също като мен първите две години те само работеха, да инвестират в себе си. Ще им трябва и късмет да се развият и аз им го желая.

- Наистина ли който иска да те купи, ще трябва да наддава над 5-6 милиона евро? Акциите ти явно са скочили доста?

- Колкото повече, толкова по-добре за отбора. Ще трябва да се плаща сериозна сума, но все пак аз имам и сериозна база, каквато е "Ливърпул". "Твенте" ме купи за доста солидна сума (б.а. - 1,35 млн. евро), при положение че бях играл 5-6 мача. Нормално е следващият трансфер да бъде умножен по три, по четири спрямо това, за което са ме купили.

- И от Италия долетя информация, че любимият ти "Милан" те иска. Името ти бе спрягано дори за извънземния "Барселона". В Англия те свързват с напористия "Тотнъм". Гъделичкат ли ти самочувствието тези информации?

- Познаваш ме от много време и знаеш, че самочувствието ми е достатъчно. Затова и не ме гъделичкат тези неща. Единственото нещо, което не харесвам във футбола, са всичките тези спекулации за дадени играчи и дадени отбори. Това се отрязява негативно на футболиста, феновете се чудят какво става, внася се напрежение в отбора, а после и самият футболист почва да се чуди кое е вярно и кое не е. Затова аз никога не съм вярвал. Да, тези отбори, ако те следят и споменават твоето име, това означава за мен единствено, че си върша добре работата. И че трябва да си я върша още по-здраво, за да говорят името ми и други отбори.

- Имало ли е възможност още от тази зима да трябва да спираш Бербатов, Мартин и Стилиян в Премиършип?

- Интересите, които и ти спомена, съм ги чувал всичките. Но за мен професионализмът означава да мисля за трансфер, когато има оферта. И тримата, които спомена, са ми приятели. И ще съм радостен да играем в едно първенство и да излизаме един срещу друг. Това ще е радостно и за българите като българи, и за хората в България, които гледат английското първенство. Но за трансфери ще говорим лятото и след като видя интереса черно на бяло.

- Винаги споменаваш огромната роля на баща си, ще приемеш ли съвет от него и за следващия си трансфер?

- Ние с него нямаме отношения като баща и син, а просто като много добри приятели. Естествено, като по-малък, а и досега, каквото ми каже, аз го преценявам, но често правя обратното. Дори да знам, че е прав. Но си поставям за цел да разбера сам дали е бил прав, или не. Просто съм такъв човек. Каквото ми каже, често гледам да правя другото, защото не обичам да ми нареждат

А и той много добре го знае. От доста време той не ми се бърка в нещата. Нормално, като баща на син, дава съвети. И вече аз преценявам дали да го правя, или не. Но е нормално през лятото да седнем и да преценим кое е най-доброто бъдеще за мен като град, държава, манталитет, начин на игра и така нататък. Да седнем аз и Лъчо (б.а. - Лъчезар Танев), който не ми е просто мениджър, а близък до семейството и като втори баща.

- Боби Михайлов ли е най-ценният човек в живота ти през тези 23 години?

- Естествено. Баща ми винаги е бил до мен. Имали сме и много трудни времена преди, чисто семейни, лични негови. Изкарали сме ги заедно. Естествено, с другия човек, на когото съм много благодарен - дядо ми Бисер Михайлов. Той си беше оставил живота да ни гледа с Бисера 3-4 години, когато с баща ни бяхме в Рединг. Дядо ни готвеше, чистеше, переше, водеше ни навсякъде... Ние сме голямо семейство, в което всеки дава максимума другите да се чувстват добре. Да не забравяме и баба ми Елисавета, бог да я прости. Това са хора, които никога няма да забравя. Много ги обичам. Дали са много за мен, за сестра ми и за цялото семейство. Наградата за №1 на България посвещавам на покойната си баба Елисавета, която страшно много обичам.

- Какво ти каза Боби, когато ти връчи златната топка за №1?

- Ние точно тогава не говорихме, защото нямаше как. След това изведох всички мои приятели - приятелката ми, най-близките хора, семейството ми, на вечеря. И там поговорихме. Много добре усещам какво е чувството - бащата да е бил такъв футболист и синът му да го наследи и да върви добре по пътя. Мога да си представя как се е чувствал той. И съм щастлив и заради мен, и заради него, и заради дядо ми, че целият този труд ми се е отплатил. Знам добре какво е работа от сутрин до вечер и да се справяш сам. Бил съм на базата от 8 сутринта до 6 часа следобед, което си е като нормален работен ден в ресторант или в офис. Аз винаги съм се приемал като нормален човек, нищо повече от всички останали на тази земя. През тези две години ми беше много тежко - сам-самичък, прибираш се скапан, питаш се дали не е по-добре да се откажеш и да имаш нормален живот. Защото нито на рождени дни, нито на празници си с някого, а си сам. Нито виждаш близките си. Нищо. Ти си аут от цялото си семейство и близките си. Изкарваш някакви нормални пари и това е. Знаете, че в началото никой не е изкарвал милиони. Но като се върна назад към награждаването и като се сетя пак как съм зарадвал баща си и семейството си, чувството е безценно. Пет пъти да се върна по същия път, пак ще го извървя така. Заради дядо ми, заради баща ми, зараби баба ми, заради цялото ми семейство. Пет пъти един след друг бих извървял този труден път само да видя същото изражение на лицето на баща ми, когато ми връчваше наградата.

