Дали някой си спомня лошото непокорно момче от първия сезон на музикалното риалити "Стар академи", което бе излъчено през 2005 г.?

Тогава той влезе в предаването с изричното разрешение на западните продуценти.

Поводът бе уникалният му певчески талант и преклонната му за формата на изданието възраст - 27 г., при регламент до 25-годишни участници.

6 години по-късно Ивайло кандидатства за българската Евровизия с песента Surching For The Words. Текстът е на двама американци, а композицията на парчето е на Иван Кутиков, който от 20 г. работи в Холивуд и прави музика за филмови продукции. Поканил съм и момичетата от квартет "Хипнотик" да участват с мен, защото са млади, талантливи и красиви, обяснява Ивайло. През януари той започва снимките към песента. Видеото ще е черно-бяло, а сюжетът ще разказва за трудните мигове на един мъж, който се опитва да намери подходящите думи при раздялата с жена.

Ивайло от май т.г. се прибра да живее отново в България, след като прекара 5 години в Милано.

"По-добре е да свалиш

"Версаче”-то от гърба

си и да ходиш с едно

левче в джоба,

което обаче да знаеш, че си изкарал сам със собствения си труд, и да не разчиташ на спонсори и меценати, но да не предаваш мечтите си." Така музикалният талант обяснява повода да се върне обратно в родината.

Ивайло е роден в Сливен, израснал е в Ямбол, но по-голяма част от детските му спомени са свързани с Велико Търново, откъдето е родом баща му Кънчо Колев. Родителят работи като военен, затова семейството сменя градовете, когато Ивайло е малък, а майката Величка Колева е начална учителка.

Ивайло завършва езиковата гимназия в Ямбол, а след това пътно строителство във ВИАС в София. Казва, че до 27-ата си година е хващал микрофон само в музикален магазин. Никога, дори и в детската градина, не се изявявал на сцена. Прекарвал е обаче с часове в банята, наслаждавайки се на акустиката и гласа си.

Когато започнаха да набират таланти за предаването, реших да пробвам дали не мога да реализирам своята мечта", спомня си Ивайло. Явил се с песен на Роби Уилямс и бил одобрен за формата. Казал на родителите си, че влиза в предаването в деня, в който трябвало да се нанесе в академията. Майка му се разплакала от новината. "Тя е смятала, че обикновен човек без връзки и контакти като мен, от провинцията, ще бъде смазан", разказва Ивайло.

По време на трите месеца той бил на първа позиция по зрителския вот. На финалния концерт обаче загубил с 47 на 53 процента в полза на победителя Марин Йончев.

След "Стар академи" съдбата го среща с българката Паула, която по-късно става негова съпруга. Тя живее от години в Милано и има музикална компания. Двамата се влюбват, женят се в София през 2009 г. Ивайло работи като администратор в музикалната компания на съпругата си заради перфектния си английски. Постоянно се явява на фестивали за начинаещи изпълнители.

Паула решава да продуцира талантливия си съпруг.

Първият албум на Ивайло остава неиздаден. Бял свят вижда вторият, наречен Something About Me, който е разпространен на музикалния пазар в Италия, Великобритания и Латинска Америка.

За 6 месеца станах много популярен в Чили от едно предаване "Джинго", което се излъчваше по националната им телевизия", спомня си Ивайло.

Пикът е един концерт в чилийската столица Сантяго пред 120-хилядна публика, когато Ивайло пее на сцената непосредствено пред Том Джоунс. След като слиза, десетки журналисти се струпват около него, жадни за интервюта.

Усещането е велико да пееш пред тълпа, на която не й виждаш края, но стомахът ми се беше свил като зарче, спомня си Ивайло.

Междувременно тойвече е записал дуетното парче "Мое е" с Васил Найденов. Голямата естрадна звезда симпатизира на младия талант още от участието му в "Стар академи". По време на снимките Найденов дори гостува в студиото на предаването и обявява Ивайло Колев за свой фаворит.

"Прибрах се в България заради липсата на перспектива в Италия, защото постоянно получавам индикации от фенове и музикални специалисти, че имам талант, но там нямах шанс да се реализирам, а човек трябва да се чувства полезен и удовлетворен от себе си", настоява Ивайло. През май се върнал и с помощта на средства на баща си направил собствена музикална компания "Калиенте мюзик (бел. ред. - в превод от испански - топъл, горещ)".

Родителите ми цял живот са мечтали да имам сериозна професия, затова ме изучиха за инженер, и накрая дадоха спестяванията си за моята страст - музиката. Благодарен съм им, казва Ивайло.

Разказва, че когато тръгнал да се прибира от Италия, съпругата му Паула, с която са в развод, направила всичко да го задържи. Дори му предложила да си купят скъпа къща в Милано.

Аз съм мъж, трябва да се реализирам и трябва да разчитам на собствените си доходи, за да поддържам такъв имот, просто отсича Ивайло. Върнал се обратно в България без пари.

Оставил в Италия 3-годишното бебе папагал от порода кралско жако със звучното име Руди, пише в. "24 часа".

Разводът се равнява по стрес на шока от тежка катастрофа, имах една автомобилна такава, когато бях на 18 години, спомня си Ивайло. По време на мъгла една вечер, докато шофирал бащината кола, той се ударил челно в насрещна кола. Повече от 7 часа бил в кома. Заради възстановителния период дори прекъснал 2 години следването си. Тогава започнал много да чете книги и слушал музика с часове, с дни, това бе моят преломен момент за пренареждането на ценностите на живота, признава певецът.

След 10 години Ивайло мечтае да има две палави деца. След 20 години се вижда в рибарска лодка някъде край Своге, където е проектирал сам малка уютна къщичка. А в професионална насока копнее да направи поне 2 хита, които хората всяка вечер да пеят от сърце в пиано баровете. А нека умра като Емил Димитров, богат и щедър и накрая без пукната пара, но доволен, реализиран и щастлив от живота си, признава Ивайло. И все пак преди далечните мечти той има съвсем близка и реална. Мечтае от сърце за Баку.