В шеги, закачки и близо 600 концерта Sofia Music Enterprises чукнаха 20 години. Период, в който показаха на българските меломани, че „промоутър” не е мръсна дума. Факт е обаче, че срещат доста упорити петна в работата си с имена от световния шоубизнес.

Nazareth, Робърт Плант, Джими Пейдж, Deep Purple са скромен процент от артистите, които разбраха чрез SME, че България не е арабска провинция. Че визитата им тук не значи обир за „добре дошли” на летището, гонки с „Волга” по Околовръстното, гълъб с кускус за вечеря и бой при отказ да оставят тлъст бакшиш.

Идеята Димитър Ковачев-Фънки да осребри любовта си към музиката с организационен и търговски потенциал се ражда през 1991 г., в каюта и в компанията на бутилка скоч. Тогава с приятеля му, Иван Нестеров-Амебата, заработват като машина за кавъри на скандинавски кораб. Останалото е история, която помни и първите шоута на Depeche Mode, Metallica и Мадона у нас. След сърцатия лайв на Шаде през изминалия уикенд хванахме Фънки на къс пас да изповяда „бъдещите си творчески планове”.

- Шаде реши да не обикаля половината свят и да дойде два дни по-рано. Това прекрои ли работния ви график?
- Не. Да не забравяме все пак, че такива рокади не се правят в последния момент и бяхме подготвени да я посрещнем.

- Тя в графата на капризните звезди ли попада или историята помни и по-фрапиращи случаи?
- Изискванията на звездите отдавна не се приемат за каприз, говорим за нормални лайфстайл навици, които те си следват навсякъде. Няма претенциозни артисти, има такива, които въпреки таланта и популярността си са си чиста проба лекета. Целият екип на Шаде например беше много готин. Тя, жената, си обича биопродукти, фен е на здравословното хранене.

- Как се презареждаш след такова шоу?
- Виж, не очаквай да ти кажа, че пет дни не съм мигнал. Това може да го изтърси някой дилетант. Аз имам стотици концерти зад гърба си и отдавна съм се научил да си разпределям правилно времето. Ако ми е криво, свиря. И да ми е кеф - пак свиря. Това ме разтоварва. Нямам много време да се занимавам, но с баса си хортуваме ежедневно. Ето, онзи ден разцепихме с „Черно Фередже” във Fans.

- Колко скъп е Том Джоунс, който ще видим у нас на 11 ноември?
- Достатъчно скъп е. Той е в А групата на шоубизнеса. Прави си сметка.

- Лесно ли го преборихте за дата тук?
- Никога не е лесно с имена от такъв калибър. Погледни географското положение на държавицата ни, ние сме в задника на Европа. Водихме преговори с мениджмънта му от година, за да си стиснем ръцете на финала.

- След 20 години усилия можем ли да говорим за прилично ниво на концертния бизнес тук?
- Не. В тая държава промените към добро се случват с охлювски темпове, ако въобще някога станат. Има очовечаване, де, вече се знае горе-долу за какво става въпрос. Доста артисти успяхме да докараме. Не сме онази бананова република като в началото на 90-те, но сме на светлинни години от нивото на работа в Чехия и Полша. За Англия и САЩ въобще не говорим.

- Кое е най-голямото ви разочарование в бранша с Амебата и кой е най-якият ви момент?
- Гадните неща са сравнително малко. Сещам се за тия лекета East 17, за които направихме невъзможното, а те на изпроводяк ни показаха среден пръст. За Пинк, която се разболя часове преди лайва тук и нямаше глас да си каже името. За малоумния китарист на Iron Maiden, който си удари главата и прецака шоуто им навремето. Но ето, в събота си тръгвам от концерта на Шаде, пълзим в задръстването и хората ми чукат по прозореца на колата, за да ми благодарят. Яко беше, като направихме Мадона и Джон Лорд.

- Ако питаме съпругата ти как се живее с промоутър музикант, какво би ни отговорила?
- Предполагам, че няма да сипе много жупел. Тя е меломан и се забавлява с моите приключения.

- Знам, че сте били приятели дълго време, преди да пламне искрата между вас.
- Да, кравайски чеда сме и двамата. Аз бях подрастващ гамен и хевиметъл до мозъка на костите си, а тя го раздаваше по-арт. Падаше си по U2 и Genesis, но намерихме начин да живеем заедно, без да се избием.

- Кой кого свали?
- Май че аз казах „Дай да си скочим и да се свършва тази история!”. Така де, бяхме гаджета вече 8 години. Станахме семейство от мига, в който се събрахме. Това с подписването и алкохолното омазване след гражданското беше формалност.

- Как са децата ти?
- Нормално. Никой от тях не е вундеркинд, но и ние с майка им не държим да се превърнат в Моцарт и Ван Гог. Развиват се самостоятелно, не им досаждаме. Но нямат отношение към музиката. Дъщеря ми е на 8 и е доста бойна.

- Синът ти още ли се смята за негър, докато слуша хип-хоп?
- Това беше страничен ефект от ЕГН-то, сега е на 16 и приключи с тази простотия. Но е все така неосъзнат. Единственото нещо, което го влече безотказно, засега са чатът и социалните мрежи.

- Как ще реагираш, ако в бъдеще реши да се пробва в твоя занаят?
- Ще го поощря. Но, де да знам, все си мисля, че за да оцелееш в този бизнес, трябва да си музикант, както сме ние с Амебата. Докато синът ми е малко по-прозаичен тип.

САМО ФАКТИ:

- Роден е на 19 януари 1960 г. в лекарско семейство. Баща му е рентгенолог, а майка му е фелдшерка, преквалифицирала се на медсестра.

- Докато родителите бленуват за бъдещето му със стетоскоп под мишница, Фънки държи да се види като боклукчия и кантонер. Третото му желание е да изгрее на сцената в балетна пачка.

- Започва да свири на 6 г., но на барабани. Първият му сблъсък с китарата е чак в казармата.

- Завършва Консерваторията с бас и контрабас. Сред първите групи, с които припечелва джобни, е тази на Стефка Берова и Йордан Марчинков. Следва рязък завой към рокендрола с „Ера” и свирене по корабите в Скандинавия.

- Пуши пури, които смята за по-малко зло от цигарите. Забранява тютюневия дим в дома, офиса и колата си.

- Ако трябва да изготви импровизиран топ 3 на артистите, които иска да доведе в България, то те ще са Роби Уилямс, Red Hot Chilli Peppers и Роджър Уотърс от Pink Floyd.

- Колекционира баскитари и бейзболни шапки.

- Забавлява се, като гледа телевизия. „Но комсомолски позитивните риалитита ме дразнят. Участниците във формати като X Factor и “Гласът на България” са посредствени. Повечето са кинта и двадесет, пигмеи с вид на млади сержанти. Харесах само едно момиче, което пя Селин Дион, но като се обърнах, останах потресен от вида й - приличаше на телефонистка с покана за офицерски бал.”

- След пет години се вижда жив и здрав. „И някъде по паланките с „Черно фередже”, да дъним по концерти”.

Източник: monitor.bg