- Точно 50 години фамилията Михайлови е на голямата сцена. Колко дълго може да царува вратарската ви династия?

- Това си е и до късмет. Хем да се раждат момчета, хем да се ориентират и реализират като вратари. Но ето - и дядо ми, и брат му, и баща ми, и чичо ми, и аз сме били вратари. А после си е и късмет, и много труд захващането с този път да доведе до резултати и реализация на голямата сцена. Колко ще царува вратарската династия, е трудно да се гадае. Но вярвам, че може да е още по-дълго, ако е рекъл Господ. Казах ти, че съм подреден човек, правещ планове за бъдещето си. Аз искам и знам, че ще имам три деца, дано поне едно от тях да е момче. Но ако и трите са момичета, нека ми бъдат живи и здрави дълги години. Няма да правя пет-шест и да я карам до момче.

Искам точно три деца. Искам младо, здраво и сплотено семейство. Имам намерение да правя три деца, дай боже всичко около мен и жена ми да бъде наред, да реализираме точно това, което искаме двамата.

- Може пък да ти се родят и три момчета...

- Ако се родят три, да се надявам поне едното да стане вратар. Никой не ме е насилвал мене, никога няма и аз да насилвам детето си какво да стане. Но пък то с тази вратарска кръв, която тече във вените ни, едва ли, ако имам син, ще стане танцьор или пианист. Каквито и деца да ми се родят, ще съм истински щастлив.

- Вече си чичо, и то двоен, покрай Николай и Мартин на Бисера и Живко Миланов. Какво е чувството, нещо като тренировка за бащинството ли?

- Честно казано, това е нещото, за което винаги съм съжалявал - че нямам достатъчо време да прекарвам с тях и да усещам повече какво е чувството. Виждаме се по семейни празници и при всеки удобен случай. Но като се прибера в България обикновено трябва да свърша 103 неща. И за да ги свърша всички, накрая винаги не успявам да видя някого. Но бяхме заедно на Коледа. С Живко сме в прекрасни отношения. Той е много готин пич. И се радвам за сестра ми. Децата са им уникални. Николай, моят човек, е уникален сладур. Мартин е още малък. Да са живи и здрави. На Бисера и Живко пожелавам дълъг съвместен живот и скоро още едно бебе.

- Чичо Ники ще подработва ли от малки племенниците да стават вратари под носа на защитника тате Живко?

- Може и така да стане. (Смее се.)Ще преценяваме с Живко. Нека си поотраснат. Николай вече си рита топки от малък, но ще видим. Трябва да имат желание, трябва да има любов към футбола. Ако я няма любовта към футбола, в един момент всичко загасва. Много хора, и мои колеги, са се отказвали. Защото в един момент става много тежко. И тогава преценяваш - дали искаш да отидеш при дискотеките и приятелите, или стискаш юздите и се захващаш с любовта си. А повечето, дори и да се захванат, го правят за година-две. Това не е достатъчно. Трябва да се хванеш за няколко години, в които да постигнеш основата. А после да градиш върху нея в различни аспекти.

- Дядо ти ми разказа как сте чупили саксии с цветя, защото с тях сте правили врата в хола ви в Рединг. Какво си спомняш от периода в Англия?

- Почти всичко си спомням. Първо ме беше страх от топката. Караше ме да лягам по корем с две ръце отпред. И от 2 метра ми биеше шутове в главата.

Нали се сещаш, че ако си затворя очите, и топката веднага те тряска по носа или по главата. И не е много приятно. Все пак съм бил само на 7-8 години. Но той ми биеше волета отблизо и след първите една-две седмици страхът премина. Като всичко, така и във футбола - трябва и талант, но и огромен труд на тренировки.

- Като малък си бил и голаджия. Разкажи за деня, в който си решил да тренираш за вратар, а не за нападател?

- Има такива дни. Слънцето изгрява, уж правиш нещо типично, но не е същото. Тичах си по тъчлинията на стадион "Раковски" и тренирах за нападател. Изведнъж спрях и си казах: "Абе това не е моята работа." Гледам, на съседния терен бяха пет-шест вратари с треньора им. Мятат се, смеят се... Имаше джиджи-биджи. Викам: "А, то е супер да си вратар, лесна работа." Коментирахме го с дядо ми. Трябваше да се насоча към едно от двете. И след една седмица вече почнах като вратар. А то се оказа по-трудно и от първото. Но вече няма накъде да правя промяна и да ставам нападател. (Смее се.)

- Ако беше станал нападател, на кого щеше да искаш да приличаш? Сега имаш за пример баща ти, дядо ти...

- Като по-малък имаш идоли, на които да приличаш. Като пораснеш, вече искаш да имаш собствен стил. Аз никога не съм копирал. Да, гледалсъм много вратари. Като малък идол ми беше Джиджи Буфон, който още си е в "Ювентус". Харесвах го като език на тялото, как изглежда, как се държи. Но не всичко можеш да поемеш от вратарите, които гледаш. Аз се стремя да си имам стил. Ако бях станал нападател, сигурно щях да искам да съм като най-добрия нападател тогава.

- Загуби ли футболът топнападател?

- Беше доста отдавна. Въобще тогава не съм и мислил толкова сериозно. Аз като малък съм играл за кеф. Като бях в "Хаджи Димитър" при баба ми, бог да я прости, излизах сутринта в 10 и се прибирах в 6 вечерта от площадката. Наистина имах любов към топката и играта. И се надявам децата в днешно време да обръщат повече време на спорта. Дали ще е футбол или друг. Но не само да висят на компютри и телевизионни игри. Защото в последните години децата си поръчват пица, сядат пред телевизора, играят игри с приятели. Не че е лошо, но е хубаво да се спортува. И да не е професионално, поне за здраве.

- Малко хора могат да си представят известните футболисти като нормални хора. Примерно, ти ходиш ли до магазина да пазаруваш храна за вкъщи, или се храниш предимно на ресторанти?

- Като бях сам и по-малък, съм си пазарувал и готвел. Грижил съм се за всичко. Сега съм благодарен на Господ, че имам тази възможност вкъщи да разполагам с две жени. Едната се грижи за готвенето, другата - за чистенето. Защото не съм най-добрият готвач и чистач и не съм през цялото време с моята приятелка. А на мен ми е много важно да ям правилна храна и да съм във форма. В 99 процента от случаите те ходят да пазаруват. Ако си харесам нещо специално и те не могат да го намерят, отивам да си го взема аз.

- Пазаруваш ли по интернет?

- Да, макар да имам някакви страхове покрай хакерите. Но, да чукна на дърво, не съм имал такива проблеми. От време на време пазарувам маркови дрехи, които са по-далеч и няма как да ги купя от Амстердам или Дюселдорф. Става въпрос специално за Англия или Америка. Тогава пазарувам по интернет, за да не трябва да пътувам толкова дълго за три чифта обувки или три якета.

- Какво най-много обичаш да си купуваш - дрехи, парфюми, часовници?

- Коли. Това е най-лошото. Обаче всеки си има някакво хоби. Доста скъпо и неоправдано е. Защото от колите можеш само да загубиш. И то не просто някакви пари, а доста голяма сума. Но това на мен си ми харесва. Те са ми като играчки. В последно време съм се поуспокоил. Не знам за колко дълго, но е така. Имам си колите, които винаги съм си мечтал да имам и засега съм окей.

- Кои са колите от мечтите ти, които вече имаш?

- Като малък имах две мечти. Не знам на колко години съм бил - когато още се радвах на "Макдоналдс". От "Шел" купувах тези малките колички в кутийките. Мечтаех за “Ферари” и “Ламборгини”.

Бях събрал по десет модела. И си виках: "Един ден, ако имам пари сто процента ги взимам и двете." И ги имах и двете, то не е тайна. Първо карах ферарито, а сега си имам бялото ламборгини. То ми харесва много повече. И като дизайн, и като външен вид, и като возия. Имам и Audi S8. За мен това е най-хубавата кола - става за дълъг път, има голям багажник, телевизори отзад. Хем става да те вози, хем да я караш, хем е достатъчно мощна, за да се изкефиш. В България имам джип Mercedes GL - от тези големите. Но той си ми е само за возене, защото в България много не карам, има много задръствания.

- Дядо ти Бисер гледа твоя френски булдог Пъфи. Наистина ли си го кръстил на Пъф Деди?

- Да. Пъф Деди ми е любимият изпълнител. Един от най-любимите, защото аз слушам рап музика - R&B и черно.

Пъф Деди ми харесва - как говори,как се държи. Той е типичен гъзар.

И на мен много ми допада. Тогава дойде това прасе (смее се.) вкъщи като малко и го кръстих така. Много си го обичам, но изисква огромни грижи. А аз нямам време, ходя по лагери, няма кой да го храни. Трябваше да предприема нещо. И тогава се сетих за дядо ми, защото той е перфектният по отношение да гледа някого. Както ни е гледал и нас.

Знае ли повече от останалите Ники за евентуално връщане на Бербатов в националния и какъв е бил проблемът при Матеус, четете в следващ брой.

Източник: в. "24 часа"